Отстъпи, за да победиш!
Любителите на военната история са единомислещи, че измежду най-впечатляващите събития в един въоръжен конфликт – война, борба, стълкновение, е офанзивата. Настъплението. Нападението. Всяка офанзива нормално се свързва в съзнанието на хората с развети флагове, препускаща кавалерия, стоманени танкови лавини, крясъци „ Ура! “, „ На нож! “ и впрочем победоносни реквизити.
Но от време на време, освен това много постоянно, на война се постанова и да се отстъпи. Правилното и навреме оттегляне е належащо в доста случаи, с цел да бъде избавена армия, изправена против надминаващ я съперник, да се завоюва тактическо преимущество и т. н.
Бягството на Джордж Вашингтон от Ню Йорк
През 1776 година се състояла Бруклинската борба, известна още като сражението при Лонг Айлънд. Това бил първият сериозен пердах на младата американска войска, откакто Съединени американски щати оповестили своята самостоятелност и отхвърлили властта на Англия. В Бруклинската борба Джордж Вашингтон се срещнал на бойното поле с британския военачалник Уилям Хоу. Вашингтон считал, че британците ще се опитат да завладяват Ню Йорк, по тази причина неговите 19 000 бойци пристигнали в Долен Манхатън.
Уилям Хоу, който се намирал на остров Статън, възнамерявал да употребява кораби, с цел да блокира водните пътища, а сухопътните му елементи да се придвижат против врага. Замисълът имал триумф, за който асъдействало и численото предимство – британската войска наброявала 32 хиляди бойци. Хоу обаче задържал настъплението си след няколкодневни борби, тъй като желал да се приготви по-добре за генералното стълкновение.
Вашингтон се възползвал от тази къса отмора, както и от мощната стихия, разпръснала британските кораби. Заповядал да се стартира оттегляне. В ариергард оставил 10 хиляди бойци, които да задържат в допълнение англичаните. Ариергардът дал 2 хиляди убити, само че извършил задачата си.
Тези умели дейности разрешили на Вашингтон да избегне провалянето. Има легенда, че над отстъпващата войска на Съединени американски щати се спуснала тайнствена мъгла, която я скрила от преследвачите.
Великото оттегляне към Марна
През 1914 година борбата при Монс посочила на английските експедиционни сили по какъв начин ще се води идната международна война. Заедно с французите те попаднали под флангов удар на немски елементи, които били два пъти по-многобройни.
Англичаните обаче решили да се бият до дъно и имали желание да унищожат допустимо максимален брой германци, които се опитвали да пречупят съпротивата им. На 23 август 1914 година британците получили опция да ревизират смелостта си, когато вражеската артилерия почнала да обстрелва позициите им. След това германците почнали офанзива, само че англичаните толкоз бързо и тъкмо стреляли с карабините си, че атакуващият зложелател откровено повярвал, че е попаднал под картечен обстрел.
Британците в действителност се сражавали добре, само че френските им съдружници били разрушени и на 24 август 1914 година почнали да отстъпват. Англичаните били принудени да ги последват. Те подхванали маневра, която влезнала в историята като Великото оттегляне – преход към река Марна, който траял 2 седмици. Накрая британците и французите съумели да реализират задачата си. Те се прегрупирали, разгърнали и спрели настъплението на съперника в известната борба при Марна. Това дало опция на съдружниците да си починат и да заложат основата на своите бъдещи военни триумфи.
Отстъплението от Кунакс
Сражението при Кунакс е непокътнато в историята с помощта на гръцкия историк Ксенофонт и неговата хроника „ Анабазис “. Нарекли го „ Битката на Десетте хиляди “. „ Анабазис “ споделя за пътя на 10-хиляден отряд гръцки наемници, които в началото служили при персийския престолонаследник Кир Млади, който се надявал да победи във война с брат си Артаксеркс II и да получи трона. Но през 401 година в борбата при Кунакс Кир Млади умрял – и по този начин наемниците се оказали напълно сами, изоставени измежду непозната, враждебна земя.
Отстъплението на десетте хиляди гърци. Автор: Жан Адриен Гигне. Снимка: Уикипедия
Предложили им да сложат оръжие и да се предадат, което в действителност означавало за тях сигурна гибел. Затова те отказали и поели назад към Гърция. Враговете им почнали гонене, което траяло до крайбрежията на Черно море. Именно това странствуване е в основата на „ Анабазис “. Накрая гърците стигнали до някакъв град, където не останали дълго, защото местното население ги уведомило, че до морето има още 5 дни път. След 5 дни Ксенофонт чул възклицания откъм авангарда. Историкът бегом повел всички натам, опасявайки се от нахлуване. Оказало се, че воините му викат от наслада, тъй като виждали дълго чаканото море. Въпреки че мнозина от тях изгубили живота си по пътя, множеството наемници оживели и се прибрали вкъщи.
