Лондонският мирен договор от 17 май (30 май по нов

Лондонският кротичък контракт от 17 май (30 май по нов стил) 1913 година е контракт сред страните от Балканския съюз (България, Сърбия, Гърция и Черна гора) и Османската империя, с който се поставя завършек на Балканската война (1912-1913).
Претърпяла проваляне във войната, Османска империя е принудена да отстъпи на съдружниците съвсем всичките си балкански владения (в т. ч. Македония, Албания, Епир, Косово, Санджак, Беломорска и Одринска Тракия). Договорът урежда основаването на албанска страна. Споровете сред България, Сърбия и Гърция за подялбата на Македония остават нерешени и това води до експлоадирането на Междусъюзническата война (юни 1913). В резултат от нея през септември 1913 година България и Турция подписват Цариградския контракт, с който изискванията на Лондонския мир са изменени като империята си връща Одрин.
Условията на Лондонския контракт, контрактувани с посредничеството на Централните сили и Антантата, са следните:
- Османската империя отстъпва на съдружниците всичките си владения на запад от линията Енос (на Егейско море) - Мидия (на Черно море), без Албания (член 2).
- Уреждането на границите и устройството на албанската страна се поверява на огромните европейски страни – Англия, Франция, Русия, Германия, Австро-Унгария и Италия (чл. 3).
- Османската империя се отхвърля от суверенитета си над остров Крит (чл. 4), който е причислен към Гърция.
- Решението за статута на егейските острови и полуостров Атон, окупирани от Гърция през войната, е предоставено на европейските сили (чл. 5).
- Член 6 от контракта излъчва интернационална комисия, която би трябвало да реши финансовите въпроси (уреждане на военните задължения и разпределянето на част от османския дълг сред страните, придобили някогашни османски територии).
Източник: Уикипедия