Срещаме истинската любов само три пъти в живота си
„ Любовта е единствено дума, до момента в който някой не пристигна и не я осмисли. “ Пауло Куелю
Всички ние живеем, с цел да обичаме и да се усещаме обичани някой ден. Но учените са на мнение, че през целия си живот сме способни да се влюбим същински единствено три пъти. Няма значение какъв брой връзки сте имали и какъв брой раздели сте претърпели – същинска обич можете да преживеете само три пъти, настояват психолозите.
И всеки един от тези три пъти, възвишеното възприятие, което изпитваме, ни е обещано свише с някаква избрана причина.
Първата обич, трепетна и нежна
Първата обич срещаме в младостта си, най-често още в ученическите си години. Тя е неописуемо вълнуваща, непокварена, несравнима. Тя е идеалистична и завладяваща. Кара ни да се носим на невидими криле, въодушевява ни, изпълнена е с толкоз вълнуващи мигове!
Пеперуди в стомаха, първа целувка, прилив на страсти и … най-често разрушено сърце. Ние сме прекомерно млади, с цел да сме наясно по какъв начин да построяваме взаимоотношения между тях, както и прекомерно егоистични, с цел да разберем и да се отнесем уместно към потребностите на различен човек.
И въпреки всичко се втурваме в това премеждие с твърдото разбиране, че това е единствената обич, даже в случай че виждаме, че индивидът не е напълно подобаващ за нас, тъй като се заблуждаваме, че такава би трябвало да бъде любовта.
През този ранен стадий от живота ни вълнува повече това по какъв начин другите ни възприемат, а не за това по какъв начин в действителност се усещаме.
Втората обич, комплицирана и изстрадана
Втората обич е сложната. Учи ни на това кои сме и от какво се нуждаем, с цел да се усещаме обичани във връзката. Тази обич също може да аргументи страдалчество, само че то е посредством болежка и операция.
Струва ни се, че за разлика от първия път, вършим всичко по друг метод, само че това не е по този начин. Много постоянно втората обич може да бъде оприличена на безпределно повтарящ се цикъл, при който, мощно имаме вяра, че финалът ще бъде друг, само че, за жал, това не се случва.
Психолозите назовават втората същинска обич нездравословна, небалансирана връзка, при която постоянно има психическо принуждение или операция, както и известна доза трагичност. Всички тези прочувствени възходи и падения ни влияят пристрастяващо и ние продължаваме да сме им подвластни, с вярата, че след рухването ще има нов напредък. Тайно си мечтаем тази обич да бъде същата, както първата ни, само че желаеме да я изживеем по-пълноценно, разчитайки на насъбрания към този момент опит.
Третата обич, обич вечно
Това е обич, която не чакаме. Любов, която ни се коства неправилна и не дава отговор на нашите показа за това възвишено възприятие. Често пъти наподобява неуместно невъзможна.
Това е връзка, която е мъчно обяснима и която ни вади отвън надзор, тъй като в никакъв случай не сме възнамерявали нещо сходно.
Любов, при която се срещаме с някого и като че ли всичко си идва на мястото. Няма упования за това по какъв начин би трябвало да се държи човек или напън за това кои би трябвало да бъдем. Няма нищо друго с изключение на схващане и естетика. Ние сме признати такива, каквито сме и това фундаментално обръща света ни с главата надолу. Плаши ни и ни кара да се усещаме отговорни.
Защото не това е методът, по който сме си представяли любовта си и той се опълчва на разпоредбите, към които сме привикнали да се придържаме.
И става по този начин, че тази обич, в която се усещаме добре, одобряваме за деструктивна. Защото не сме били подготвени за нея.
Но в живота постоянно става по този начин, че получаваш нещо тъкмо когато минимум го очакваш. Вероятно „ от горната страна “ ни е програмирано първо да осъзнаем това, което не е обич, преди да разберем какво е да бъдеш същински обичан.
Уроците на Съдбата
Цял живот учим уроци. Включително и за любовта.
Има и хора, които се влюбват единствено един път и носят това възприятие до последния си мирис.
Разглеждайки остарели фотоси на баби и дядовци, които са живели дружно през целия си живот, доста от нас се възхищават на тяхната обич и ги считат за късметлии.
Но не те са късметлиите, а тези, които съумяват да срещнат третата си, същинска и безусловна обич. Точно те имат шанс. Защото им е писнало да се пробват да реализират естетика там, където е невероятно, сърцата им са разбивани неведнъж и се чудят в какво са сбъркали, с цел да се окажат в обстановката, която са. И тъкмо когато са най-отчаяни, идва посланието и „ премията “ свише. Вселената им изпраща тяхната сродната душа.
Коя обич е най-добре да приемем в живота си
Можем да приемем първата обич – изглежда вярно и прави другите щастливи, тъй като наподобява на приказка с благополучен край.
Можем да приемем и втората обич, твърдо вярвайки, че в случай че не се борим за нея, не си коства да живеем.
Можем да приемем и третата обич. Тя ни дава чувство за комфорт, кара ни да се усещаме спокойни и уравновесени.
Това са опциите, която ни дава Съдбата, а изборът би трябвало да създадем сами. Може би ви чака безсънна нощ? Може би на следващия ден ще станете друг човек и ще бъдете сюрпризирани да погледнете обратно към себе си от през днешния ден, знаейки, че сте помъдрели.
