Лудия Джак, който се би във Втората световна война с лък и меч
Лудия Джак (най-вдясно) атакува с меч в ръка по време на подготвително занимание.
Previous Next Лудия Джак, който се би във Втората международна война с лък и меч 4 юни, 2019 18:00 | от chronicle.bg | Военни летописиДа нахлуеш в борбата с меч, лък и колчан стрели е напълно в реда на неща, в случай че се биете в 100-годишната война или пазите Средната земя от орки. Но що се отнася до Втората международна война тези бойни принадлежности наподобяват неуместно на фона на модерните за това време технологии – мечът не е най-ефикасното оръжие против пушките и танковете. Въпреки това, за Джон Малкълм Торп Флеминг Чърчил, по прякор „ Лудия Джак “, няма по-добро снаряжение от ръждивия му меч и един лък.
Лудия Джак с униформа
Джон е роден в Оксфордшир, а през 1926 приключва Кралска военна академия Сандхърст. Преди ВСВ работи като редактор във вестник, модел и се снима във филми, един от които е „ The Thief of Bagdad “, където е определен поради уменията си с лъка. Същите тези умения го водят в Осло, Норвегия, където стреля за Англия на международното състезание през 1939.
До май 1940 Джак към този момент е заместител пълководец на пехота. Той постоянно влиза в борба с лък и стрели, както и с правилния си двуостър меч в ножница на кръста му. Въпреки че бойният му инструментариум е пагубно остарял, Лудия Джак го оправдава с думите: „ По мое мнение… всеки офицер, който влиза в пердах без меча си, е несвоевременно облечен. “
Но оръжията му не са само за аксесоари и украса. В борбата при Дюнкерк през 1940 Лудия съумява да убие немски боец с лъка си, а по-късно е видян кара мотор с лъка закачен в профил и шапката на боеца върху фара.
През 1943 Лудия е пълководец в Салерно, където се случва по този начин, че бойците му се бият в обстановка, за която не са упражнявали. Джон подвига меча си високо, изпреварва хората си и атакува немските часови, които се оказват прекомерно шашнати от този ненадейно изникнал пред тях дявол с острие, с цел да реагират съответно. Общо той взима 42-ма пандизчии тази нощ, единствено благодарение на още един човек и вярното си оръжие. Това е в звук с философията му за битка с германците:
След това Джон е изпратен да се бие в Югославия. През май 1944 се оформя огромна интервенция, която включва офанзива по позиции на три обособени хълма. Лудия повежда бойците по единия от хълмовече, само че едвам 6 съумяват да стигнат до върха. Там той се озовава навън пред врага без никаква опция за прикритие. Така че прави каквото би направил всеки боец – надува гайдата си! Песента този път е „ Will Ye No Come Back Again “ и той я свири, до момента в който една граната не го изпраща в безсъзнание и е хванат.
Джон е изпратен в концлагер, само че преди този момент е подробно разпитван. Германците мислят, че е родственик на Уинстън Чърчил. което обаче не е правилно. Все отново той е считан за значим пандизчия поради високия си сан.
През април 1945 осветителната система в този австралийски лагер се поврежда. Чърчил се възползва и бяга за повторно. Осем дни и 150 благи по-късно той най-сетне среща няколко бронирани МПС на американската войска в Италия. Успява да ги убеди, че е английски полковник макар окаяния си тип и по този начин най-сетне попадва в сигурност.
Безопасността обаче не е нещо, което Лудия Джак цени изключително доста. Разочарован е, че войната към този момент позатихва, а той изпуска към година от нея. Вместо да се прибере у дома, записва се за Бирма, където войната с Япония към момента е в цялостен ход. Докато отиде там обаче, бомбите над Нагазаки и Хирошима към този момент са пуснати, което значи, че на процедура и там войната също завършва.
Краят й обаче не значи и завършек на приключенията на Чърчил. Той тренира за парашутист и когато получава квалификацията си, отива в Палестина като заместител основен пълководец на 1-ви Батальон. След това става инструктор по въздушен и наземен пердах в Австралия, където се влюбва в сърфирането. В последна сметка се пенсионира през 1959 и почива през 1996 в Съри.
