Художници за пръв път излагат своите картини в Лувъра
Лувърът (на френски: Le musée du Louvre) е най-големият народен музей на Франция и е най-посещаваният музей в света с 9,3 млн. гости за 2013 година
Сградата, която в предишното е била първо военно барикада, а след това кралска резиденция, е ситуирана в центъра на Париж, сред река Сена и улица Риволи.
За първи път е отворена като музей на 8 ноември 1793 година, по време на Френската гражданска война. В музея, на повърхност от 60 600 квадратни метра, са ситуирани съвсем 35 000 предмети от праисторическата епоха до 19 век.
Първият палат на това място е повдигнат от Филип II през 1190 като цитадела, защитаваща Париж от набезите на викингите. Шарл V го трансформира в кралска резиденция, само че по времето на Франсоа I и Анри II е опустошен и още веднъж повдигнат. Основите на първичното барикада през днешния ден могат да се видят под Залата на кариатидите.
Завършването на оставащата част от двореца е стартирано през 1546 и е в ренесансов жанр. По това време кралската резиденция се мести в Тюйлери. Голямата изложба е издигната по времето на Анри IV и е с дължина над една миля, достигайки 100 фута широчина. Анри IV поставя начало на традицията в двореца да се канят именити художници и занаятчии, които да работят по долните етажи на постройката. Клод Перо (1665 – 1680) построява източното крило.
През 1674 година кралската резиденция се мести във Версай и в Лувъра се обитават Френската академия на науките и Кралската художествена академия.
При ръководството на Наполеон III по двореца към момента се достроява. Работата по ново крило на музея продължава до 1878 година
Архитектурата на постройката е оценена като класическа в най-величествена и самоуверена форма.
Музей
През 1699 година в Лувъра е проведен първият Салон. С идването на Френската гражданска война резиденцията е оповестена за вместилище на изкуствата и науките, а от 1793 година е централен музей на изкуствата. В идващите 70 години към Лувъра са добавени:
1798 – 1815 – Музей Наполеон (заграбеното от Ватикана, Венеция и колониите)
1824 – Музей на актуалната статуя
1827 – Музей на Шарл Х и Морски музей
1849 – Музей на Асирия
1850 – Мексикански, алжирски и етнографски музей
1852 – 70 – Музей на сузерените
1863 – Музей на Наполеон III.
Дълго време ръководен от френската страна, неотдавна Лувърът получава права за самоуправление, с цел да може по-добре да се оправи с растежа си.
Най-значимата скорошна смяна във външния тип на музея е планът „ Grand Louvre “ на архитекта Йау Минг Пей, осъществен със съдействието на тогавашния президент Франсоа Митеран. Отворено е северното крило на зданието, което до тогава се е употребило за държавни служби, а в центъра на двореца е сложена стъклената пирамида. Значително разширеният и реорганизиран музей е отворен още веднъж за визити през 1989 година
Сградата, която в предишното е била първо военно барикада, а след това кралска резиденция, е ситуирана в центъра на Париж, сред река Сена и улица Риволи.
За първи път е отворена като музей на 8 ноември 1793 година, по време на Френската гражданска война. В музея, на повърхност от 60 600 квадратни метра, са ситуирани съвсем 35 000 предмети от праисторическата епоха до 19 век.
Първият палат на това място е повдигнат от Филип II през 1190 като цитадела, защитаваща Париж от набезите на викингите. Шарл V го трансформира в кралска резиденция, само че по времето на Франсоа I и Анри II е опустошен и още веднъж повдигнат. Основите на първичното барикада през днешния ден могат да се видят под Залата на кариатидите.
Завършването на оставащата част от двореца е стартирано през 1546 и е в ренесансов жанр. По това време кралската резиденция се мести в Тюйлери. Голямата изложба е издигната по времето на Анри IV и е с дължина над една миля, достигайки 100 фута широчина. Анри IV поставя начало на традицията в двореца да се канят именити художници и занаятчии, които да работят по долните етажи на постройката. Клод Перо (1665 – 1680) построява източното крило.
През 1674 година кралската резиденция се мести във Версай и в Лувъра се обитават Френската академия на науките и Кралската художествена академия.
При ръководството на Наполеон III по двореца към момента се достроява. Работата по ново крило на музея продължава до 1878 година
Архитектурата на постройката е оценена като класическа в най-величествена и самоуверена форма.
Музей
През 1699 година в Лувъра е проведен първият Салон. С идването на Френската гражданска война резиденцията е оповестена за вместилище на изкуствата и науките, а от 1793 година е централен музей на изкуствата. В идващите 70 години към Лувъра са добавени:
1798 – 1815 – Музей Наполеон (заграбеното от Ватикана, Венеция и колониите)
1824 – Музей на актуалната статуя
1827 – Музей на Шарл Х и Морски музей
1849 – Музей на Асирия
1850 – Мексикански, алжирски и етнографски музей
1852 – 70 – Музей на сузерените
1863 – Музей на Наполеон III.
Дълго време ръководен от френската страна, неотдавна Лувърът получава права за самоуправление, с цел да може по-добре да се оправи с растежа си.
Най-значимата скорошна смяна във външния тип на музея е планът „ Grand Louvre “ на архитекта Йау Минг Пей, осъществен със съдействието на тогавашния президент Франсоа Митеран. Отворено е северното крило на зданието, което до тогава се е употребило за държавни служби, а в центъра на двореца е сложена стъклената пирамида. Значително разширеният и реорганизиран музей е отворен още веднъж за визити през 1989 година
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ