Нунчакуто – измислица на Холивуд или реално смъртоносно оръжие
Любимото оръжие на Брус Лий, най-малко в някои филми, нунчакуто е известно бойно средство в поп-културата и има хора, които биха желали да повярват, че то в действителност се е употребило и в действителния живот със същата хореография като по филмите. Но правилно ли е това – в последна сметка човек има съвсем толкоз огромна възможност да нарани себе си или другарите си към него с това малко неловко оръжие, колкото и врага, в случай че не е мноо добре подготвен и даже тогава има риск, в случай че ги употребява не е изключително внимателено.
Като начало, връщайки се към най-ранните сведения за нунчакуто, се оказва, че никой не е напълно сигурен кой го е измислил, не тъй като произходът му е от хилядолетен или доста скришен, или нещо сходно – а просто тъй като до ерата на Брус Лий, в действителност то не е изключително известно оръжие и историята му не е добре документирана.
И по този начин, какъв е най-вероятният му генезис?
Най-честата версия е, че основаването му е подтикнато от неналичието на други оръжия и първите нунчаки са съединени от и напълно по-безобиден предмет, предопределен за други цели – млатило за ориз. Млатилото е аграрни инструмент, които се употребява при обособяване на зърното от обвивката му.
Колко можем да имаме вяра на тзи версия обаче? Въпреки че има доста диспути към нея, нунчакуто в действителност наподобява на този инструмент, макар че то самото не би било изключително комфортно за прилагане със същата цел в земеделието. Но е изцяло допустимо някой да е получил гениалната концепция да направи двата края еднообразно къси, с цел да сътвори дейно оръжие.
Друга версия е, че нунчакуто е използванo при езда на коне. Едната подверсия е като тип бич (което би било по-скоро излишно при изискване, чекамшикът е самичък по себе си приемливо оръжие и бие нунчакуто по обхват), а другата – като юзди като меката връзка влиза в устата на коня, а двете дървени дръжки се държат от ездача. Подобно на теорията за млатилото обаче, наподобява, че това са най-вече спекулации, които не са подкрепени с някакви солидни доказателства.
Друга постоянно срещана още по-конкретна история е, че първите нунчаци са основани от чистач, който ги основава от метла, която чупи на две и елементи, които свързва с верига. Някои версии на тази история заместват чистача с занаятчия на бойните изкуства, който чупи обичаната си сопа на половина и откакто свързва частите, развива нова форма на борба към качествата и характерностите на необикновеното ново оръжие.
Мъже употребяват млатило по предопределение
Много по-популярна е една китайската легенда, съгласно която откакто император Джиу Хонг Джун претърпява огромна загуба против монголските орди, той и неговите бойци се отдръпват в едно село. Докато са там, те виждат фермерите да употребяват гореспоменатото млатило в процеса на събиране на ориза и получават концепцията да ги употребяват като оръжие, като в този случай в началото резервират дългата част, с цел да се възползват от обсега му, до момента в който са на конете си. Императорът прекарва няколко дни в насърчаване на военен жанр с него, бързо образова бойците си да го употребяват, а по-късно с нови сили и ново оръжие китайците съумяват да прогонят монголците. По време на последвалата борба явно дръжките на към момента аграрното оръжие нормално се чупят и по този начин то добива настоящия си тип.
Естествено, такива свръхспецифични разкази значително се отхвърлят непосредствено в най-хубавия случай като сантиментално пресилване на действителността, а в най-лошия – като изцяло измислени. Което обаче не ги стопира всички те в един или различен миг да са изложени като дефинитивна версия за произхода на оръжието, даже в някои другояче уважавани книги по тематиката.
И по този начин, какво знаем сигурно? Не доста. Но за начало наподобява, че оръжието се появява за първи път (според документирани източници) в Окинава доскоро повече от няколкостотин години. Що се отнася до това кой го е измислил, въпреки най-популярната история да е селяни, се счита, че по-вероятно благородниците там са единствените, които в този миг са изучавали бойни изкуства. По-конкретно, въпреки че има доста спекулации, най-достоверната е, че когато на благородниците е неразрешено да употребяват оръжия като копия, мечове и пушки от тогавашните си японски владетели, те се обръщат към неща като пръти, саи, ками (вид сърп, употребявани в земеделието) и други сходни и в даден миг някой измисля нунчакуто.
Това ни довежда до въпроса дали в миналото са били употребявани нунчаци по време на борба. Отново няма обилие от доказателства, че са, както има за други такива оръжия от епохата. И даже когато се приказва единствено за образование по бойни изкуства, наподобява няма обичайни ката (предварително хореографирани модели на придвижвания, употребявани, с цел да се научим по какъв начин да боравим с оръжието) за нунчаку, още веднъж за разлика от други оръжия.
Всъщност, след изобретяването му, дадена история го мълчи по доста способи за всевъзможни други цели, счита се, че в случай че е бил употребен в действителни борби, евентуално е най-много за „ улична самоотбрана “ от тези, които желаят да въоръжат себе си с елементарно прикриване и конструиране на оръжие, вместо да се употребява от професионални воини. Но даже и тогава оръжие като сопа би било доста по-ефективно в множеството случаи, без да е належащо да прикривате, че носите оръжие. Но даже и в тези случаи, нож или сай може да бъде доста ефикасен и по-малко евентуално за някой, който не е свръх умел в използването, да нарани инцидентно себе си или своите спътници с тях.
Що се отнася до действителната успеваемост на нунчакуто като оръжие в действителни борби – разногласието е много развълнуван и продължава и до през днешния ден. Без твърди данни, хората от двете страни на разногласието са резервирани, когато става въпрос да признаят минусите или преимуществата му като инструмент за пердах. Тези, които твърдо имат вяра в неговата мощ, настояват, че е ужасно и приспособимо оръжие в верните ръце – доста правилно изказване. Другата страна обаче показва, че това е нещо, което може да се каже за всеки тип оръжие. Дори моливът в верните ръце може да бъде извънредно гибелен.
