Любовта е мечта. Любовта е блян. Любовта е красива реалност,

Любовта е фантазия. Любовта е идеал. Любовта е красива действителност, до която всеки заслужава да се допре. И един път направи ли го, повече в никакъв случай няма да желае да живее. Без обич. Любовта дава смисъл, когато си мислим, че няма смисъл.
Любовта дава мощ. Мечти. Смелост.

Любовта е всичко това, което ни е належащо, с цел да бъдем щастливи. Истински щастливи. И задоволени от живота. Любовта преобразява по изключително хубав метод човек. Любовта е тази, за която се пишат милиони песни и стихове. Любовта е най-голямата муза и с помощта на нея са основани най-прекрасните поеми, стихове, романи и филми, които остават вечно във времето.

Потопете се в света на любовта с едни от най-докосващите любовни стихове, които остават обичани на всички генерации.

Геният на тълпата, Чарлс Буковски

и най-хубавите в убийството са тези които проповядват срещу убийството
и най-хубавите в омразата са тези които проповядват обич
и най-хубавите във войната най-после са тези които проповядват мира
пази се от проповедници
пази се от познавачи
пази се от тези които единствено четат книги
пази се от тези които ненавиждат бедността
или пък се гордеят с нея
пази се от тези които бързат да хвалят
те имат потребност от хвалба в подмяна
пази се от тези които съдят преждевременно
те се боят от нещата които не познават
пази се от тези които непрекъснато търсят тълпите
те нищо са щом са сами
пази се от посредствени мъже и дами
пази се от любовта им – тя е посредствена
и търси незначителност
но в омразата им има талант
в омразата им има задоволително талант да те убие
и да убие всекиго
всеки който не желае самотата
всеки който не схваща самотата

Любов без владеене, Джорджия Скот
Най-силно те обичам, когато нямам украшения,
със пръсти, вплетени в косите ми,
облечена само във твойта голота,
без други бижута, единствено с ръцете ти.
Най-силно те обичам, без да се назовавам
любовница, другарка или брачна половинка.
Най-силно те обичам, без да изяснявам
как те обичам и за какво.
Най-силно те обичам без да има на следващия ден,
или през вчерашния ден, които да се помнят,
обвързана съм единствено от ръцете ти, не с обещания,
във нощите, когато не ни би трябвало сън.

Понякога при инцидентно придвижване, Фридерике Майрьокер
ръката ми допира твоята ръка китката ти
или пък тялото ми напъхано в облекла съвсем без да осъзнава за момент
се обляга на твоето тяло в облекла
тези най-леки съвсем растителни придвижвания
твоят отместен взор и очите ти съзнателно втренчени
в празнотата
твоят секнал още първоначално въпрос къде ще вървиш през лятото
какво четеш сега
ме пронизват през сърцето
и напряко през гръкляна като сладостен нож
и аз пресушавам като извор в жарко лято

Ти идваш и си отиваш, Марио Бенедети
„ когато ти заспиш, а аз продължа да чета,
нещо се случва сред тези четири стени,
ти спиш до мен, и все пак
аз усещам, че сме дружно повече от всеки път. “

Миг като безкрайност, Георги Константинов
Още преди да те срещна в живота си –
теб съм обичал.
В антични гравюри и улични снимки,
в звездна прокоба,
в шумни площади и празни понятия,
в цирков театър,
по телевизия, по телепатия –
теб аз съм чакал.
Колко години без звук са сближавали
двата маршрута?
Колко аргументи в света са създавал и тази минута! –
Нежният конфликт на влюбени атоми.
Вик на вселени.
Още преди да стартира ориста ми –
ти си до мене.
Ти ме издигаш по стръмните пътища.
Ти ме възпираш.
Мойте кошмари и приказни сънища
ти режисираш.
Двама се лутаме в болежка и истина,
в яд и искреност.
Тази обич е в безкрая единствена.
Миг като безкрайност.

Сродни души

Аз диря те, откогато те сънувах,
Напълно непозната и обичана.
Не съм те виждал, единствено те чувствам –
Като задаваща се живина след зима.
Понякога се запитвам по какъв начин изглеждаш?
Дали ще те позная, щом те срещна?
Дали ще те усетя със сърцето
И вътрешно ще съм убеден – няма неточност!
Понякога багра се, че ще се разминем.
Че си родена в друго време или място.
Но ще те диря, до момента в който живея в света –
Защото те усещам като сродна душа.

***

Седя измежду хората, в трамвая
Или се заглеждам в тъмните прозорци.
Живея с теб, без теб, обичани.
(Да, думите са старомодни!)
И запитвам се, не – очаквам,
Да свърши времето без тебе
И отново да те намеря и позная.
Аз очаквам отново да ме прегърнеш,
Пак да ме притиснеш до гърдите,
Аз очаквам отново да кажеш благи думи
И да ме погалиш по косите.
Аз очаквам отново да влезеш у дома
И да ме повикаш отново по име.
Някога живеех в Рая,
А в този момент съм единствено кухо име.
Но очаквам и не се обезверявам –
Чакам отново да те нарека „ обичани “!

ЛЮБОВ
От стихосбирката „ Омагьосана душа “

Кой си ти, на моя път застанал,
моя сън от клепките прогонил,
моя смях от устните откъснал?
И магия някаква ли стана?
Виждам те на старите икони,
чувам те в съня си нощем късно:
гледаш ме с очи на грабител,
а в гласа ти всеки тон ме гали.
Кой си ти, в духа ми ужас запалил –
Мефистотел ли, или Кръстител?

А сърцето мое доверчиво
пее – птичка в разцъфнала градина,
пее – и назовава те: Любими.
И покорна, шушукам аз щастлива,
както на Исуса – Магдалина:
– Ето моите ръце – води ме!