В главата на Путин, или големите жертви при Авдеевка и новите преимущества на Киев
Лошата вест
Представете си, че сте надалеч от вкъщи и към вас се доближава човек, който познавате и със угрижен звук ви споделя: „ Имам за вас една неприятна вест и... “ Уверен съм, че сте идеално осведомени с до болежка клишираният израз и сами може да добавите изчезналата част, която е „...и е една добра вест. С коя предпочитате да стартира? “ В такива случаи преобладаващата част от хората нормално промърморват със свито сърце „ с неприятната “, освен тъй като по този начин е признато, само че и тъй като и в най-трудни моменти се надяват да запазят в себе си искрица вяра за удобен свършек на това, което им следва.
А в този момент си представете, че се казвате Владимир Путин, ръководите с желязна ръка най-голямата по повърхност страна на света и държавните каузи са ви предиздвикали да отидете чак до надалеч Китай. Там всички ви се кланят, някой от себеподобните ви даже се осмелява да ви стисне ръка, да се снима с вас и дори да си побъбри за малко седнали край дребна масичка пред жадните обективи на десетки камери. Вие излъчвате огромна убеденост и пръскате благоговение, а също така сте очевидно доброжелателен и най-много спокоен, тъй като по всичко проличава, че тук никой няма желание да ви арестува поради подправеното обвиняване скалъпено от едни доста неприятни хора от един още по-лош съд на другия завършек на света. При това, с цел да потвърдите вашата доброжелателност с каузи сте донесли с вас огромен брой ваучери за милиони кубически метри природен газ и милиони тонове недопечен нефт, които сте подготвени обилно да раздавате на всеки искащ. И тъкмо в този миг на далекоизточно самодоволство и душевно равновесие към вас страхливо се доближава добре познатият контур на един от вашите помощници, който промърморва: „ Владимир Владимирович, имам една неприятна вест за вас “. Вие го гледате втренчено. Той вас също. После му се сопвате: „ Това ли е? Ами положителната? Нали в такива случай постоянно би трябвало да има и добра вест? Така е признато! “ Почти сте подготвен да му се разкрещите. Но незабавно се усещате, че не сте в Кремъл или на вилата, ами на влиятелен далекоизточен конгрес, където на крясъците пред доста хора никой не гледа с положително око.
Помощникът кърши пръсти. Стоманеният ви взор го разтопява като сладолед. „ Не, единствено това е. Само неприятната е. Няма добра вест “. „ Добре де, казвай я “, покорно му отвръщате, принизявайки остротата на тона си. Помощникът затаява мирис, а след това изрича едновременно: „ Ами Авдеевка... нещата там не се развиват по никакъв начин добре. “
Авдеевка
Миналата седмица към този момент писах много обширно за почналото огромно съветско нахлуване против украинският град-крепост в предверието на Донецк. Тогава борбата бе още млада, липсваха значително детайлности и избрани значими елементи към момента не се бяха добрали до медиите. Сега сякаш има повече изясненост, а и сякаш самото стълкновение май към този момент поутихна. Това което се случи в региона на съвсем безлюдния към този момент бивш промишлен център, обаче, дава доста информация за размисъл и извежда на напред във времето някои доста неприятни за феновете на „ русский мир “ заключения.
Първият извод, който в действителност не е напълно мой, а се споделя даже от инфектираните с краен национализъм кремълски военни репортери, е че интервенцията край Авдеевка показва максимума на офанзивните благоприятни условия на съветската войска сега. С други думи – че съветската войска е способна да отвоюва до един километър терен, да бъде разрушена на пух и прахуляк от противниковата артилерия и дронове, да даде най-малко 2 хиляди души (а може би и повече) загуби, а нивите и пътищата от двете страна на града да бъдат осеяни от разпарчетосаните и обгорени остатъци на към 135 бронирани машини от всевъзможен вид. Но не е способна на нищо повече. Т.е. споделят го в прав текст на всеки, който желае да чуе, по какъв начин Русия щяла да завоюва. Какво ще завоюва? Може би от тотото? Защото войната няма към този момент по какъв начин да я завоюва откакто това го декларират ребром даже и най-отявлените Z-фанатици. При това за разлика от тях, които сте доста смели и безапелационни пред камерите, микрофоните и клавиатурите, тези хора са се потопили в целия този смут и го виждат от вътрешната страна.
Вторият извод, който споделям постоянно е, че съветската войска просто не е в положение да води съвременна стандартна война. Причините за това са доста и сложни. Те са повтаряни неколкократно освен от мен, само че и от огромен брой хора с извънредно дълбоки знания по тематиката. В това число влизат такива фундаментални проблеми като несъответстващата подготовка на елементарния боец и пагубния дефицит на добре готови младши офицери, които обичайно управляват събитията директно на бойното поле. Също по този начин отсъствието на обилни количества съвременно въоръжение и съоръжение, в това число такива „ дреболии “ като високоточни снаряди и ракети, уреди за нощно виждане и дори аптечки. Или пък неналичието на каквато и да е мотивация, с изключение на финансовата, у преобладаващата част войски на фронта.
Има и доста други, на пръв взор незначителни детайлности, които допълват картината. Да вземем, да вземем за пример, работата на съветската артилерия. През първия ден на настъплението при Авдеевка тя беше доста интензивна и мощна, само че след това успеваемостта й фрапантно понижа. Оказа се, че последователно съветските артилеристи губят дуела с украинските си „ сътрудници “. Но за какво? Причината е обикновено прозаична и още веднъж опира да технологии и пари, и най-много неналичието на такива у руснаците. За да накараш противниковата артилерия да замлъкне когато те обстрелва, на първо място би трябвало да откриеш къде тъкмо се намира тя. От много време насам засичане от подобен жанр се прави най-добре със специфични артилерийски радари. Руснаците, обаче, освен не разполагат с задоволително от тях, само че и значително от тези, които докараха на фронта бяха унищожени през предходните седмици от украинците. Така руснаците бяха безусловно „ ослепени “ и когато въпреки всичко се опитваха на собствен ред да унищожат някое украинско оръдие или батарея, съвсем постоянно изстреляните снаряди попадаха на голо поле. Просто украинците са се научили непрестанно да си сменят позициите и да маневрират с тежките си оръжия незабавно откакто създадат залп или изстрел. Тактика „ удряй и бягай “ доведена до съвършенство . Или пък боксов мач, в който очевидно по-едрият и солиден боксьор непрестанно получава удари от по-дребния си само че другояче по-подвижен конкурент, а когато на собствен ред се пробва да го повали, юмруците му безусловно увисват във въздуха.
А какво да кажем за ранените? Неотдавна съветският боен министър Шойгу се похвали пред медиите, че към 98% от всички евакуирани ранени от бойното поле в следствие оцеляват. Ключовата дума тук, обаче, е „ евакуирани “. Защото се оказва, че по никакъв начин не е дребен броя на тези ранени, които просто биват оставяни на произвола на ориста в зоната на бойните дейности и на никой не му пука за тях. И не приказвам единствено за моралната оценка на сходен жанр случки. Помислете единствено какъв брой месеци и дори години са нужни за образуването на верни привички у даден боец и какъв брой скъп ще бъде той с малко помощ да се възвърне и да се върне на работа. И назад – по какъв начин целият този опит може да бъде премахнат с лека ръка поради нечие безгрижие и неналичието на емпатия отношение към непознатия живот и страдалчество. И по какъв начин единствено думите на Шойгу контрастират с воплите на съветските военни репортери, които заляха мрежата с недоволства, че няма даже задоволително чували за трупове , че лечебните заведения в региона на Донецк са претъпкани, недостигат медицински личен състав и би трябвало да дойдат лекари от Русия.
Но това не трансформира нищо и в четвъртък, 19 октомври руснаците възобновяват офанзивите си против крепостта Авдеевка с нова мощ и за следващ път нашествениците не реализираха на практика нищо. Отбелязват едно нищожно напредване от към 380 метра в региона на село Веселе. За сметка на това още веднъж претърпяха колосални загуби, които евентуално надвишават всички досегашни „ върхове “ – в петък сутринта украинският общоприет щаб разгласи, че за предходния ден руснаците са изгубили край Авдеевка към 900 бойци, унищожени към 50 танка и 100 единици друга бронирана техника.
Понякога цифрите приказват доста по-добре от всевъзможни разбори и дълбокомислени излияния. Колко мозък има в една глава, която се блъска в една и съща стена още веднъж и още веднъж, с вярата, че рано или късно тя ще се унищожи. В случая да изпраща отново и отново колони бронирана техника по околност плоска като палачинка, при което към 30% от танковете и бронетранспортьорите биват унищожавани от украинските дронове и артилерия надалеч преди да са достигнали бойното поле.
За Бога, за какво го вършат? Защо още веднъж и още веднъж като орки нападат Авдеевка? Според някои наблюдаващи, повода е неистовото предпочитание на кремълския владетел да покаже някаква победа на Z-сънародниците си. Според други – би трябвало му някакъв гласовит триумф преди да разгласи публично кандидатурата си за президент. Според трети – желал е да покаже мускули преди визитата си при Си Дзинпин и вероятно да се опита да изпроси малко помощ от него. А може да е композиция от всички тези неща. А може да не е никое от тях, а просто да ставаме очевидци на предсмъртните спазми на постсъветската акула. Защото е добре известно, че сега в който една акула стопира да се движи тя умира.
А в този момент дано да се върнем назад и хипотетично в главата на действителния Путин и да продължим досадно-баналната история с неприятните вести.
И по този начин, вие сте Путин, намирате се в Китай, и сте малко изтощен тъй като одеве сте завършили полудружествен, полуофициален диалог с президента на близка до Русия азиатска страна, която до напълно наскоро се е кланяла безприкословно пред всичко руско и изобщо на всичко със сърпове, чукове и петолъчки. Освен това нямате никакво предпочитание повече да ви досаждат с някаква си там Авдеевка, тъй като преди да отлетите за Пекин сте си споделили изрично мнението по въпроса: “Това се назовава дейна защита с възстановяване на обстановката в обособени региони... Нашите войски усъвършенстват ситуацията си на много огромна територия. ” Но ето отново се задава оня ваш асистент и устните ви пресъхват. „ Владимир Владимирович, имам... “ „ Да, знам “, внезапно го прекъсвате вие, „ една неприятна вест. Казвай, казвай. “ „ Ами... летищата в Луганск и Бердянск... Май е било ATACMS... “
ATACMS – Луганск и Бердянск
В случай, че към момента не сте чули за ATACMS и не знаете какво тъкмо съставлява – изяснявам по-простичко. ATACMS - това е дебелият, по-мощен и по-гневен брат на ракетите Хаймарс. Подобно на тях лети по променлива балистична траектория към цел с авансово заложени координати и на практика е невероятно да я пропусне. Големият проблем за тези намиращи се към или в задачата е, че ATACMS-ът идва от горната страна, а ПВО-то няма действително никакви шансове – времето за реакция е към една секунда за всеки пролетян от ракетата километър. Още по-голям проблем съставлява и методът, по който се изстрелват ракетите. Това става от наземни мобилни установки, за чието зареждане са нужни единствено няколко минути и които след залпа могат да се изтеглят толкоз бързо колкото са пристигнали. При това изобщо не е наложително залповете да се правят надълбоко от тиловата зона – в случай че обстановката разрешава системите могат да се докарат безусловно до окопите.
От изключителна значимост за по-нататъшното им всеобщо потребление от ЗСУ (украинските въоръжени сили) е фактът, че ATACMS-ите се изстрелват от безусловно същите установки които се употребяват и за Хаймарс, т.е. не би трябвало да се организира някакво особено образование. Реално става въпрос за едно и също оръжие употребяващо разнообразни амуниции.
За потребността Украйна да бъде снабдена с подобен вид по-мощна ракета се заприказва още предишното лято, когато изгря звездата на Хаймарсите. От Киев на няколко пъти поставяха публично въпроса пред Вашингтон, само че от там все се дърпаха. Реално видяно, за никой различен вид оръжейна система Байдън не се противил толкоз, що се касае за ATACMS. Най-разпространеното пояснение бе, че американците се тормозят да не би някоя луда украинска глава да се изкуши да нанесе удар по интернационално приета съветска територия и по този начин да отпуши световен скандал с непредвидими последствия. Падна огромно врънкане и едвам напълно наскоро от администрацията на Байдън оповестиха, че президентът най-сетне се е съгласил известна численост ATACMS-и (вероятно към 20) да бъде дадена на ЗСУ. При това има и измама – Украйна получава най-старата трансформация (M31A1), която е с обсег към 160 км и при настоящето разположение на фронта даже теоретично не би трябвало да удря цели надълбоко в съветския гръб, да не приказваме, че даже и южната част от Крим остава отвън обсега ѝ.
Другата забавна детайлност за модификацията получена от Украйна е това, че тя е касетъчен арсенал, т.е. съдържа в себе си съвсем хиляда дребни бомби с размер на гюлета, като се взривява над задачата и ги разпръсква на огромна повърхност, а те, на собствен ред, детонират при контакт с някаква повърхнина. Очевидно е, че тази версия на ATACMS би била безполезна против здания, солидни укрития и бронирана техника, само че въпреки това, би била извънредно ефикасна против всичко по-слабо предпазено. Например, централизация на войски, камиони и дори летища.
Именно против летища бяха ориентирани първите ATACMS-и изстреляни на украинска земя. В ранните часове на 17 октомври, бяха изумени летищата край Лунганск и Бердянск. Случилото се може да се охарактеризира като същинска злополука за съветските Въздушно-космически сили Върховен касационен съд. Анализ на сателитни фотоси демонстрира, че в Бердянск най-вероятно са били унищожени 9 хеликоптера (5 Ка-52 и 4 Ми-8), а в Луганск други 6 (5 Ка-52 и един Ми-17). Освен това в продължение на часове са детонирали складовете с амуниции, починали са експерти от летищния личен състав, а останалите са търчали по всички страни в хладната нощ, някои даже по долно долни дрехи, паникьосани от неочакваните гърмежи. И всичко това тъй като тънката облицовка на свръхскъпите и скъпи хеликоптери, както и огромното количество специфични амуниции за тях складирани наоколо не са били никаква спънка за хилядите кръгли бомбички разпръсквани от ATACMS-ите.
Снимки: БГНЕС и Българска телеграфна агенция
Изборът на летищата с хеликоптерите като първа предпочитана цел при дебютното потребление на новите ракети изобщо не е инцидентен. Освен това случилото се сигурно ще има своите доста съществени последици за метода, по който ще се развиват бойните дейности оттук насетне. Често означавам, че съветските ударни хеликоптери Ка-52 са се трансформирали в същински призрачен сън за бронираната техника на ЗСУ, тъй като имат отлична система за прицелване, а също така разполагат с управляеми ракети, които могат да поразяват цели на разстояние над 14 км. С други думи – изобщо не е нужно един Ка-52 да „ виси “ над бойното поле, с цел да си прави дейно работата. Просто застава някъде над тиловата зона на личните войски, избира значима цел в далечината, операторът натиска спусъка и умерено се връща в базата.
Основният проблем на украинците, които изгубиха значително бронетехника от лятото насам точно поради набезите на Ка-52, бе неналичието на ефикасно оръжие с задоволително огромен обхват, с цел да доближи тези смъртоносни хеликоптери. Не е инцидентно, че от юни насам те са свалили едвам няколко от тях, освен това постоянно с доста огромна доза шанс. Сега, обаче, излиза наяве, че Ка-52 ще могат да бъдат обезвредени непосредствено на летищата и това ще принуди руснаците да ги пребазират километри обратно. Това, от своя страна, ще удължи неимоверно доста времето за реакция при спешна обстановка на бойното поле. Вече съветските машини няма да могат да дохвърчат за минути, а ще би трябвало да прелитат, да речем, над 170 км преди да доближат зоната на бойните дейности. И през цялото това време украинците ще ги виждат на радарите си и ще знаят, че те идват. Ако пък в Москва въпреки всичко решат да оставят ударните хеликоптерни елементи на сегашните им места, то те съществено рискуват случилото се в Бердянск и Луганск да се повтаря с ужасяваща цикличност.
И отново назад в реалито „ Да бъдеш Путин “. Вече сте си побъбрили с президентите на Лаос, Монголия и Виетнам, с премиера на Тайланд, сритали сте под масата оня.. по какъв начин се споделяше... а, да, Орбан. Само Си Дзинпин нещо отново се дърпа за газопровода. Нали е хазаин, надува се. И като че ли от нищото пред очите ви изниква оня, неугледния асистент, приносителят на неприятните вести. Даже не му позволявате да си каже встъплението, а непосредствено му заповядвате: „ Карай напряко. “ Той въздъхва с облекчение: “Украинците са достигнали до Пойма и Песчановка. ” Нервите ви напряко не устоят към този момент: „ Къде по дяволите е това Песчановка?! “
Пойма и Песчановка
Още предходната есен, когато ЗСУ най-сетне принуди руснаците да се изтеглят от региона на Херсон и да се изтеглят оттатък Днепър, предвиждах, че рано или късно те ще се опитат на собствен ред да пресекат реката. Предвиждах това да стане по два метода – или масиран взлом в стила на десанта в Нормандия или с последователно преодоляване на няколко дребни плацдарма, които в един миг ще се обединят в един огромен. На мен персонално вторият сюжети ми се струваше по-реалистичен. Явно командването в Киев разсъждава по подобен метод, тъй като това лято посредством неочаквани офанзиви украиниците съумяха да завладяват две дребни предмостия, първо в региона на основите на опустошения Антоновски мост, а по-късно и едно друго, по-нагоре по реката.
Доскоро тези плацдарми не представляваха огромна заплаха за руснаците, които откакто не съумяха да ги унищожат като че ли се помириха със съществуването им и започнаха да ги възприемат като досадна действителност. Площта им бе по-скоро алегорична и не предполагаше настаняването там на обилни сили, да не приказваме за танкове, артилерия и друга тежка техника. Всичко това е на път трагично да се промени, тъй като по-рано през седмицата ЗСУ за пръв път извърши набег с по-големи сили през Днепър (части на 35-та и 36-та бригади морска пехота), овладя плацдарм сред другите два и бързо се придвижи във вътрешността в сушата, с цел да доближи покрайнините на Песчановка, което се намира на към 3 километра от водата. Руснаците и този път не съумяха да натикат десантчиците в реката и оттук нататък могат да чакат единствено проблеми.
И то огромни. Като, да вземем за пример, украинците да съумеят да обединят трите предмостия в едно, което е сякаш ще бъде най-логичното развиване на тази обстановка. След това, пък, да овладеят някой град наоколо, да вземем за пример Олешки, тъй като ще им би трябвало солидна база на левия бряг на Днепър. След това да изградят няколко понтонни моста, по които скоростно да трансферират танкове и друга тежка техника. А по-късно да стартират да напредват към Крим и да излязат в тила на съветската формация в Запорожието. А по-късно...
А в този момент за следващ път да си представим, че сме в главата на Путин и гледаме света през неговите очи.
Едно от главните ви отговорности като президент, въпреки и необикновено досадно, е общуването с медиите. Вече сполучливо сте дресирали тези вкъщи, а тук в Пекин всеки е деликатно селекциониран, с цел да няма конфузни обстановки. И въпреки всичко един от десетките кореспонденти втренчили се във вас изписуква: „ Доколко съществено ATACMS-ите ще повлияят на ситуацията? “ Вечерният ветрец ви успокоява, а полюшващите се като танцьорки три китайски червени фенера зад тила ви работят успокояващо. Отговаряте уверено: „ Ние, несъмнено, можем да отразяваме техните офанзиви. “ Почесвате се по брадичката. После ставате още по-категоричен: „ Това е следващата неточност на Съединени американски щати...Тя единствено ще удължи мъката на Украйна. “ Сещате се и за проклетата Песчановка. „ Ето че стартира и дълго чаканото украинско нахлуване в Херсонска област. Загуби има, а резултати – не. Това също е неточност. “ Всичко върви по проект. Защо ли, обаче, никой към този момент не ви има вяра? И за какво към този момент никой не се опасява от вас?
https://t.me/supernova_plus/24973
И по този начин, вие сте Путин, намирате се в Китай, и токущо сте обяснили на десетки задгранични репортери че с войната всичко е наред и че в действителност Украйна е тази която губи на бойното поле. Освен това нямате никакво предпочитание повече да ви досаждат с някаква си там Авдиевка, тъй като преди да отлетите за Пекин сте си споделили изрично мнението по въпроса в изявление, което сте дали на журналиста Павел Зарубин: “Това се назовава дейна защита с възстановяване на обстановката в обособени региони Нашите войски усъвършенстват ситуацията си на много огромна територия. ” [https://ura.news/news/1052694560]
Представете си, че сте надалеч от вкъщи и към вас се доближава човек, който познавате и със угрижен звук ви споделя: „ Имам за вас една неприятна вест и... “ Уверен съм, че сте идеално осведомени с до болежка клишираният израз и сами може да добавите изчезналата част, която е „...и е една добра вест. С коя предпочитате да стартира? “ В такива случаи преобладаващата част от хората нормално промърморват със свито сърце „ с неприятната “, освен тъй като по този начин е признато, само че и тъй като и в най-трудни моменти се надяват да запазят в себе си искрица вяра за удобен свършек на това, което им следва.
А в този момент си представете, че се казвате Владимир Путин, ръководите с желязна ръка най-голямата по повърхност страна на света и държавните каузи са ви предиздвикали да отидете чак до надалеч Китай. Там всички ви се кланят, някой от себеподобните ви даже се осмелява да ви стисне ръка, да се снима с вас и дори да си побъбри за малко седнали край дребна масичка пред жадните обективи на десетки камери. Вие излъчвате огромна убеденост и пръскате благоговение, а също така сте очевидно доброжелателен и най-много спокоен, тъй като по всичко проличава, че тук никой няма желание да ви арестува поради подправеното обвиняване скалъпено от едни доста неприятни хора от един още по-лош съд на другия завършек на света. При това, с цел да потвърдите вашата доброжелателност с каузи сте донесли с вас огромен брой ваучери за милиони кубически метри природен газ и милиони тонове недопечен нефт, които сте подготвени обилно да раздавате на всеки искащ. И тъкмо в този миг на далекоизточно самодоволство и душевно равновесие към вас страхливо се доближава добре познатият контур на един от вашите помощници, който промърморва: „ Владимир Владимирович, имам една неприятна вест за вас “. Вие го гледате втренчено. Той вас също. После му се сопвате: „ Това ли е? Ами положителната? Нали в такива случай постоянно би трябвало да има и добра вест? Така е признато! “ Почти сте подготвен да му се разкрещите. Но незабавно се усещате, че не сте в Кремъл или на вилата, ами на влиятелен далекоизточен конгрес, където на крясъците пред доста хора никой не гледа с положително око.
Помощникът кърши пръсти. Стоманеният ви взор го разтопява като сладолед. „ Не, единствено това е. Само неприятната е. Няма добра вест “. „ Добре де, казвай я “, покорно му отвръщате, принизявайки остротата на тона си. Помощникът затаява мирис, а след това изрича едновременно: „ Ами Авдеевка... нещата там не се развиват по никакъв начин добре. “
Авдеевка
Миналата седмица към този момент писах много обширно за почналото огромно съветско нахлуване против украинският град-крепост в предверието на Донецк. Тогава борбата бе още млада, липсваха значително детайлности и избрани значими елементи към момента не се бяха добрали до медиите. Сега сякаш има повече изясненост, а и сякаш самото стълкновение май към този момент поутихна. Това което се случи в региона на съвсем безлюдния към този момент бивш промишлен център, обаче, дава доста информация за размисъл и извежда на напред във времето някои доста неприятни за феновете на „ русский мир “ заключения.
Първият извод, който в действителност не е напълно мой, а се споделя даже от инфектираните с краен национализъм кремълски военни репортери, е че интервенцията край Авдеевка показва максимума на офанзивните благоприятни условия на съветската войска сега. С други думи – че съветската войска е способна да отвоюва до един километър терен, да бъде разрушена на пух и прахуляк от противниковата артилерия и дронове, да даде най-малко 2 хиляди души (а може би и повече) загуби, а нивите и пътищата от двете страна на града да бъдат осеяни от разпарчетосаните и обгорени остатъци на към 135 бронирани машини от всевъзможен вид. Но не е способна на нищо повече. Т.е. споделят го в прав текст на всеки, който желае да чуе, по какъв начин Русия щяла да завоюва. Какво ще завоюва? Може би от тотото? Защото войната няма към този момент по какъв начин да я завоюва откакто това го декларират ребром даже и най-отявлените Z-фанатици. При това за разлика от тях, които сте доста смели и безапелационни пред камерите, микрофоните и клавиатурите, тези хора са се потопили в целия този смут и го виждат от вътрешната страна.
Вторият извод, който споделям постоянно е, че съветската войска просто не е в положение да води съвременна стандартна война. Причините за това са доста и сложни. Те са повтаряни неколкократно освен от мен, само че и от огромен брой хора с извънредно дълбоки знания по тематиката. В това число влизат такива фундаментални проблеми като несъответстващата подготовка на елементарния боец и пагубния дефицит на добре готови младши офицери, които обичайно управляват събитията директно на бойното поле. Също по този начин отсъствието на обилни количества съвременно въоръжение и съоръжение, в това число такива „ дреболии “ като високоточни снаряди и ракети, уреди за нощно виждане и дори аптечки. Или пък неналичието на каквато и да е мотивация, с изключение на финансовата, у преобладаващата част войски на фронта.
Има и доста други, на пръв взор незначителни детайлности, които допълват картината. Да вземем, да вземем за пример, работата на съветската артилерия. През първия ден на настъплението при Авдеевка тя беше доста интензивна и мощна, само че след това успеваемостта й фрапантно понижа. Оказа се, че последователно съветските артилеристи губят дуела с украинските си „ сътрудници “. Но за какво? Причината е обикновено прозаична и още веднъж опира да технологии и пари, и най-много неналичието на такива у руснаците. За да накараш противниковата артилерия да замлъкне когато те обстрелва, на първо място би трябвало да откриеш къде тъкмо се намира тя. От много време насам засичане от подобен жанр се прави най-добре със специфични артилерийски радари. Руснаците, обаче, освен не разполагат с задоволително от тях, само че и значително от тези, които докараха на фронта бяха унищожени през предходните седмици от украинците. Така руснаците бяха безусловно „ ослепени “ и когато въпреки всичко се опитваха на собствен ред да унищожат някое украинско оръдие или батарея, съвсем постоянно изстреляните снаряди попадаха на голо поле. Просто украинците са се научили непрестанно да си сменят позициите и да маневрират с тежките си оръжия незабавно откакто създадат залп или изстрел. Тактика „ удряй и бягай “ доведена до съвършенство . Или пък боксов мач, в който очевидно по-едрият и солиден боксьор непрестанно получава удари от по-дребния си само че другояче по-подвижен конкурент, а когато на собствен ред се пробва да го повали, юмруците му безусловно увисват във въздуха.
А какво да кажем за ранените? Неотдавна съветският боен министър Шойгу се похвали пред медиите, че към 98% от всички евакуирани ранени от бойното поле в следствие оцеляват. Ключовата дума тук, обаче, е „ евакуирани “. Защото се оказва, че по никакъв начин не е дребен броя на тези ранени, които просто биват оставяни на произвола на ориста в зоната на бойните дейности и на никой не му пука за тях. И не приказвам единствено за моралната оценка на сходен жанр случки. Помислете единствено какъв брой месеци и дори години са нужни за образуването на верни привички у даден боец и какъв брой скъп ще бъде той с малко помощ да се възвърне и да се върне на работа. И назад – по какъв начин целият този опит може да бъде премахнат с лека ръка поради нечие безгрижие и неналичието на емпатия отношение към непознатия живот и страдалчество. И по какъв начин единствено думите на Шойгу контрастират с воплите на съветските военни репортери, които заляха мрежата с недоволства, че няма даже задоволително чували за трупове , че лечебните заведения в региона на Донецк са претъпкани, недостигат медицински личен състав и би трябвало да дойдат лекари от Русия.
Но това не трансформира нищо и в четвъртък, 19 октомври руснаците възобновяват офанзивите си против крепостта Авдеевка с нова мощ и за следващ път нашествениците не реализираха на практика нищо. Отбелязват едно нищожно напредване от към 380 метра в региона на село Веселе. За сметка на това още веднъж претърпяха колосални загуби, които евентуално надвишават всички досегашни „ върхове “ – в петък сутринта украинският общоприет щаб разгласи, че за предходния ден руснаците са изгубили край Авдеевка към 900 бойци, унищожени към 50 танка и 100 единици друга бронирана техника.
Понякога цифрите приказват доста по-добре от всевъзможни разбори и дълбокомислени излияния. Колко мозък има в една глава, която се блъска в една и съща стена още веднъж и още веднъж, с вярата, че рано или късно тя ще се унищожи. В случая да изпраща отново и отново колони бронирана техника по околност плоска като палачинка, при което към 30% от танковете и бронетранспортьорите биват унищожавани от украинските дронове и артилерия надалеч преди да са достигнали бойното поле.
За Бога, за какво го вършат? Защо още веднъж и още веднъж като орки нападат Авдеевка? Според някои наблюдаващи, повода е неистовото предпочитание на кремълския владетел да покаже някаква победа на Z-сънародниците си. Според други – би трябвало му някакъв гласовит триумф преди да разгласи публично кандидатурата си за президент. Според трети – желал е да покаже мускули преди визитата си при Си Дзинпин и вероятно да се опита да изпроси малко помощ от него. А може да е композиция от всички тези неща. А може да не е никое от тях, а просто да ставаме очевидци на предсмъртните спазми на постсъветската акула. Защото е добре известно, че сега в който една акула стопира да се движи тя умира.
А в този момент дано да се върнем назад и хипотетично в главата на действителния Путин и да продължим досадно-баналната история с неприятните вести.
И по този начин, вие сте Путин, намирате се в Китай, и сте малко изтощен тъй като одеве сте завършили полудружествен, полуофициален диалог с президента на близка до Русия азиатска страна, която до напълно наскоро се е кланяла безприкословно пред всичко руско и изобщо на всичко със сърпове, чукове и петолъчки. Освен това нямате никакво предпочитание повече да ви досаждат с някаква си там Авдеевка, тъй като преди да отлетите за Пекин сте си споделили изрично мнението по въпроса: “Това се назовава дейна защита с възстановяване на обстановката в обособени региони... Нашите войски усъвършенстват ситуацията си на много огромна територия. ” Но ето отново се задава оня ваш асистент и устните ви пресъхват. „ Владимир Владимирович, имам... “ „ Да, знам “, внезапно го прекъсвате вие, „ една неприятна вест. Казвай, казвай. “ „ Ами... летищата в Луганск и Бердянск... Май е било ATACMS... “
ATACMS – Луганск и Бердянск
В случай, че към момента не сте чули за ATACMS и не знаете какво тъкмо съставлява – изяснявам по-простичко. ATACMS - това е дебелият, по-мощен и по-гневен брат на ракетите Хаймарс. Подобно на тях лети по променлива балистична траектория към цел с авансово заложени координати и на практика е невероятно да я пропусне. Големият проблем за тези намиращи се към или в задачата е, че ATACMS-ът идва от горната страна, а ПВО-то няма действително никакви шансове – времето за реакция е към една секунда за всеки пролетян от ракетата километър. Още по-голям проблем съставлява и методът, по който се изстрелват ракетите. Това става от наземни мобилни установки, за чието зареждане са нужни единствено няколко минути и които след залпа могат да се изтеглят толкоз бързо колкото са пристигнали. При това изобщо не е наложително залповете да се правят надълбоко от тиловата зона – в случай че обстановката разрешава системите могат да се докарат безусловно до окопите.
От изключителна значимост за по-нататъшното им всеобщо потребление от ЗСУ (украинските въоръжени сили) е фактът, че ATACMS-ите се изстрелват от безусловно същите установки които се употребяват и за Хаймарс, т.е. не би трябвало да се организира някакво особено образование. Реално става въпрос за едно и също оръжие употребяващо разнообразни амуниции.
За потребността Украйна да бъде снабдена с подобен вид по-мощна ракета се заприказва още предишното лято, когато изгря звездата на Хаймарсите. От Киев на няколко пъти поставяха публично въпроса пред Вашингтон, само че от там все се дърпаха. Реално видяно, за никой различен вид оръжейна система Байдън не се противил толкоз, що се касае за ATACMS. Най-разпространеното пояснение бе, че американците се тормозят да не би някоя луда украинска глава да се изкуши да нанесе удар по интернационално приета съветска територия и по този начин да отпуши световен скандал с непредвидими последствия. Падна огромно врънкане и едвам напълно наскоро от администрацията на Байдън оповестиха, че президентът най-сетне се е съгласил известна численост ATACMS-и (вероятно към 20) да бъде дадена на ЗСУ. При това има и измама – Украйна получава най-старата трансформация (M31A1), която е с обсег към 160 км и при настоящето разположение на фронта даже теоретично не би трябвало да удря цели надълбоко в съветския гръб, да не приказваме, че даже и южната част от Крим остава отвън обсега ѝ.
Другата забавна детайлност за модификацията получена от Украйна е това, че тя е касетъчен арсенал, т.е. съдържа в себе си съвсем хиляда дребни бомби с размер на гюлета, като се взривява над задачата и ги разпръсква на огромна повърхност, а те, на собствен ред, детонират при контакт с някаква повърхнина. Очевидно е, че тази версия на ATACMS би била безполезна против здания, солидни укрития и бронирана техника, само че въпреки това, би била извънредно ефикасна против всичко по-слабо предпазено. Например, централизация на войски, камиони и дори летища.
Именно против летища бяха ориентирани първите ATACMS-и изстреляни на украинска земя. В ранните часове на 17 октомври, бяха изумени летищата край Лунганск и Бердянск. Случилото се може да се охарактеризира като същинска злополука за съветските Въздушно-космически сили Върховен касационен съд. Анализ на сателитни фотоси демонстрира, че в Бердянск най-вероятно са били унищожени 9 хеликоптера (5 Ка-52 и 4 Ми-8), а в Луганск други 6 (5 Ка-52 и един Ми-17). Освен това в продължение на часове са детонирали складовете с амуниции, починали са експерти от летищния личен състав, а останалите са търчали по всички страни в хладната нощ, някои даже по долно долни дрехи, паникьосани от неочакваните гърмежи. И всичко това тъй като тънката облицовка на свръхскъпите и скъпи хеликоптери, както и огромното количество специфични амуниции за тях складирани наоколо не са били никаква спънка за хилядите кръгли бомбички разпръсквани от ATACMS-ите.
Снимки: БГНЕС и Българска телеграфна агенция
Изборът на летищата с хеликоптерите като първа предпочитана цел при дебютното потребление на новите ракети изобщо не е инцидентен. Освен това случилото се сигурно ще има своите доста съществени последици за метода, по който ще се развиват бойните дейности оттук насетне. Често означавам, че съветските ударни хеликоптери Ка-52 са се трансформирали в същински призрачен сън за бронираната техника на ЗСУ, тъй като имат отлична система за прицелване, а също така разполагат с управляеми ракети, които могат да поразяват цели на разстояние над 14 км. С други думи – изобщо не е нужно един Ка-52 да „ виси “ над бойното поле, с цел да си прави дейно работата. Просто застава някъде над тиловата зона на личните войски, избира значима цел в далечината, операторът натиска спусъка и умерено се връща в базата.
Основният проблем на украинците, които изгубиха значително бронетехника от лятото насам точно поради набезите на Ка-52, бе неналичието на ефикасно оръжие с задоволително огромен обхват, с цел да доближи тези смъртоносни хеликоптери. Не е инцидентно, че от юни насам те са свалили едвам няколко от тях, освен това постоянно с доста огромна доза шанс. Сега, обаче, излиза наяве, че Ка-52 ще могат да бъдат обезвредени непосредствено на летищата и това ще принуди руснаците да ги пребазират километри обратно. Това, от своя страна, ще удължи неимоверно доста времето за реакция при спешна обстановка на бойното поле. Вече съветските машини няма да могат да дохвърчат за минути, а ще би трябвало да прелитат, да речем, над 170 км преди да доближат зоната на бойните дейности. И през цялото това време украинците ще ги виждат на радарите си и ще знаят, че те идват. Ако пък в Москва въпреки всичко решат да оставят ударните хеликоптерни елементи на сегашните им места, то те съществено рискуват случилото се в Бердянск и Луганск да се повтаря с ужасяваща цикличност.
И отново назад в реалито „ Да бъдеш Путин “. Вече сте си побъбрили с президентите на Лаос, Монголия и Виетнам, с премиера на Тайланд, сритали сте под масата оня.. по какъв начин се споделяше... а, да, Орбан. Само Си Дзинпин нещо отново се дърпа за газопровода. Нали е хазаин, надува се. И като че ли от нищото пред очите ви изниква оня, неугледния асистент, приносителят на неприятните вести. Даже не му позволявате да си каже встъплението, а непосредствено му заповядвате: „ Карай напряко. “ Той въздъхва с облекчение: “Украинците са достигнали до Пойма и Песчановка. ” Нервите ви напряко не устоят към този момент: „ Къде по дяволите е това Песчановка?! “
Пойма и Песчановка
Още предходната есен, когато ЗСУ най-сетне принуди руснаците да се изтеглят от региона на Херсон и да се изтеглят оттатък Днепър, предвиждах, че рано или късно те ще се опитат на собствен ред да пресекат реката. Предвиждах това да стане по два метода – или масиран взлом в стила на десанта в Нормандия или с последователно преодоляване на няколко дребни плацдарма, които в един миг ще се обединят в един огромен. На мен персонално вторият сюжети ми се струваше по-реалистичен. Явно командването в Киев разсъждава по подобен метод, тъй като това лято посредством неочаквани офанзиви украиниците съумяха да завладяват две дребни предмостия, първо в региона на основите на опустошения Антоновски мост, а по-късно и едно друго, по-нагоре по реката.
Доскоро тези плацдарми не представляваха огромна заплаха за руснаците, които откакто не съумяха да ги унищожат като че ли се помириха със съществуването им и започнаха да ги възприемат като досадна действителност. Площта им бе по-скоро алегорична и не предполагаше настаняването там на обилни сили, да не приказваме за танкове, артилерия и друга тежка техника. Всичко това е на път трагично да се промени, тъй като по-рано през седмицата ЗСУ за пръв път извърши набег с по-големи сили през Днепър (части на 35-та и 36-та бригади морска пехота), овладя плацдарм сред другите два и бързо се придвижи във вътрешността в сушата, с цел да доближи покрайнините на Песчановка, което се намира на към 3 километра от водата. Руснаците и този път не съумяха да натикат десантчиците в реката и оттук нататък могат да чакат единствено проблеми.
И то огромни. Като, да вземем за пример, украинците да съумеят да обединят трите предмостия в едно, което е сякаш ще бъде най-логичното развиване на тази обстановка. След това, пък, да овладеят някой град наоколо, да вземем за пример Олешки, тъй като ще им би трябвало солидна база на левия бряг на Днепър. След това да изградят няколко понтонни моста, по които скоростно да трансферират танкове и друга тежка техника. А по-късно да стартират да напредват към Крим и да излязат в тила на съветската формация в Запорожието. А по-късно...
А в този момент за следващ път да си представим, че сме в главата на Путин и гледаме света през неговите очи.
Едно от главните ви отговорности като президент, въпреки и необикновено досадно, е общуването с медиите. Вече сполучливо сте дресирали тези вкъщи, а тук в Пекин всеки е деликатно селекциониран, с цел да няма конфузни обстановки. И въпреки всичко един от десетките кореспонденти втренчили се във вас изписуква: „ Доколко съществено ATACMS-ите ще повлияят на ситуацията? “ Вечерният ветрец ви успокоява, а полюшващите се като танцьорки три китайски червени фенера зад тила ви работят успокояващо. Отговаряте уверено: „ Ние, несъмнено, можем да отразяваме техните офанзиви. “ Почесвате се по брадичката. После ставате още по-категоричен: „ Това е следващата неточност на Съединени американски щати...Тя единствено ще удължи мъката на Украйна. “ Сещате се и за проклетата Песчановка. „ Ето че стартира и дълго чаканото украинско нахлуване в Херсонска област. Загуби има, а резултати – не. Това също е неточност. “ Всичко върви по проект. Защо ли, обаче, никой към този момент не ви има вяра? И за какво към този момент никой не се опасява от вас?
https://t.me/supernova_plus/24973
И по този начин, вие сте Путин, намирате се в Китай, и токущо сте обяснили на десетки задгранични репортери че с войната всичко е наред и че в действителност Украйна е тази която губи на бойното поле. Освен това нямате никакво предпочитание повече да ви досаждат с някаква си там Авдиевка, тъй като преди да отлетите за Пекин сте си споделили изрично мнението по въпроса в изявление, което сте дали на журналиста Павел Зарубин: “Това се назовава дейна защита с възстановяване на обстановката в обособени региони Нашите войски усъвършенстват ситуацията си на много огромна територия. ” [https://ura.news/news/1052694560]
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ