Бинарните звездни системи са вероятно място за извънземен живот
Любопитните двоични звездни системи биха могли да бъдат съществени цели в търсенето на извънземен живот, споделят английски астрономи.
В публикация, оповестена в месечните вести на Кралското астрономическо общество (Monthly Notices of the Royal Astronomical Society), откривателите от университета в Шефилд, Бетани Уутън и Ричард Паркър демонстрират моделиране, което подсказва, че при избрани условия сдвоените звезди могат да имат планети в обитаеми зони, по-големи от тези към независимите звезди.
Обитаемата зона е зоната, в която температурният диапазон разрешава непрекъснато съществуване на течна вода на планетата. Планетите, близки до звездата, съгласно теорията ще бъдат прекомерно горещи, с цел да имат течна вода, а тези, които са прекомерно надалеч, ще бъдат замразени.
Бинарните звездни системи са постоянно срещани. Например в Млечния път те се правят оценка на към една трета от общия брой звезди. Някои проучвания сочат, че множеството звезди – в това число и слънцето – стартират съществуването си като част от двоична система.
Двоичните звезди са заключени в дълъг танц, само че в доста случаи са ситуирани толкоз надалеч една от друга, че обособените им сфери на въздействие – техните хелиосфери – не се припокриват.
Изследванията на Уутън и Паркър обаче, слагат едно изискване. Бинарните звездни системи пораждат в „ звездни разсадници “, солидни космически области, които съдържат огромен брой относително млади звезди (поне в астрономически смисъл).
При такива условия титаничните конфликти сред тях са неизбежни. Изследователите моделират точно какво се случва, когато обособена звезда се блъска в двоичен сътрудник.
Резултатът, който те откриват в редица случаи е, че звездите от двойката биват изблъскани по-близо една до друга, което води до разбъркване на техните зони позволяващи съществуването на живот.
По-големите зони разумно имат по-голям късмет да разполагат с повече планети ситуирани в тях, като най-малко на една от тях може да възникне живот, имат вяра създателите на проучването.
„ Нашият модел допуска, че има повече двоични звездни системи, където планети се намират в зони позволяващи съществуването на живот, в сравнение с сме си мислели до момента. Това без подозрение усилва вероятностите за съществуване на живот “, споделя Уутън.
Така че тези светове, обичани от писателите на научна фантастика, където два слънца блестят в небето над извънземния живот – в този момент наподобяват доста по-вероятни.
