Първата целувка с него
Любов Христова, „ Още едно разрушено сърце “
Разделиха се по негово предпочитание. Тя седеше на скамейка в парка и го гледаше по какъв начин се отдалечава и напуща живота ѝ вечно. Сърцето ѝ заби учестено, очите ѝ се изпълниха със сълзи, нямаше сили да стане от пейката. Не беше усетила, че се е смрачило, тъй като въпреки и физически да беше там, цялото ѝ битие беше устремено към една единствена цел – да се върне обратно във времето.
Спомняше си оня летен ден, в който се срещнаха. Тя седеше на обичаните си стълби, които се спускаха над бул. „ Дондуков ” и четеше „ Престъплениe и наказаниe ” на Достоевски. Изведнъж той се появи, седна до нея и стартира да разяснява основния воин Расколников. Хареса го незабавно и имаше възприятието, че го познава от предходен живот. От този миг нататък, те станаха неразделни. Пътуваха, разхождаха се, говореха си с часове и тя се влюби за първи път. Сякаш обичаната ѝ мисъл на Уолт Уитман „ Бяхме дружно, а останалия свят го забравих ”, която си беше повтаряла като мантра стотици пъти преди да заспи, се сбъдна. Тя бе уверена, че той е сродната ѝ душа и ще са дружно цялостен живот. Двамата бяха студенти – тя учеше медицина, а той финанси. Отдадени един на различен, опиянени от обич, всеки от тях си поставяше високи цели и ги постигаше. Винаги намираха време един за различен и най-хубавото беше, че и двамата пазеха детето в себе си и умееха да се радват на дребните неща като красива панорама, парещ шоколад или забавна книга. Никога нямаше да не помни третата им среща, защото тогава я заведе на обичаното си място в София. Това беше китната трамвайна спирка „ Вишнева ” в Лозенец. Дали тъй като бяха на обичаното му място и се усещаше по-самоуверен или поради къщата с дървени капаци, сгушена в гората, там той я целуна за първи път.
Тъкмо си спомняше четвъртата им среща, когато излезна мразовит и рязък вятър, характерен за края на месец ноември, който я накара да се върне назад в действителността. Едва стана от пейката, усещаше се зле, не можеше да си поеме мирис. Вървеше по улица „ Иван Шишман ” и тогава сие сети, че там беше неговият апартамент, а през днешния ден се бяха разделили. Погледна часовника, беше 10 часа вечерта, а тя трябваше да се прибере при родителите си, вместо при него. Стомахът ѝ се сви, имаше възприятието, че ще почине на улицата, само че събра последни сили и се запъти към метрото. Стигна у дома, където родителите ѝ вечеряха шопска салата, пиеха ракия и както всяка вечер подлагаха на критика българските политици. Тя ги поздрави и незабавно отиде в стаята си. Тази вечер щеше да бъде една от най-трудните в живота ѝ, тъй като бе привикнала да си ляга сгушена в него, той да я гали по косата, да си описват по какъв начин е минал денят им и чак по-късно да заспиват. Сега за първи път от две години бе сама в леглото си, усещаше се съкрушена, сви се в ембрионална поза и заплака.
Цяла седмица не стана от леглото, носталгията по отминалите времена я съсипваше, слабееше и плачеше. Майка ѝ се тормози за нея и звънна на единствения човек, който можеше да я ободри – дядо ѝ. Той, както постоянно, пристигна с ореховки, направи парещ шоколад и безшумно влезе в стаята ѝ и седна на леглото. За разлика от родителите ѝ, той не задаваше непотребни въпроси. Само я погали по косата, усмихна ѝ се и ѝ подаде чашата с шоколада и една ореховка. Пред него тя изля душа си, а той я слушаше деликатно. Разказа ѝ за първия път, в който едно момиче е разрушило и неговото сърце и показа с нея, че това, което му е помогнало да се излекува, бил един съвет от най-хубавия му другар. Рецептата се състои в следното: ” пътувай, спортувай, предизвиквай себе си и сбъдвай фантазиите си ”. Според неговия другар, човек трябвало постоянно да живее на мига, изключително когато става въпрос за любовта: и в случай че някой, с който си бил благополучен, пристигна при теб и изиска свобадата си, ти си задължен да му я дадеш. Колкото и да те боли не би трябвало да се отдаваш на тъгата, обвиняванията и мрачните мисли. Вместо това трябва да си спомниш всички хубави моменти, да се усмихнеш и да продължиш нататък.
Тази история я трогна и накара да стане от леглото. Върза косата си на опашка и отиде на лекции, стартира да излиза с другари и да тича всеки ден. В началото правеше всичко като робот и не забелязваше какво се случва към нея. Докато един ден след утринното бягане не се почувства свободна и разбра, че желае да стане хирург и да скочи с бънджи.
С тази история, дядо ѝ съумя да я върне към живота и да я накара да осъзнае, че не можеш да накараш някого да те обича принудително. Вместо това би трябвало да се пуснеш по течението да се наслаждаваш на мига. А ако в това време някой ти разбие сърцето, би трябвало да си дадеш време да се излекуваш, като правиш най-различни неща.
Казват, че първата обич е най-силната, от нея боли най-вече и я помниш постоянно. Така беше и с нея: до края на живота си, даже и откакто се ожени, всяка неделя тя си слагаше обичаната рокля, обуваше високи токчета, гримираше се и отиваше на спирка„ Вишнева ”. Заставаше пред дребната къща с дървените капаци, затваряше очи и се връщаше обратно във времето, където още веднъж преживяваше първата си целувка с него…
Любов Христова
ARTday.bg
