Какво казват мераклиите за власт на своите избиратели?!
Любопитно ми е какво споделят претендентите за власт на своите гласоподаватели в тези над 400 селища в България, които страдат от безводие? Какви ги дрънкат да вземем за пример претендентите за народни представители в региона на Бреница, където хората над 1 месец са на изсъхнало и този уикенд излязоха на митинг като затвориха централно шосе в Плевенско!? Не е по-различно ситуацията и в пловдивското Брестовица и в още и още села и градове.
Сигурно им споделят: „ Гласувайте за нас и обезпечено ще стоите без питейна вода, тъй като за нас е по-важно да пращаме помощи на други закъсали нации като да вземем за пример на Украйна, Босна и Херговина и впрочем ”? Нищо, че в същото време у нас вредите от пороите и наводненията в Карловско и други още са си на равнище „ вреди ”.
Впрочем тъкмо през днешния ден е доста значимо да напомним, че вместо да се кълнат във честност и да цитират непознати глупави опорки за „ хуманни ” бомби и всеобщо затриване на почтени жертви,
да се поучат от положителните практики в Израел. Да видят по какъв начин от пустинята се прави оазис и водата им, довеждана и пречиствана по много комплицирани процедури, за елементарния човек коства жълти стотинки.
А тук, в София, както разбрахте, гравитачно довежданата вода по прийом, изобретен от гениалния и най-хубав кмет за всички времена на столицата Иван Иванов, към този момент коства като златна. Това безсрамие е с помощта на управляващите, които взеха решение да дадат на концесия столичната питейна течност и по този начин обогатиха неведнъж непознати концесионери за сметка на прескъпата калпава „ услуга ” за всеки един от нас, потребителите. Разхищенията на вода не престават да са над 50 на 100 в цялата страна, тук-там даже повече. От чешмите в някои региони в цялата страна пък тече първо черната, след това зелената, жълтата и така нататък течност, а най-после всички плащаме като за златна вода.
Но на кого му пука?!
Преди години общините подвигнаха безпомощно ръце, че не можели да се оправят с „ В и К ” бранша и го разпарчетосаха по този начин, че през днешния ден не се знае кой носи отговорността, която си трансферират като парещ картоф, когато стане повреда. Хората по места по инерция звънят на кметовете, които от своя страна ги препращат към общинските и регионалните „ В и К ” оператори, които пък за на никое място не бързат и когато смогнат, поработват. Но не пропущат да гърбят потребителите за всеки милиметър пръст, който прокопават при повреди и разчитат на това, че
мнозина в провинцията не си знаят нито правата, нито отговорностите.
Такава е нерадостната картинка у нас – нарисувана като че ли с нетрайни водни боички от през днешния ден за на следващия ден. То толкоз трае и политическия живот на някои пишман политици, които през днешния ден са във властта, на следващия ден не ги помним кои бяха…
Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на novini.bg
