Реновирането на туристическите пътеки в района на Седемте рилски езера продължава
Лято е, горещина е и стотици българи търсят освен морето, само че и хубостта и прохладата на планината-но и там се сблъскват с проблеми. Реновирането на туристическите пътеки в региона на Седемте рилски езера стартира предишното лято по план за близо 7 и половина милиона лв., само че беше спрян от прокуратурата и Министерство на околната среда и водите, откакто планинари алармираха за качени багери и тежка техника при езерото Бъбрека. Но ремонтите и разкопките на пътя и сега не престават - настояват туристи, които са били там през уикенда и дъновисти, които към този момент са на езерата за тържествата на Бялото приятелство на учителя Петър Дънов от 20 юли, оповестява БНР.
При езерата се работи към този момент повече от месец в долната част на циркуса и към езерото Бъбрека. Изкачването на материалите за реновирането се прави единствено с коне. От защитата на Националния парк " Рила " се следи да не се употребява земекопна техника.
" Сега вършат сега тъкмо пътеката, която потегля от хижа Рилски езера в посока Бъбрека и при подобаващи условия ще продължат построяването на пътеката от седмото езеро към езерото Бъбрека, сподели за БНР Божидар Докин от Спасителния отряд Дупница, който увери, че няма да се употребява екскаватор при ремонтните работи.
Вече са постлани окол 300 метра пътеки, инсталирани са и една част от парапетите, както е по плана. Планинарят и природозащитник от Кюстендил инженер Севдалин Атанасов разяснява: „ Копаят с кирки, поставят над лифта над новата хижа. Имаше един сектор каменист, доста противен беше. Там са създали също по този начин стъпала, което е добре. Парапетите са счупени сред Окото и Сълзата, Според един от майсторите са счупени съзнателно, тъй като няма по какъв начин да са счупени. Това са един колци по метър и 40, обли, които са подострени 10 сантиметра изпод. В тия камъни горе по какъв начин ги поставят не знам. И тия напречки, които съединяват на доста места бяха счупени. Работеше се сред хижата и Бъбрека, нагоре не работеше никой. Там още има сняг в този сектор, само че на някои места към този момент мърдат камъните, Ако вали два три дни дъжд ще отмие това изпод и ще се раздвижат.
Според Севдалин Атанасов не би трябвало да има пътеки до Седемте рилски езера.
" До 2500 метра да правиш урбанизирана територия в планината това за мен е закононарушение ".
Кореспондентът на БНР в Добрич показа усещанията си от визитата на Седемте рилски езера.
" Седемте рилски езера за мен не са атракция. Те са знамение на природата, за благополучие от многото, с които сме дарени тук в България. За първи път ги посетих преди три години, тогава към момента не беше взето решението да се извърши по този начин нареченото облагородяване. За мен цялата активност горе буди по едно и също време неразбиране и отвращение. Само човек, който не познава природата и нейните стихии, може да живее с оптимистичното възприятие, че каменните пътеки и дървените парапети ще устоят даже и една зима. Всеки, който е решил да избяга от града и да се качи в планината, го прави, с цел да усеща под краката си тревата, морените, естествената среда. В случая на Седемте рилски езера това чувство към този момент ни е отнето. От новата хижа до езерото Бъбрека, потокът от туристи се движи по новоизградените каменни пътеки. Съвсем правилно е, че някои от камъните към този момент не са постоянни и то без да е имало неподходящи метеорологични условия. Ако искахме да се разхождаме по алеи, да се подпираме по парапети, щяхме да го вършим в парковете, в градовете. Горе, на над 1800 метра височина всеки желае да не помни цивилизацията, да се откъсне, въпреки и за няколко часа от нея. Наистина за мен е възмутително настоятелното ни предпочитание да оставяме човешкия си отпечатък на всички места. Като че ли непрекъснато ни води някакво неповторимо възприятие за предимство, за самочувствие и блаженство. Наред с пътеките и изпочупените парапети посетителите на Седемте рилски езера имат и неприятната опция да следят отношението на служащите към животните. Пред очите ми един от мъжете, който водеше десетина коне, натоварени с камъни, стартира да бие едното животно, тъй като не изпълняваше неразбираемите му команди. Това ли сме ние хората се запитвам аз - тези същества на тази планета, които не зачитат нито хубостта на природата, нито нейните създания.
Пътят от Бъбрека нагоре към Сълзата към този момент е много рисков, тъкмо тъй като е изровен от по този начин наречената облагородяваща човешка активност. За мен този план е едно от нещата, за които не можем да останем равнодушни, той би трябвало да бъде преустановен, а по какъв начин ще се извиняваме на природата евентуално в никакъв случай няма да разберем “.
Реновирането ще продължи. " По целия свят има такива пътеки и уреди - извънредно време беше и при нас, на eзерата да ги има ", заключи в един от следващите диалози по казуса да се копае ли горе, кметът на Сапарева баня Калин Гелев.
При езерата се работи към този момент повече от месец в долната част на циркуса и към езерото Бъбрека. Изкачването на материалите за реновирането се прави единствено с коне. От защитата на Националния парк " Рила " се следи да не се употребява земекопна техника.
" Сега вършат сега тъкмо пътеката, която потегля от хижа Рилски езера в посока Бъбрека и при подобаващи условия ще продължат построяването на пътеката от седмото езеро към езерото Бъбрека, сподели за БНР Божидар Докин от Спасителния отряд Дупница, който увери, че няма да се употребява екскаватор при ремонтните работи.
Вече са постлани окол 300 метра пътеки, инсталирани са и една част от парапетите, както е по плана. Планинарят и природозащитник от Кюстендил инженер Севдалин Атанасов разяснява: „ Копаят с кирки, поставят над лифта над новата хижа. Имаше един сектор каменист, доста противен беше. Там са създали също по този начин стъпала, което е добре. Парапетите са счупени сред Окото и Сълзата, Според един от майсторите са счупени съзнателно, тъй като няма по какъв начин да са счупени. Това са един колци по метър и 40, обли, които са подострени 10 сантиметра изпод. В тия камъни горе по какъв начин ги поставят не знам. И тия напречки, които съединяват на доста места бяха счупени. Работеше се сред хижата и Бъбрека, нагоре не работеше никой. Там още има сняг в този сектор, само че на някои места към този момент мърдат камъните, Ако вали два три дни дъжд ще отмие това изпод и ще се раздвижат.
Според Севдалин Атанасов не би трябвало да има пътеки до Седемте рилски езера.
" До 2500 метра да правиш урбанизирана територия в планината това за мен е закононарушение ".
Кореспондентът на БНР в Добрич показа усещанията си от визитата на Седемте рилски езера.
" Седемте рилски езера за мен не са атракция. Те са знамение на природата, за благополучие от многото, с които сме дарени тук в България. За първи път ги посетих преди три години, тогава към момента не беше взето решението да се извърши по този начин нареченото облагородяване. За мен цялата активност горе буди по едно и също време неразбиране и отвращение. Само човек, който не познава природата и нейните стихии, може да живее с оптимистичното възприятие, че каменните пътеки и дървените парапети ще устоят даже и една зима. Всеки, който е решил да избяга от града и да се качи в планината, го прави, с цел да усеща под краката си тревата, морените, естествената среда. В случая на Седемте рилски езера това чувство към този момент ни е отнето. От новата хижа до езерото Бъбрека, потокът от туристи се движи по новоизградените каменни пътеки. Съвсем правилно е, че някои от камъните към този момент не са постоянни и то без да е имало неподходящи метеорологични условия. Ако искахме да се разхождаме по алеи, да се подпираме по парапети, щяхме да го вършим в парковете, в градовете. Горе, на над 1800 метра височина всеки желае да не помни цивилизацията, да се откъсне, въпреки и за няколко часа от нея. Наистина за мен е възмутително настоятелното ни предпочитание да оставяме човешкия си отпечатък на всички места. Като че ли непрекъснато ни води някакво неповторимо възприятие за предимство, за самочувствие и блаженство. Наред с пътеките и изпочупените парапети посетителите на Седемте рилски езера имат и неприятната опция да следят отношението на служащите към животните. Пред очите ми един от мъжете, който водеше десетина коне, натоварени с камъни, стартира да бие едното животно, тъй като не изпълняваше неразбираемите му команди. Това ли сме ние хората се запитвам аз - тези същества на тази планета, които не зачитат нито хубостта на природата, нито нейните създания.
Пътят от Бъбрека нагоре към Сълзата към този момент е много рисков, тъкмо тъй като е изровен от по този начин наречената облагородяваща човешка активност. За мен този план е едно от нещата, за които не можем да останем равнодушни, той би трябвало да бъде преустановен, а по какъв начин ще се извиняваме на природата евентуално в никакъв случай няма да разберем “.
Реновирането ще продължи. " По целия свят има такива пътеки и уреди - извънредно време беше и при нас, на eзерата да ги има ", заключи в един от следващите диалози по казуса да се копае ли горе, кметът на Сапарева баня Калин Гелев.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ