Любов от пръв поглед, има ли такова нещо наистина?
Любовта от пръв взор е сложна за пояснение даже на тези, които настояват, че са имали шанса да им се случи.
Но има ли в действителност такова животно, или то се среща само в творбите вид “Ромео и Жулиета ”? Какво твърди науката по въпроса?
“Невровизуилизация на любовта ” е името на забавно изследване на откривателят Стефани Какиопо, като нейният екип се заел със задачата да разбере какво тъкмо се случва с мозъка ни, когато се влюбваме или изпитваме привличане към някой. Те открили, че цели 12 зони в мозъка ни работят в синхрон, с цел да обезпечат хормоните и химикалите, виновни за влюбването и всичко това се случва в границите на 1/5 от секундата. Чувството е сходно с това, което следва от използването на някои опиати, предизвикващи еуфория. Невероятно, нали?
Значението на думата “любов ” е друго за всеки, само че в днешно време учените я дефинират освен като примитивен инстинкт и страст, само че и също като психическо и прочувствено положение на мозъка, което има четири разнообразни измерения: химия, познавателната дарба, механизми на желанията и блян да бъдем с обичания човек.
Трудно и съвсем невероятно е да се изясни какво тъкмо се случва в мозъка на човек по време на феномена “любов от пръв взор ”, тъй като за тази цел би трябвало ученият да може да прегледа умствената интензивност в самия миг на влюбването. Въпреки това хипотезите за това кои тъкмо зони на мозъка работят тогава не са сложни, само че първо би трябвало да се разграничат тези, които дават отговор за пристрастеността и тези, които дават отговор за любовта.
Сексуалното предпочитание, изпитвано към някой, може да бъде дефинирано като увеличение на периодичност и интензивността на полови мисли и мечти. Страстта е примитивен инстинкт, само че и комплицирано психическо положение на мозъка, което, тъкмо както дълбоката обич, има свои измерения: химия, познавателна дарба и отговор на желанията. Звучи ли ви познато? Да, те са безусловно същите, като тези на любовта, единствено че вместо три, тя има четири, като последното е желанието да бъдеш с индивида, към който изпитваш някакви усеща.
С други думи, това е главният белег, по който любовта се разграничава от пристрастеността – стремежът в действителност да бъдем с обекта на желанието ни. Начинът, по който протичат процесите, свързани със пристрастеността и с любовта в мозъка допуска, че любовта произлиза от пристрастеността, само че благодарение на повече време, задълбочаване на връзката и възприятията към отсрещния човек, а и усложняване на връзките посред им.
