Открито за любовта – съзнателна или несъзнателна
Любовта е непряк артикул на съзряващото схващане. Тя е тъкмо като аромата на нежно цвете. Не го търсете в корените, няма го там. Вашата биология е вашите корени, вашето схващане е вашият подем.
Като се превъплъщавате от ден на ден и повече в отвореният лотос на съзнанието, вие ще бъдете изумени – смазани от необикновено прекарване, което единствено по себе си може да се назова обич.
Ще сте изпълнени с наслада, ще преливате от самодоволство, а всяка клетка на вашето създание танцува в възторг.
Вие сте тъкмо като дъждовен облак, който желае да вали. В момента, в който сте обхванати от самодоволство, имате мощно предпочитание да споделяте в себе си.
И когато споделяте, това е обич.
Любовта не е нещо, което можете да получите от някой, който не е постигнал самодоволство. И такова е нещастието на целия свят: всеки желае да бъде обичан и се преструва, че обича. Не можеш да обичаш, когато не знаеш какво е схващане. Ако не познаваш истината, добротата, хубостта и нейният мирис.
Ако си празен, в случай че си кух … Какво можеш тогава да дадеш? Нищо не пораства в твоето създание, нищо не става зелено. В теб няма цветя. Твоята пролет още не е пристигнала.
Когато пристигна пролетта и внезапно стартирате да цъфтите и да излъчвате скрития си мирис. И когато споделяте този мирис, споделяте тази прелест, споделяте тази хубост, ето това е любовта.
Съвършенството и любовта не могат да бъдат разграничени.
Ако ме попитате: „ Какво е любовта, не желая да ви нараня, само че не мога да се сдържа. Трябва да ви кажа истината.
Не знаете какво е любовта. Не можете да знаете това, тъй като към момента не сте влезнали надълбоко в съзнанието си. Вие сами не сте го изпитали.
Ти не знаеш нищо за това кой си. В слепота, в незнание, в безсъзнание любовта не пораства.
Първо, би трябвало да сте цялостни със светлина, цялостни на драго сърце – толкоз доста, че да започнете да преливате. Тази преливаща сила е обич. Тогава любовта е приета за най-голямото съвършенство в света. Нито повече, нито по-малко.
Всички се пробват да бъдат съвършени. И щом някой стартира да се пробва да бъде съвършен, той незабавно стартира да чака съвършенство от всички останали. Той става неоправдателен.
Тъй като не можете да бъдете съвършени, стартирате да се чувствате отговорни, губите почитание към себе си. А човек, който е изгубил почитание към себе си, губи цялото си човешко достолепие. Но индивидът не може да бъде идеален.
Приемете това и се оставете да бъдете обичани и излекувани от любовта.
По материали от непознатия щемпел
