Любен Дилов-баща е най-известният и най-плодовитият български писател-фантаст. Автор е

Любен Дилов-баща е най-известният и най-плодовитият български писател-фантаст. Автор е на повече от четиридесет книги – романи, сборници с разкази и новели, като повече от 30 негови книги са преведени на над 10 езика, в това число в Япония и Китай.

В началото Богинята-майка роди небето и Земята. Както кокошката може да снася яйца и без петел. Заради това светът е останал еднократен и ялов, само че е късно да протестираме срещу него.

Нека приемем, че светът е бил основан по метода, фиктивен от мъжете, въпреки на този свят да няма доказателства, че мъж може да ражда, камо ли пък да роди нещо по собствен облик и сходство! Затова ще приемем единствено, че не господ, а богиня е свършила тая работа, от което работата, несъмнено, си е останала същата.

За разлика от множеството скотски и насекомни типове, където женската незабавно прогонва или убива, или даже изяжда самеца, щом си извърши предназначението, дамата великодушно оставя мъжа край себе си до края на живота му. Ето това милосърдие той инстинктивно не може да й елементарни!

Жените не са имали време да пишат историята на човечеството, те единствено са я правели, грижейки се за неговото възпроизводство и увеличаване.

Всяко милосърдие е обидно, изключително за смятащия се за по-силен и по-умен. И мъжът към този момент хилядолетия наред санкционира дамата с пренебрежение и неуважение. Самообявил се за по-важния в партньорството, останал без работа, той се захваща да прави цивилизация, което в допълнение напомпва възприятието му за предимство. А това му пречи да забележи, че всички механически откривателства, които прави, с цел да придвижи развиването на своята прищявка – цивилизацията, в действителност са предопределени да облекчават труда на дамата и да бранят потомството, родено от нея.

Когато човек обича, той е ревностен към всяко душевно придвижване у другия. Естественият нарцисизъм на влюбеността.

Правилната мисъл постоянно ще бъде единствено релативно вярна, до момента в който неправилната си е безусловно неправилна.

В нашия цялостен с парадокси свят би трябвало да признаем и парадоксалността в развиването на познанието ни. Грешната мисъл, да вземем за пример, има същата позитивна стойност, както и вярната. Дори е по-ценна. Създаваните от нас неверни хипотези икономисват лутаници на ония след нас и по този метод ги вършат по-умни. А това не е малко, нали?

Със сърцето си постоянно пътуваме към нещо минало, само че постоянно идваме там в неговото бъдеще.

Не ви ли е идвало на разум, че всичките тия звезди и галактики преднамерено наподобяват по този начин дребни, с цел да се усеща индивидът огромен?

Носейки се все напред и напред, човек, наподобява, е наказан непрекъснато да тъгува за своето минало.

Свободата не се брани с бягство.

Само към двайсет на 100 от самоубийците въобще оставяли предсмъртни писма. Това били хора, които не виждали в гибелта си окончателния край, а гледали на нея като на акт за влияние върху близките им.

От всички живи същества единствено индивидът става непоносим, когато умишлено чака своя край.

Властникът си се ражда управник дружно с всичките му нужни качества, все едно дали в палат или бедняшка барака.

Аз настоявах за повече и по-изразена настъпателност. Тя е нужна за оформянето на индивида, за неговото бъдещо реализиране.  „ Добрякът “ – така условно бяхме нарекли индивида с по-малко нападателни гени – би бил най-вредният член на бъдещото общество. Той постоянно ще е податлив към неприятни отстъпления от правилата в обществото, той ще бъде мекушавият двуличник, тъй като двуличието ще бъде единственото отбранително средство за неагресивния. „ Добрякът “ скрито постоянно ще пречи на другите, с цел да си отмъщава за неналичието на лична еднаквост. Той непрекъснато ще се плаши от своите колебливост и несамостоятелност, а това ще го тласка към инертната и консервативна маса, в която ще намира единство с другите като себе си. „ Добрякът “ ще поддържа всички диктатури в съжителството, тъй като ще се бои от личното си мислене. Той ще бъде безконечният изменник в бъдещото общество…

Добрият човек на всички места по планетата биваше мачкан, потискан, поробван, убиван и аз бях подготвена да се откажа от теорията си за добряка като нездравословен за обществото.

„ Ние не знаем по какъв начин е, само че и по този начин не е! “ – в това шеговито изказване се съдържа целият човешки трагизъм, неговата беззащитност пред крайната цел, само че и неговият дебелоглав да върви по пътя към нея.

Новото човечество не биваше да има вяра в друго, с изключение на в чудото на личното си битие. Защото това бе единственото знамение, сътворено от природата в тази Галактика!

Явно хората ненавиждаха разликата, а с това продължаваха да носят животинско стадното в себе си. Също като животните, и те не търпяха в своите стада отличаващите се по нещо човеци, с което също щяха да забавят отсега нататък своето развиване.

Злото  означава принуждение върху индивида, спиращо неговото развитие; принуждение физическо и духовно, с последна форма убийството. И натрапваща се отличителна линия – своята ненужност.

Вярно, агресивността в действителност се доказваше като метод за самоосъществяване на индивида, само че от изтъкнати жители на по-напреднали страни,  се убеждавахме, че индивидът може да се реализира и без настъпателност към себеподобния, като я насочи към света на познанието. А това вдъхваше, въпреки и слаба, вяра.

Любовта към истината, колкото и тя да е относителна във космополитен мащаб, любовта към светлината и топлината, към съпричастието и съпреживяването на непознатата болежка, към усмивката и смеха, въобще любовта към индивида единствена бе в положение да победи злото.

Винаги съм вярвал, че на хората, даже на вятърничавите като мен, е съдено да летят измежду звездите. Гответе се за това време. Аз се готвех 80 години…

Снимка (заглавна) ~ ВЕНЕТА РАЙНОВСКА