Всяка болка е урок. Не плачи, а слушай. И не се страхувай от любовта
Любовта не е за мен. Не мога. Не я желая. Любовта боли. Много боли. Влюбваш се. И след това страдаш. Разбиват сърцето ти. Мечтите ти. Пречупват те. Падаш. И не може да се изправиш. След нея. Опитваш се да стъпиш още веднъж на краката си. Но си като премазана. Цялата в рани. И в сълзи. Буца ти засяда в гърлото. Любовта те разболява. Тя е тъжна. Страхувам се от нея. Страхувам се да бленувам за нея. Защото знам, че в никакъв случай няма да я срещна.
Или най-малко по този начин си мислех. Докато един ден осъзнах, че може би и аз ще я срещна. Някой ден, не знам кой. Някога, не знам по кое време. Но тя ще стои против мен. И аз против нея. И ще я прегърна толкоз мощно. И в никакъв случай няма да я пусна.
Страхът и горчивината бяха по-големи от желанието ми за нея. Понякога ние сами отблъскваме хубавите неща, които са на път да ни се случат с отрицателните мисли, които завладяват мозъците ни.
Как ще привлечеш нещо красиво в случай че непрекъснато си отрицателно надъхан? Ако се страхуваш от любовта, в никакъв случай няма да си дадеш шанса да я изпиташ. Да се влюбиш още веднъж. Защото женското сърце е способно да обича, даже и откакто е било разрушено на дребни късчета. И това, че сме опознали тъжната страна на любовта не значи, че няма да се срещнем и с щастливата страна.
Колкото по-силна и опустошителна е бурята, толкоз по-ярко грее слънцето след нея. Слънцето, което ще се появи и в живота ни. Стига да имаме вяра. И да не се опасяваме. От красивото. От щастието. От любовта. Която заслужаваме. И която доста скоро ще срещнем. Вярвам! Повярвайте и Вие!
Ето някои от аргументите за какво си мислиш, че любовта не е за теб.
Била си засегната
Миналото може и да боли, само че сама избираш дали да останеш в него или да продължиш напред. Всяка болежка е урок – не плачи, а слушай. И бъди по-внимателни със идващия мъж. Не му се отдавай напълно, до момента в който не го опознаеш добре. Недей да имаш огромни упования, тъй като те водят до огромни разочарования. Разбитото сърце оказва въздействие на здравето ти. Предизвиква меланхолия, загуба на вкус или прекомерно огромен вкус, което се отразява и на килограмите на човек.
Може би един път си минала през този ужасяващ интервал и не искаш да погледнеш мъж още веднъж. Нито да се влюбиш. Но един ден ще се измориш да си постоянно сама. Ще изпиташ потребност от рамо, на което да се облегнеш и ръка, която да стиснеш крепко. Не се опасявай да се влюбиш още веднъж. Това, че един път си се опарила, не значи, че всякога ще си тази, която ще страда. Любовта може да бъде и красива, когато е с верния човек.
Изплашена си
Но от какво? Защо се страхуваш? Пусни се по течението, което сигурно ще те води там, където е за теб. На вярното място. В точния миг. С верния човек. Ако позволиш на страха да превземе тялото ти и да те победи, ще изгубиш най-важната борба в живота си. И ще пропуснеш най-прекрасното възприятие на света – да обичаш и да бъдеш обичан.
Трябва да помислиш какви са изгодите от това да бъдеш сама и какво ще се промени, когато се обвържеш. Извади един лист и напиши преимуществата и минусите на обвързаните и необвързаните. Това ще ти помогне да схванеш какво в действителност искаш. А сме сигурни, че това е обич. И сателит в живота ти.
Не се примиряваш
И това е доста хубаво. Когато не се примиряваш, значи, че знаеш коя си и какво заслужаваш. Но би трябвало да бъдеш доста деликатна и упованията, които имаш за любовта и бъдещия ти сътрудник да са действителни. За никого не е неистина, че доста хора са в нещастни връзки, тъй като се опасяват да бъдат сами. И постоянно сме твърдели, че е по-добре да бъдеш самичък, в сравнение с зле съпроводен. Или във връзка, която те прави нещастна. Защото смисълът на любовта е да сияеш. И да си щастлива.
Може би сега имаш другите цели, само че това не значи, че няма да срещнеш любовта. Напротив. Тя ще пристигна при теб. Точно, когато минимум очакваш. Само повярвай.
Чувстваш се напрегната
Може би от време на време се появяват мисли, че в никакъв случай няма да срещнеш любовта и ще остарееш сама. И тези мисли от ден на ден се зачестяват. И стартират да са част от всекидневието ти. Чувстваш се все по-неспокойна и напрегната. Причината е, тъй като си слагат времева граница. А за любовта възраст няма, нито може да бъде планувана. Няма значение в случай че до 30 години не си основала семейство. Може да срещнеш верния мъж, когато навършиш 40 години. Любовта не работи по този начин, както ние си мислим.
Не се сравнявай с твоите приятелки. Не всичко е по този начин, както наподобява в профил видяно.
Създаваш си ненужно напрежение в случай че непрекъснато си мислиш за любовта и колегата, който непременно би трябвало да срещнеш.
Да, ще се влюбиш. Един ден той ще пристигна. При теб. И ще остане. Но до момента в който настъпи този миг – наслаждавай се на живота. И на самотата. Защото един ден ще осъзнаеш какъв брой сладка и приятна е била тя.
