Луната на Сатурн Енцелад е едно от основните места в

Луната на Сатурн Енцелад е едно от главните места в Слънчевата система с капацитет за съществуване на живот. Енцелад крие световен солен океан като вътрешното отопление на луната теоретично поддържа температури, гостоприемни за извънземна морска екосистема.

Откриването на този живот обаче не е толкоз елементарно. Луната е обградена от ледена обвивка, която се прави оценка на 5 километра дебелина (3,1 мили) в най-тънката си точка, а океанът под нея е бездънен 10 километра. Това би представлявало задоволително огромно предизвикателство тук на Земята, да не приказваме за луна на половин Слънчева система разстояние.

Но въпреки всичко може да не е належащо да поставяме всички старания да пробием черупката на Енцелад. Ново изследване открива, че би трябвало да можем да открием живот на ледената луна в струите солена вода, които изригват от нейната повърхнина – даже в случай че там няма толкоз доста живот.

„ Ясно е, че изпращането на робот да пълзи през ледени пукнатини и да се гмурка надълбоко надолу към морското дъно няма да е елементарно “, споделя еволюционният биолог Реджис Фериер от Университета на Аризона.

„ Чрез преструване на данните, които по-подготвен и модернизиран орбитален галактически транспортен съд би събрал единствено от струите, нашият екип счита, че този метод би бил задоволителен, с цел да определим решително дали има живот в океана на Енцелад, без в действителност да се постанова да се изследват дълбините на луната. Това е вълнуваща вероятност. “

Енцелад е доста друг от Земята; несъмнено е, че там няма крави или пеперуди. Но надълбоко под земния океан, надалеч от животворната светлина на Слънцето, може да се е появила друг тип екосистема. Групиран към отворите в океанското дъно, които изхвърлят топлота и химикали, животът може да разчита не на фотосинтезата, а на преодоляването на силата на химичните реакции.

Това, което знаем за Енцелад, допуска, че сходни екосистеми може да дебнат на морското му дъно. Луната приключва орбита към Сатурн на всеки 32,9 часа, пътувайки по елипсовидна траектория, генерирайки задоволително топлота, с цел да поддържа водата най-близо до течността на ядрото.

Това не е просто доктрина: на южния полюс, където ледената обвивка е най-тънка, великански струи вода на стотици километри височина са били видяни да изригват отдолу под леда, изхвърляйки вода, която съгласно учените способства за леда в пръстените на Сатурн.

Когато сондата на Сатурн Касини прелетя през тези струи преди повече от десетилетие, тя откри няколко любопитни молекули – в това число високи концентрации на сбирка, обвързвана с хидротермалните отвори на Земята: метан и по-малки количества дихидроген и въглероден диоксид. Те могат да бъдат свързани с произвеждащите метан археи тук на Земята.

„ На нашата планета хидротермалните отвори гъмжат от живот, огромен и дребен, макар тъмнината и безумното налягане “, споделя Фериер. „ Най-простите живи същества са микроби, наречени метаногени, които се зареждат сами даже при липса на слънчева светлина. “

Метаногените метаболизират дихидрогена и въглеродния диоксид, освобождавайки метан като непряк артикул. Фериер и сътрудниците му моделират метаногенната биомаса, която бихме могли да чакаме да открием на Енцелад, в случай че биомасата съществуваше към хидротермални отвори като тези, открити на Земята.

След това те моделират вероятността кафези и други биологични молекули да бъдат изхвърлени през вентилационните отвори и какъв брой от тези материали е евентуално да открием.

„ Бяхме сюрпризирани да установим, че хипотетичното обилие от кафези би възлизало единствено на биомасата на един единствен кит в международния океан на Енцелад “, споделя еволюционният биолог Антонин Афхолдер от Университета на Аризона.

„ Биосферата на Енцелад може да е доста нищожна. И въпреки всичко нашите модели демонстрират, че би била задоволително продуктивна, с цел да зарежда струите с задоволително органични молекули или кафези, които да бъдат уловени от инструментите на борда на предстоящ галактически транспортен съд. “

Орбитален галактически транспортен съд може да е в положение да открие тези съединения – в случай че може да направи голям брой прелитания, с цел да събере задоволително материал.

Дори тогава може да няма задоволително биологичен материал и шансът една клетка да оцелее при пътуването през леда и да бъде изхвърлена в космоса евентуално е много дребен.

При неналичието на подобен материал, екипът допуска, че аминокиселини като глицин биха служили като различен, индиректен автограф, в случай че изобилието на живот надвишава избран предел.

„ Като се има поради, че съгласно изчисленията всеки живот, присъстващ на Енцелад, би бил извънредно нищожен, към момента има огромен късмет в никакъв случай да не намерим задоволително органични молекули в струите, с цел да заключим недвусмислено, че той е там “, споделя Фериер.

„ И по този начин, вместо да се съсредоточим върху въпроса какъв брой е задоволително, с цел да потвърдим, че има живот, ние попитахме „ Какво е оптималното количество органически материал, който може да участва при липса на живот? “ “

Тези числа, споделят откривателите, биха могли да оказват помощ за проектирането на бъдещи задачи през идващите години. Междувременно ние просто ще бъдем тук на Земята и ще се чудим по какъв начин може да наподобява една екосистема надълбоко под океана на луна, обикаляща към Сатурн.

Изследването на екипа е оповестено в The Planetary Science Journal.