Любов от пръв поглед: Какво в действителност се крие зад този феномен
Любов от пръв взор … Колкото и необикновено да звучи, тя съществува. Виждайки за първи път някого, човек може да се влюби безпаметно. Ей по този начин, без въобще да познава другия и без да го е виждал в никакъв случай преди този момент.
Разбира се, незабавно пораждат редица въпроси: „ Как може да се случи това? “, „ Нали с цел да обикнеш някого е належащо да го познаваш добре? “, „ Как въобще е допустимо двама изцяло здравомислещи хора могат да изгубят мозъка си щом погледите им се срещнат за първи път? “ И още доста въпроси от този вид.
Звучи необикновено и в действителност, в действителност си е по този начин
Според психолозите, сходно незабавно привличане е нещо всекидневно, в случай че притегателната мощ е на основата просто на физическа пристрастеност.
Но в противоположен случай? Любовта е надълбоко възприятие, за развиването на което се изисква време. Как по този начин в някои обстановки може да се появи незабавно?
И въпреки всичко, любовта от пръв взор я има. Затова тръгваме по следите й с цел да търсим истината.
На първо място, този феномен е много необичаен и може да се следи както в младостта, по този начин и в зрелост.
Да поровим малко по-надълбоко и да разплетем загадката
Любовта от пръв взор не идва при всички. Малцина са тези, които са благословени с нея. Защото тази обич е дълбока и мощна, тя е същински „ подарък от небето “, ненадейно паднал върху главите на тези, които имат шанса да я изпитат.
Какво се случва в този върховен миг, когато очите на двама се срещнат и сред тях проблясва искра?
Езотериката е безапелационна – това не е обич от пръв взор, а среща на двама доста близки между тях хора
Според езотериците, в множеството случаи любовта от пръв взор има своето разумно пояснение.
Тези хора въобще не са непознати, както си мислят. Те се познават отпреди, само че съзнанието им не разполага тази информация, тъй като тя е скрита в дълбоките пластове на подсъзнанието.
Става въпрос за някогашни „ половинки “, такива, които в минали животи са били съпрузи, любовници или са имали платонична връзка.
Когато погледите на двама души се срещнат, силата от минали животи, записана в техните енергийни полета, се задейства. Настъпва незабавно „ различаване “. И старите пристрастености се разгарят още веднъж.
Двамата могат да имат същинско съвпадане на усети, ползи, желания и цел в живота. Хармонията е цялостна. В прочувствено отношение се завихря същинско торнадо от усеща, което ги улавя и замайва.
Макар и в сегашния живот те да не са се познавали преди и да не допускат нищо, те се усещат доста близки. След тази съдбовна среща, когато са усетили изумително привличане един към различен, толкоз необяснимо и плашещо, те най-често възприемат случилото се като подарък от Съдбата.
И ненапълно това в действителност е по този начин. Защото срещата им никога не е инцидентна. Вселената ги събира тъкмо в избран интервал от живота им и с избрана цел.
Събира ги тогава, когато имат най-голяма потребност един от различен.
А аргументите за това могат да бъдат доста разнообразни. Може би би трябвало да завършат нещо, което са оставили незавършено в предишния си живот. Може би би трябвало да научат нещо, което преди този момент им е убягвало. Възможно е и да се намират в такава повратна точка от своя живот, когато е нужна поддръжката на някой специфичен човек. Такъв, който в действителност го е грижа за добруването на другия и който изпитва същинска, чиста и лечебна обич, предопределена да изцери всички болки.
И в случай че хората са задоволително мъдри, в случай че чувството, което имат, е в действителност мощно и неустоимо, те могат да намерят общ език и да изградят верните взаимоотношения между тях.
И може би тогава, някъде на надълбоко равнище ще осъзнаят повода, която ги е събрала и ще съумеят да я изчистят. А по-късно ще продължат връзката си, само че към този момент без кармична взаимозависимост.
Ако не съумеят, то кармата ще премине към идващото олицетворение.
Много е елементарно, несъмнено, просто да се измъкнеш от проблематичната връзка, да се разделиш и да забравиш. Но това е допустимо най-грешният метод. Защото не трябва да бягаме от проблемите си, а в противен случай – да се изправяме храбро против тях и да се мъчим да ги разгадаем допустимо най-безболезнено за нас.
При демонстрация на плашливост, кармата сред двамата ще остане неуредена и ще бъде пренесена в идващото олицетворение, а посланието, което тя носи, няма да бъде дешифрирано и поуката няма да бъде научена. И това може да се повтаря до безспир.
За страдание, доста хора през целия си живот не вършат нищо, с изключение на да бягат от уроците си и по този начин предизвикат ориста да им изпраща все по-големи и по-големи премеждия.
