Каква е връзката между музиката и болестта на Алцхаймер
Х ор в Ню Йорк употребява музиката, с цел да помогне на хората с деменция да възстановят връзката си със фамилията, приятелите и самите себе си. От 2011 година насам хорът е фар на вярата, предлагайки място, където хората, живеещи с деменция, могат да пеят, да вземат участие и да бъдат част от общественост, предава Voice of America (VOA).
В дома си в Ню Йорк Джери Фластър пее - гласът му към момента е мощен, даже когато заболяването на Алцхаймер краде спомените му. За Фластър и брачната половинка му Рита Полиди музиката е единствената нишка, която ги държи свързани с живота, който са построили дружно.
„ Женени сме от 15 години и имаме прелестни връзки ”, споделя Рита Полиди.
Фластър е член на хор „ Незабравима “. От 2011 година насам, с помощта на напъните на Мери Мителман, той преобразява животи, в това число този на Фластър и Полиди. Тя употребява музиката, с цел да помогне на хората със загуба на паметта да се свържат още веднъж с околните си и със света към тях.
„ Музиката пробужда нещо в хората. Те към момента могат да пеят или да свирят на инструмент. И по този начин, това е опция да не бъдат заклеймявани и да не бъдат омаловажавани, а да бъдат считани за част от общността и за пълноценни “, изяснява Мери Мителман. Тя е част от Медицинския факултет на Нюйоркския университет „ Гросман “.
Вдъхновена от битката на личната си майка с деменцията, Мителман изследва по какъв начин музиката може да помогне на хората със загуба на паметта.
„ По това време нямаше лекарство, което да спре или обърне хода на заболяването на Алцхаймер. Сега стартират да се появяват лекарства, които могат да забавят хода на болестта, тъй че нефармакологичните или психосоциалните интервенции, както обичаме да ги назоваваме, са в действителност от значително значение за хората с деменция и членовете на техните фамилии ”, споделя Мителман.
Хорът предлага прочувствен отдушник, а проучванията на Мителман демонстрират, че той усъвършенства живота както на пациентите, по този начин и на грижещите се за тях.
„ Важно е да можем да покажем, че сме основали нещо, което е дейно “, показва Мителман.
Хорът се е трансформирал в светилище. Място, където Фластър към момента може да пее, да придобива убеденост и да се усмихва.
Спомените на Фластър може и да избледняват, само че едно нещо остава: насладата, която музиката му носи. А за Полиди това е всичко, което има значение.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
В дома си в Ню Йорк Джери Фластър пее - гласът му към момента е мощен, даже когато заболяването на Алцхаймер краде спомените му. За Фластър и брачната половинка му Рита Полиди музиката е единствената нишка, която ги държи свързани с живота, който са построили дружно.
„ Женени сме от 15 години и имаме прелестни връзки ”, споделя Рита Полиди.
Фластър е член на хор „ Незабравима “. От 2011 година насам, с помощта на напъните на Мери Мителман, той преобразява животи, в това число този на Фластър и Полиди. Тя употребява музиката, с цел да помогне на хората със загуба на паметта да се свържат още веднъж с околните си и със света към тях.
„ Музиката пробужда нещо в хората. Те към момента могат да пеят или да свирят на инструмент. И по този начин, това е опция да не бъдат заклеймявани и да не бъдат омаловажавани, а да бъдат считани за част от общността и за пълноценни “, изяснява Мери Мителман. Тя е част от Медицинския факултет на Нюйоркския университет „ Гросман “.
Вдъхновена от битката на личната си майка с деменцията, Мителман изследва по какъв начин музиката може да помогне на хората със загуба на паметта.
„ По това време нямаше лекарство, което да спре или обърне хода на заболяването на Алцхаймер. Сега стартират да се появяват лекарства, които могат да забавят хода на болестта, тъй че нефармакологичните или психосоциалните интервенции, както обичаме да ги назоваваме, са в действителност от значително значение за хората с деменция и членовете на техните фамилии ”, споделя Мителман.
Хорът предлага прочувствен отдушник, а проучванията на Мителман демонстрират, че той усъвършенства живота както на пациентите, по този начин и на грижещите се за тях.
„ Важно е да можем да покажем, че сме основали нещо, което е дейно “, показва Мителман.
Хорът се е трансформирал в светилище. Място, където Фластър към момента може да пее, да придобива убеденост и да се усмихва.
Спомените на Фластър може и да избледняват, само че едно нещо остава: насладата, която музиката му носи. А за Полиди това е всичко, което има значение.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ