Докосващи любовни цитати от любими книги
Любовта е онази магия, до която всички желаеме да се докоснем. Колкото и да отхвърляме нейната значителност, тя е тази, която има най-голямо значение. Без нея животът ни е сив и еднообразен. Любовта придава цвят. И смисъл. Любовта е всичко, от което се нуждаем. И което желаеме. Защото светът е толкоз по-красив, когато е изпълнен с обич. Ах, обич!
Представяме ви някои от най-докосващите цитати от обичани книги, написани от велики създатели.
– Една неистова обич, отнемане, болест на душата, от която на никое място не можеш да се скриеш, от която в никакъв случай не можеш да избягаш. Любов по-страшна от страха, по-жива от живота. Няма думи, свещи, похвали. Няма тела. Нито цветя и усмивки. Няма аз и ти, ние двамата. Любов, в която аз съм ти. – Емили Бронте, „ Брулени хълмове “
– С цялата си неустановеност, в едно съм сигурен: под горния слой на своята отстъпчивост хората желаят да бъдат положителни и да ги обичат. Повечето пороци на практика са опит да стигнат по най-късия път до обичта. Стигне ли човек до гибелта, нищо, че е бил може би кадърен, с въздействие, талантлив, умира ли необичан, животът му позитивно наподобява неуспех, а самата гибел – вцепеняващ смут. И ми се коства, че в случай че вие или аз би трябвало да избираме сред два пътя на мисълта и действието, длъжни сме да помним, че ще умрем, затова дано се опитаме да живеем по този начин, че нашата гибел да не носи облекчение на света. – Джон Стайнбек, „ На изток от Рая “
– Всяка същинска обич и другарство са роман за ненадейно видоизменение. Ако преди да обикнем и откакто сме обичали, сме същите, значи не сме обичали задоволително. – Елиф Шафак, „ Любов “
– Ако ти можеш да преживееш и един ден без да схванеш по какъв начин съм и какво върша, значи можеш и всички останали дни! – Лев Толстой, „ Анна Каренина “
– Не – прекъсна я бързо той. – Не почвай още веднъж. Приятелството! Зеленчукова градина върху лавата на мъртвите усеща. Не! Не бива да вършим това. Ние не трябва. То подхожда единствено на мимолетни любовни завършения. Дори и това е обратно. Любовта не би трябвало да се осквернява с другарство. Краят си е край. – Ерих Мария Ремарк, „ Триумфалната арка “
– Любовта връхлита ненадейно и те превзема, преди да си съумял да я осъзнаеш, а след това към този момент не можеш да направиш нищо. Само да се влюбиш и към този момент си погубена, както и да се развият оттук насетне нещата. Поне по този начин написа в книгите. – Маргарет Атууд, „ Слепият палач “
– Напомни му, че слабите в никакъв случай няма да влязат в царството на любовта, тъй като то е безмилостно и алчно царство, и че дамите се отдават единствено на решителните мъже, тъй като им вдъхват така жадуваната убеденост, с която да се изправят пред живота. – Габриел Гарсия Маркес, „ Любов по време на холера “
– Питаш всичките си познати: „ Колко време лишава всекидневно да го преодолееш? “. Има доста формули. По една година за всяка година дружно. По две години за всяка година дружно. Въпрос на воля е: в деня, когато решиш, че е завършено, към този момент е завършено. Никога няма да го преодолееш. – „ Ето по този начин я губиш “, Джуно Диас
– „ Запомни по какъв начин ме обичаш – беше прошепнала тя. – Не желая от теб да ме обичаш постоянно по този начин, само че желая да си спомняш. Някъде в мен постоянно ще се крие дамата, която съм довечера. ” – „ Нежна е нощта “, Франсис Скот Фицджералд
„ Любовта не постоянно е красива, Тейт. Понякога прекарваш целия си живот в опити да я промениш. Да я промениш в нещо по-добро. И тогава без да осъзнаеш, се оказва още веднъж в стартова позиция със сърце, изгубено някъде по пътя. “ – „ Жестока обич “, Колийн Хувър„ - Аз елементарно бих дала прошка неговата горделивост,ако той не беше засегнал моята. “ – „ Гордост и предубеждения “, Джейн Остин
