Фотографът на Peope of Sofia: И в живота и във фотографията, важни са детайлите
" Любовта към фотографията стартира още в ученическите ми години. "
Това сподели пред Дарик, фотографът на страницата People of Sofia Вихрен Георгиев.
- Идеята потегли от първата такава страница в света, а оменно People fo New York, и ми хрумна за направя такава страница и за София. Започнах да качвам фотоси. Снимам хора които съм забелязал, че са забавни с нещо. Това е вътрешно чувство, няма подготвена формула, вътрешен глас е.
- Реагират обикновено, само че българинът е малко пернат в това отношение, няма го позитивизма, че се вижда нещо забавно в него. Интересно ми е да фотографирам хора, всеки фотограф има разнообразни неща, които го вълнуват.
Фотографът описа за последния си план, който е обвързван младите майки в България.
- Този план от дълго време ми се върти в главата и с помощта на Национален фонд просвета имах опцията да го осъществявам. Този план се състои от две елементи - демонстрираме по какъв начин живеят девойките, родили под 18-годишна възраст. Това са техните истории, по какъв начин се грижат за децата си, по какъв начин е протекъл животътим. Другият модул от хора са тези, които работат с такива майки.
- Специално за тази акция беше доста мъчно. Не си давате сметка какъв брой е мъчно да накараш едно такова момиче да застане с лицето си и да понесе целия негативизъм, който нашето общество обича да излива върхутакива хора. Ние имаме един доста бездънен, консервативен позор, който носим в себе си, да не се изложим. Проектът още тече, реакциите са много повърхностни. Това са едни естествени истории - не позитивни или негативни. Целта ни не е да им слагаме етикет. Тук към този момент стартират рецензиите за какво историите са толкоз напудрени, само че в действителност това са действителните истории, не са украсени по никакъв метод.
- Има една, която ще излезе ега, в която момичето се влюбва в приятеля си, тъй като той й оказва помощ. Тя е епилепчика и той постоянно е бил до нея. Тази помощ ги събираи те стават семейство. Всички истории са забавни и за разнообразни. Правил съм и акция за бащинството, която също беше доста забавна. Искахме да покажем, че и бащите са равноправни родители и могат да се грижат за децата си не по-зле от майките. Само фотографията не стига, с цел да бъде разказана една история. За тези неща би трябвало и текст и изложение. Снимката добавя текста. Преди време много, които желаят да се включат в екипа на страницата ми писаха, с готовност да оказват помощ, само че към този момент единствено аз съм екипа.
- По специалност не съм фотограф. Преди време имах дребен бизнес, който банкрутира и по-късно се отдадох единствено на страницата. Не съм доста упорит като фотограф, само че съм любопитен.
Фотографията ме научи да се вглеждам в детайлите, тъй като те са доста значими. Да виждаш цялостната картина. И в живота и във фотографията би трябвало да гледаш нещата от всички страни.
Това сподели пред Дарик, фотографът на страницата People of Sofia Вихрен Георгиев.
- Идеята потегли от първата такава страница в света, а оменно People fo New York, и ми хрумна за направя такава страница и за София. Започнах да качвам фотоси. Снимам хора които съм забелязал, че са забавни с нещо. Това е вътрешно чувство, няма подготвена формула, вътрешен глас е.
- Реагират обикновено, само че българинът е малко пернат в това отношение, няма го позитивизма, че се вижда нещо забавно в него. Интересно ми е да фотографирам хора, всеки фотограф има разнообразни неща, които го вълнуват.
Фотографът описа за последния си план, който е обвързван младите майки в България.
- Този план от дълго време ми се върти в главата и с помощта на Национален фонд просвета имах опцията да го осъществявам. Този план се състои от две елементи - демонстрираме по какъв начин живеят девойките, родили под 18-годишна възраст. Това са техните истории, по какъв начин се грижат за децата си, по какъв начин е протекъл животътим. Другият модул от хора са тези, които работат с такива майки.
- Специално за тази акция беше доста мъчно. Не си давате сметка какъв брой е мъчно да накараш едно такова момиче да застане с лицето си и да понесе целия негативизъм, който нашето общество обича да излива върхутакива хора. Ние имаме един доста бездънен, консервативен позор, който носим в себе си, да не се изложим. Проектът още тече, реакциите са много повърхностни. Това са едни естествени истории - не позитивни или негативни. Целта ни не е да им слагаме етикет. Тук към този момент стартират рецензиите за какво историите са толкоз напудрени, само че в действителност това са действителните истории, не са украсени по никакъв метод.
- Има една, която ще излезе ега, в която момичето се влюбва в приятеля си, тъй като той й оказва помощ. Тя е епилепчика и той постоянно е бил до нея. Тази помощ ги събираи те стават семейство. Всички истории са забавни и за разнообразни. Правил съм и акция за бащинството, която също беше доста забавна. Искахме да покажем, че и бащите са равноправни родители и могат да се грижат за децата си не по-зле от майките. Само фотографията не стига, с цел да бъде разказана една история. За тези неща би трябвало и текст и изложение. Снимката добавя текста. Преди време много, които желаят да се включат в екипа на страницата ми писаха, с готовност да оказват помощ, само че към този момент единствено аз съм екипа.
- По специалност не съм фотограф. Преди време имах дребен бизнес, който банкрутира и по-късно се отдадох единствено на страницата. Не съм доста упорит като фотограф, само че съм любопитен.
Фотографията ме научи да се вглеждам в детайлите, тъй като те са доста значими. Да виждаш цялостната картина. И в живота и във фотографията би трябвало да гледаш нещата от всички страни.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ