Лиу Зиенг е на 23 години. Завършва туризъм. Година и

Лиу Зиенг е на 23 години. Завършва туризъм. Година и половина си търси работа – без триумф. Днес работи в едно заведение, в което младежи се срещат, с цел да играят тематични настолни игри. Там обаче не печели доста пари.

„ С тази работа съумявам да си осигуря единствено най-необходимото “, споделя Зиенг. Той живее в жилището на баба си, с цел да не заплаща наем. Все повече се тормози и за бъдещето си, тъй като предлаганите работните места стават все по-малко. Според формалната статистика младежката безработица в градовете на Китай е достигнала рекордни равнища от към 19%.

Ли Зиенг се надява да успее да усъвършенства възможностите си на пазара на труда, в случай че запише още едно висше обучение. „ Много от нас желаят да стартират да работят откакто завършат бакалавърска степен, само че няма работа. Затова продължаваме да учим “, изяснява момчето. Тази наклонност е обвързвана с публичното усещане, че единствено тези, които учат допустимо най-вече, ще съумеят да си намерят работа. Според данните на Световната банка, броят на китайците, които не престават образованието си след бакалавърската степен, се е повишил внезапно в последните години. Докато през 2010 година единствено 24 на 100 от младежите в Китай са продължавали да следват, в този момент го вършат 58%.

„ В Китай сега има прекалено много образовани хора, които работят в сфери, които не се употребяват с добра известност “, изяснява професорът Сян Бяо. Един от главните проблеми сега са незадоволителната претовареност и свръхквалификацията на фрагментите. Сян Бяо работи в института „ Макс Планк “ в немския град Хале от предходната година. Изследванията му са съсредоточени в китайското потомство Z – родените сред 1997 и 2012 година.

Професорът разказва живота на това потомство като обаян кръг от непрекъснато състезание. На китайски език към този момент даже има нова дума, която разказва отношението на младежите към живота. Буквалният ѝ превод е „ радикална експлоататорска конкуренция “. „ Принуден си да участваш в едно съревнование, което няма край “, изяснява той. „ Човек се напряга до безспир, а същински смисъл от това няма. “ Не става дума даже за това да се издигаш, а за това да не отпаднеш изцяло от системата, което би имало последици. „ Съучениците се трансформират в съперници, другарствата са опетнени от възприятието за състезание. Мнозина се усещат самотни “, споделя още ученият.

„ Преди конкуренцията беше за първото място. Сега надпреварата просто е за това да не си финален и да не бъдеш изключен от опцията да имаш заслужен живот “, изяснява Сян Бяо. „ Движещата мощ към този момент не е упоритостта, а страхът. “ В Китай всеки желае едно и също – да влезе в някой от най-хубавите университети, след това да си купи тристаен апартамент в добър квартал в някой от мегаполисите в Китай. Ако си постигнал това, би трябвало да си благополучен, споделя професорът.

В огромните китайски градове натискът към младежите да учат е развил нов бизнес модел. По сходство на коуъркинг пространствата, там към този момент могат да се наемат и бюра за учене почасово. Ю Джънмин прекарва по 20 часа седмично над учебниците точно на такова място. Той към този момент има магистратура по гражданско право, само че работата му надалеч не е сигурна. Затова желае да се подсигури с още едно висше обучение.

„ Системата за изпити в Китай е една от дребното, която е изцяло почтена “, споделя той. Ако се трудиш задоволително и учиш, ще бъдеш заплатен с положителни оценки. „ Това е доста по-просто и заслужено от множеството неща в живота ни, като работата да вземем за пример. “ Поколението Z се притеснява, че не може да повлияе по никакъв метод на живота си в бъдеще. Десетилетия наред постоянният напредък на Китай е предоставял на всички чувството за доста благоприятни условия. Настоящите мрачни стопански вероятности обаче се отразяват изключително доста на младото потомство. DW