Humans in the Loop, или как се прави аутсорсинг със социален елемент
Лятото на 2013 година Ива Гумнишка, която няколко месеца по-рано е спечелила златен орден от Международната олимпиада по филология в Манчестър, Англия, отлита за Съединени американски щати. През идващите години следва „ Човешки права “ в Колумбийския университет в Ню Йорк – едно от водещите висши образователни заведения в страната, част от по този начин наречената Бръшлянова лига.
Академичната 2015/2016 година Ива прекарва в Университета в Гранада в Испания на обменни начала. По време на престоя си подкрепя активността на две организации като доброволец, работещ с проститутки и деца на марокански имигранти. След като се връща в Ню Йорк, Ива се замисля по-сериозно за провокациите пред бежанците в България и други страни. Съзира опция да способства за облекчаването на товара, който тези мъже и дами носят на плещите си, като употребява новите технологии и средства на връзка, с цел да им дава работа и образования.
Малко по-късно тя реализира концепцията си под формата на – компания, която предлага анотация на изображения и сродни услуги, осъществявани от наранени от спорове хора, живеещи в страни като България, Сирия и Афганистан.
Аутсосинг със обществено влияние
Докато следва в Ню Йорк, Ива стартира да се замисля за кариерния път, по който би желала да поеме след дипломирането си. С появяването на концепцията за Humans in the Loop картината се избистря – Ива взема решение, че си коства да опитва да построи бизнес със обществена устременост в родината си.
„ Аз бях много привилегирована, тъй като можех да остана при нашите “, споделя Ива, която през днешния ден към този момент живее със брачна половинка си. „ Нямах никакви задължения – примерно имах другари, които трябваше да стартират работа в огромни компании, тъй като имаха студентски заеми, до момента в който аз бях на стипендия. Българският Неправителствени организации бранш вършеше и продължава да прави доста. Никой обаче не правеше неща, свързани с технологии и нововъведения, и видях опция да донеса нови модели, които съм видяла в Америка или на други места. “
Бизнес моделът на Humans in the Loop отразява концепцията за аутсорсинг с влияние (impact sourcing) – предложение на услуги, които изискват ниски до междинни умения и могат да се правят от представители на уязвими обществени групи.
https://www.clubz.bg/uploads/2022/05/Iva Gumnishka 1.jpg " border= " 0 " alt= " " width= " 700 " height= " 525 " /> Ива Гумнишка
Humans in the Loop започва официално своята активност с поддръжката на Българския червен кръст (БЧК). Координаторът на интеграционния център на БЧК споделя на Ива, че могат да ѝ дават финансиране в размер на 3000 лева за образуване на курс за придобиване на професионални умения за бежанци. Ива организира образованието с присъединяване на 10 бежанци. Някои от тях стартират да работят с Humans in the Loop, а през днешния ден някогашният координатор на интеграционния център на БЧК към този момент е част от екипа на компанията.
Макар че към оня миг не е имала нито бизнес, нито управнически опит, Ива споделя, че не е изпитвала боязън в тази посока, тъй като обича да учи и да развива нови умения. Вместо това главното ѝ безпокойство е било дали бизнесът ще генерира задоволително доходи, с цел да може да притегли фрагменти и да им заплаща заплати. Това безпокойство се материализира малко по-късно, когато компанията получава финансова поддръжка по стратегия на Агенцията по заетостта – за една година организацията изплаща минимална работна заплата на всеки нает от компанията емигрант. Тази помощ е потребна, само че Ива едвам смогва да заплаща по още 200 лева на шестимата наети бежанци и по тази причина с приключването на плана петима от тях напущат.
Ива споделя, че това е единственият миг, в който се е замислила дали моделът ѝ въобще ще проработи. Нещата въпреки всичко потръгват, само че с лека смяна в метода, тъй като Ива си дава сметка, че бизнесът ще е по-устойчив, в случай че дава работа на хора, наранени от спорове, не на цялостен работен ден, а като сътрудници на свободна процедура.
„ Първите покупко-продажби, които направихме, бяха с помощта на това, че, някой ни е свързал с клиент – примерно една моя другарка ни свърза с българската компания Imagga, те ни станаха първите клиенти. На други компании сме писали и сме ги питали: „ Имате ли потребност от анотация “ и 100 индивида ще ти кажат, че нямат, може би един ще каже „ Да “ и оттова се задвижва колелото. В нашия случай е мъчно, тъй като анотациите не всеки път са нужни на фирмите – няма компания, която да ти каже: „ Искам през идващите пет години непрестанно да ми обработваш фотоси “. По-скоро споделят: „ Искаме да развием детектор за лицево различаване – трябват ни 10 000 фотоси “. Тоест непрестанно би трябвало да привличаш нови клиенти, тъй като на старите твоята помощ просто не им би трябвало повече, в случай че примерно не тръгнат да вършат нов детектор. Проблемът е, че нямаме чак толкоз доста дълготрайни контракти, че да можем да си позволим да наемем доста хора на цялостен работен ден, и затова работим с хора на свободна процедура. “
Прагматизъм и взаимопомощ
За обучаването на изкуствен интелект фирмите в бранша имат потребност от хора, които да „ оказват помощ “ на машините – да вземем за пример като вкарват данни към изображения за машинно различаване на лица. Humans in the Loop служи като мост сред фирмите, които имат потребност от анотация на изображения и други сходни услуги, и наранени от спорове хора, които имат потребност от работа и могат да правят съответните задания. Ива и екипът ѝ от 13 души от разнообразни националности договарят параметрите на заданията и наблюдават за осъществяването на поетите от двете страни задължения, като със сътрудниците си отвън България работят с посредничеството на локални партньорски организации.
https://www.clubz.bg/uploads/2022/05/WorkWell.jpg " border= " 0 " alt= " " width= " 700 " height= " 466 " /> Участници в обучителната стратегия WorkWell в Ирак, която е сътрудник на Humans in the Loop.
За устойчивостта на компания като Humans in the Loop е значимо сътрудниците да схванат, че с цел да могат да разчитат на нас, би трябвало да се стараят в работата си, тъй че клиентите да са удовлетворени и да получаваме нови задания, споделя Ива.
„ От една страна, не би трябвало да се държиш с тях като с дребни деца; в противен случай, би трябвало да се държиш по професионален метод, с цел да може те да свикнат, че това е работа и би трябвало да се отнасят съществено “, споделя Ива, като прецизира, че тя и сътрудниците ѝ също позволяват неточности и се учат в придвижване. „ Същевременно има хора в тежки ситуации; хора, които са се върнали в страните си, тъй като в България не са съумели да си намерят нищо или по този начин се е обърнал животът им; хора, които са били толкоз време отвън работния пазар, имат си други грижи, депресирани са. Тези неща са доста комплицирани, с цел да може ние като организация да ги адресираме, там се изискват доста повече интервенции. В България работим с „ Каритас “, с Червения кръст, със Съвета на дамите бежанки. Хората в бранша знаят за по-тежките случаи и ние гледаме да насочим бежанците и мигрантите към разнообразни организации. “
За развиването на Humans in the Loop способстват и два гранта, които компанията получава през 2019/2020 година – 100 000 $ от програмата за нововъведения със обществено влияние на форума и 50 000 $ от самодейността за обществени нововъведения на Масачузетския софтуерен институт (МИТ).
Досега компанията, към която през днешния ден действа и със същото име, е осигурила работа на планова база на над 800 души в България, Сирия, Турция, Ирак, Афганистан, Ливан и Йемен. Около една четвърт от тях са минали през курсове по британски език, компютърни умения, анотация и други
https://www.clubz.bg/uploads/2022/05/Humans in the Loop 1.jpg " border= " 0 " alt= " " width= " 700 " height= " 525 " /> Участничка в курс на Humans in the Loop получава документ от фондацията.
През 2020 година Humans in the Loop получава за обществена иновация, обвързвана със претовареност, от Министерство на труда и обществената политика.
„ На мен ми е доста значимо да оказваме помощ там, където в действителност можем да имаме влияние – примерно в Сирия съвсем няма организации като нашата “, споделя Ива. „ Ако хората, с които работим, към момента имат потребност от работа, даже да няма пазар за анотации, все ще намерим някакъв различен пазар, до момента в който в случай че бежанците към този момент нямат потребност от подобен вид работа, ще потърсим други хора, които имат потребност. Много значим урок е да не се влюбиш в концепцията, върху която работиш, а в казуса, който решаваш. Проблемът може да се смени или да изисква друго решение и би трябвало да умееш да се откъснеш от съответната концепция и да намериш различен метод, по който да го решиш. Аз самата се запитвам: „ Променяме ли действително нещо за тези хора, които работят с нас? Достатъчно пари ли им даваме, с цел да могат те в действителност да се оттласнат, или им даваме дребни заплати, с които те няма какво да създадат? Полезно ли е това, което вършим? “. Човек постоянно се чуди дали има смисъл от нещата, които прави. Дори да не си сигурен, можеш да си избереш най-малко една идея и да си работиш по нея, даже и да е нещо малко. Не можеш да разрешиш всички проблеми на всички хора. Всеки може да има своята идея, само че е хубаво да сме една общественост и да се поддържаме. “
---
Този материал е основан по плана „ Малък бизнес, огромен триумф “ на Клуб Z. Ако имате забавни хрумвания за предприемчиви притежатели, разрастващи дребен и междинен бизнес у нас, можете да ни ги изпратите на имейл (в Subject/Тема напишете „ Малък бизнес, огромен триумф “).
Академичната 2015/2016 година Ива прекарва в Университета в Гранада в Испания на обменни начала. По време на престоя си подкрепя активността на две организации като доброволец, работещ с проститутки и деца на марокански имигранти. След като се връща в Ню Йорк, Ива се замисля по-сериозно за провокациите пред бежанците в България и други страни. Съзира опция да способства за облекчаването на товара, който тези мъже и дами носят на плещите си, като употребява новите технологии и средства на връзка, с цел да им дава работа и образования.
Малко по-късно тя реализира концепцията си под формата на – компания, която предлага анотация на изображения и сродни услуги, осъществявани от наранени от спорове хора, живеещи в страни като България, Сирия и Афганистан.
Аутсосинг със обществено влияние
Докато следва в Ню Йорк, Ива стартира да се замисля за кариерния път, по който би желала да поеме след дипломирането си. С появяването на концепцията за Humans in the Loop картината се избистря – Ива взема решение, че си коства да опитва да построи бизнес със обществена устременост в родината си.
„ Аз бях много привилегирована, тъй като можех да остана при нашите “, споделя Ива, която през днешния ден към този момент живее със брачна половинка си. „ Нямах никакви задължения – примерно имах другари, които трябваше да стартират работа в огромни компании, тъй като имаха студентски заеми, до момента в който аз бях на стипендия. Българският Неправителствени организации бранш вършеше и продължава да прави доста. Никой обаче не правеше неща, свързани с технологии и нововъведения, и видях опция да донеса нови модели, които съм видяла в Америка или на други места. “
Бизнес моделът на Humans in the Loop отразява концепцията за аутсорсинг с влияние (impact sourcing) – предложение на услуги, които изискват ниски до междинни умения и могат да се правят от представители на уязвими обществени групи.
https://www.clubz.bg/uploads/2022/05/Iva Gumnishka 1.jpg " border= " 0 " alt= " " width= " 700 " height= " 525 " /> Ива Гумнишка
Humans in the Loop започва официално своята активност с поддръжката на Българския червен кръст (БЧК). Координаторът на интеграционния център на БЧК споделя на Ива, че могат да ѝ дават финансиране в размер на 3000 лева за образуване на курс за придобиване на професионални умения за бежанци. Ива организира образованието с присъединяване на 10 бежанци. Някои от тях стартират да работят с Humans in the Loop, а през днешния ден някогашният координатор на интеграционния център на БЧК към този момент е част от екипа на компанията.
Макар че към оня миг не е имала нито бизнес, нито управнически опит, Ива споделя, че не е изпитвала боязън в тази посока, тъй като обича да учи и да развива нови умения. Вместо това главното ѝ безпокойство е било дали бизнесът ще генерира задоволително доходи, с цел да може да притегли фрагменти и да им заплаща заплати. Това безпокойство се материализира малко по-късно, когато компанията получава финансова поддръжка по стратегия на Агенцията по заетостта – за една година организацията изплаща минимална работна заплата на всеки нает от компанията емигрант. Тази помощ е потребна, само че Ива едвам смогва да заплаща по още 200 лева на шестимата наети бежанци и по тази причина с приключването на плана петима от тях напущат.
Ива споделя, че това е единственият миг, в който се е замислила дали моделът ѝ въобще ще проработи. Нещата въпреки всичко потръгват, само че с лека смяна в метода, тъй като Ива си дава сметка, че бизнесът ще е по-устойчив, в случай че дава работа на хора, наранени от спорове, не на цялостен работен ден, а като сътрудници на свободна процедура.
„ Първите покупко-продажби, които направихме, бяха с помощта на това, че, някой ни е свързал с клиент – примерно една моя другарка ни свърза с българската компания Imagga, те ни станаха първите клиенти. На други компании сме писали и сме ги питали: „ Имате ли потребност от анотация “ и 100 индивида ще ти кажат, че нямат, може би един ще каже „ Да “ и оттова се задвижва колелото. В нашия случай е мъчно, тъй като анотациите не всеки път са нужни на фирмите – няма компания, която да ти каже: „ Искам през идващите пет години непрестанно да ми обработваш фотоси “. По-скоро споделят: „ Искаме да развием детектор за лицево различаване – трябват ни 10 000 фотоси “. Тоест непрестанно би трябвало да привличаш нови клиенти, тъй като на старите твоята помощ просто не им би трябвало повече, в случай че примерно не тръгнат да вършат нов детектор. Проблемът е, че нямаме чак толкоз доста дълготрайни контракти, че да можем да си позволим да наемем доста хора на цялостен работен ден, и затова работим с хора на свободна процедура. “
Прагматизъм и взаимопомощ
За обучаването на изкуствен интелект фирмите в бранша имат потребност от хора, които да „ оказват помощ “ на машините – да вземем за пример като вкарват данни към изображения за машинно различаване на лица. Humans in the Loop служи като мост сред фирмите, които имат потребност от анотация на изображения и други сходни услуги, и наранени от спорове хора, които имат потребност от работа и могат да правят съответните задания. Ива и екипът ѝ от 13 души от разнообразни националности договарят параметрите на заданията и наблюдават за осъществяването на поетите от двете страни задължения, като със сътрудниците си отвън България работят с посредничеството на локални партньорски организации.
https://www.clubz.bg/uploads/2022/05/WorkWell.jpg " border= " 0 " alt= " " width= " 700 " height= " 466 " /> Участници в обучителната стратегия WorkWell в Ирак, която е сътрудник на Humans in the Loop.
За устойчивостта на компания като Humans in the Loop е значимо сътрудниците да схванат, че с цел да могат да разчитат на нас, би трябвало да се стараят в работата си, тъй че клиентите да са удовлетворени и да получаваме нови задания, споделя Ива.
„ От една страна, не би трябвало да се държиш с тях като с дребни деца; в противен случай, би трябвало да се държиш по професионален метод, с цел да може те да свикнат, че това е работа и би трябвало да се отнасят съществено “, споделя Ива, като прецизира, че тя и сътрудниците ѝ също позволяват неточности и се учат в придвижване. „ Същевременно има хора в тежки ситуации; хора, които са се върнали в страните си, тъй като в България не са съумели да си намерят нищо или по този начин се е обърнал животът им; хора, които са били толкоз време отвън работния пазар, имат си други грижи, депресирани са. Тези неща са доста комплицирани, с цел да може ние като организация да ги адресираме, там се изискват доста повече интервенции. В България работим с „ Каритас “, с Червения кръст, със Съвета на дамите бежанки. Хората в бранша знаят за по-тежките случаи и ние гледаме да насочим бежанците и мигрантите към разнообразни организации. “
За развиването на Humans in the Loop способстват и два гранта, които компанията получава през 2019/2020 година – 100 000 $ от програмата за нововъведения със обществено влияние на форума и 50 000 $ от самодейността за обществени нововъведения на Масачузетския софтуерен институт (МИТ).
Досега компанията, към която през днешния ден действа и със същото име, е осигурила работа на планова база на над 800 души в България, Сирия, Турция, Ирак, Афганистан, Ливан и Йемен. Около една четвърт от тях са минали през курсове по британски език, компютърни умения, анотация и други
https://www.clubz.bg/uploads/2022/05/Humans in the Loop 1.jpg " border= " 0 " alt= " " width= " 700 " height= " 525 " /> Участничка в курс на Humans in the Loop получава документ от фондацията.
През 2020 година Humans in the Loop получава за обществена иновация, обвързвана със претовареност, от Министерство на труда и обществената политика.
„ На мен ми е доста значимо да оказваме помощ там, където в действителност можем да имаме влияние – примерно в Сирия съвсем няма организации като нашата “, споделя Ива. „ Ако хората, с които работим, към момента имат потребност от работа, даже да няма пазар за анотации, все ще намерим някакъв различен пазар, до момента в който в случай че бежанците към този момент нямат потребност от подобен вид работа, ще потърсим други хора, които имат потребност. Много значим урок е да не се влюбиш в концепцията, върху която работиш, а в казуса, който решаваш. Проблемът може да се смени или да изисква друго решение и би трябвало да умееш да се откъснеш от съответната концепция и да намериш различен метод, по който да го решиш. Аз самата се запитвам: „ Променяме ли действително нещо за тези хора, които работят с нас? Достатъчно пари ли им даваме, с цел да могат те в действителност да се оттласнат, или им даваме дребни заплати, с които те няма какво да създадат? Полезно ли е това, което вършим? “. Човек постоянно се чуди дали има смисъл от нещата, които прави. Дори да не си сигурен, можеш да си избереш най-малко една идея и да си работиш по нея, даже и да е нещо малко. Не можеш да разрешиш всички проблеми на всички хора. Всеки може да има своята идея, само че е хубаво да сме една общественост и да се поддържаме. “
---
Този материал е основан по плана „ Малък бизнес, огромен триумф “ на Клуб Z. Ако имате забавни хрумвания за предприемчиви притежатели, разрастващи дребен и междинен бизнес у нас, можете да ни ги изпратите на имейл (в Subject/Тема напишете „ Малък бизнес, огромен триумф “).
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ