Какво ще спечели победителят?
Листопадна политическа есен се обрисува. Разделителните политически линии се трансформират във фронтови. Една единствена упоритост на основните съперници - първи да хвърлят камък. Темата е без значение, само че става корупция. Особено в случай че в корупционна процедура е засечен кадър от противниковия лагер. Тогава и различните закони за битка с рушвета отиват на назад във времето. Става и обществената политика. Суджуците още са вървежни. Черно-белите учебници за небогати са оръжие. Облеклото на един министър или на първата дама. Дори човешката покруса може да се употребява...
Това е борба за електорати. Без доста действителна политика и с прекомерно доста популизъм. Второстепенните играчи се пробват да печелят известност. В името на оцеляването. Всъщност оцеляване е основна дума и при водещите политически сили. И общото за всички - да не се изложим пред чужденците по време на Председателството. Няма подозрение - след него ще кажем довиждане на някои (не)популярни през днешния ден лица.
Борисов влиза в политическата есен уединен. Не остана министър, който не потвърди своята неплатежоспособност на заемания пост. Дори съвсем непогрешимият Томислав Дончев се омота в кълчищата на поставените му задания. Екатерина Захариева е външнополитическа брошка на премиерския ревер. До момента европредседателството за Павлова са плочки и вратовръзки. Вицето с разнородни функционалности Симеонов търчи по нощни заведения с полицейски конвой и дърпа шалтери. За да не остане по-назад (или да затули врящото гърне МОН) просветният Вълчев и той под защита хукна из Столипиново да хваща циганчетата за ушите и персонално да ги води в клас. Македонецът от Русе Каракачанов сподели, че без значение от безобразията в МО преди него, проверка няма да се случи. И още по-сигурно - промяна и рационализация във войската ще има. Ама различен път. Артилеристът на вътрешните работи Радев съумя да настрои цялата професионална общественост против себе си. А всяко негово изявление е бисер, който се конкурира с шедьоврите на ранния Б.Б. Само една Цецка Цачева не е допускала съществени гафове. Просто тъй като никаква я няма.
Това е единствено част от държавния самоинициативен кръжок. Парламентаристите на ГЕРБ не подлежат на коментар - те са производна от премиерската воля, налагана от твърдата му дясна ръка Цветанов. Основното острие в идната борба за оцеляване.
Какво е това - тим некадърници. Или треньорът реши, че в случай че направи вратаря център-нападател, десния халф - ляв, и изкара на терена всички контузени ще вдъхне нов живот на политическата си гарнитура. Грешка. Затова той търси разтуха сред Анкара и Берлин, прегръща се с непознати държавни глави и ситуацията в Габон го вълнува повече от това в Полски Тръмбеж.
Борисов няма дълга аварийна пейка. Няма и къса. Съпартийците му я нацепиха на тресчици и я изгориха в камината, до момента в който претопляха изстиналата му харизма. Не може да разчита и на актива по места. Не се знае какво ще изтегли от тестето - фен на сухите месни деликатеси или сватбарски пищовджия. Затова битката ще е безмилостно жестока. Но в случай че заплашвайки с поредна оставка мисли, че ще докара до четвърти мандат - няма да стане. Без интервенция на ретроградния Меркурий.
Макар че социалистическата партия показва по-добра кондиция, амбициозният водач Нинова също има за какво гневно да размахва шпага. Не е елементарно да си съпротива с Гергов на шията. Който бърка за доста, само че е прав за едно - не ГЕРБ завоюва изборите, а Българска социалистическа партия ги загуби. От тактичност ли, от що ли - не артикулира името на изгубилия. Но на " Позитано " 20 има задоволително хора, които са подготвени при първата неточност на ръководителя, да ù забият нож в гърба. Бели ядове - Българска социалистическа партия към този момент е играла този театър. Основният проблем на Нинова е, че от ден на ден си проличава, че управлението на партията и членовете ù са две разнообразни партии.
Курсът към парламентарна опозиционност до дупка е верен ход. Но непълен. Да водиш борба с политическия конкурент, който от ден на ден е нелицеприятен освен на твоите, само че и на своите симпатизанти, не може да прикрие лобистките и олигархични зависимости на " Позитано " 20. Това не е партията, която болшинството червени желае да види. Българска социалистическа партия не е лидерска, не е клиентелистка, не е роднинска партия. И в случай че за ГЕРБ властта е хранителната среда, без която не би оживяла, то за Българска социалистическа партия тази естествена среда е идеологията. А тя от ден на ден се отдръпва от идеологическите леви послания, като че ли се бои да размаха аленото си знаме, от ден на ден одеснява, влиза в рамката на политическия образец, демагогията. Това не е правилният път към оцеляването.
В кадрово отношение 126-годишната партия стои по-симпатично от съперника. Но подготвена ли е да поеме властта? Преодоляла ли е властовите си комплекси? И по-съществено - дали емблематични експерти на отминали социалистически парламентарни групи и държавни управления, " пенсионирани " от Нинова, ще преглътнат обидата и ще пожелаят да се включат? Или и в вероятно ръководство тя ще заложи на " зелените " червени. С възторг, само че без опит. При тази обстановка да се заиграва с избор на съмнение още е много рисковано.
В българската политика има две съществени борби. Да се докопаш до хранилката и да оцелееш край нея. И в случай че първата е жестока, втората е кървава. Защото отпадналите нормално окачват ръкавиците на пирона и гледат парламентарния надзор по тв приемника. Затова и Борисов, и Нинова ще употребяват всички разрешени и недотам средства, с цел да повалят съперника. И като стана дума за избор - и двамата имат своите гневни подгласници. Волевият Марешки даде поръчка, че ще прави и невъзможното да не се трансформира в елементарен аптекаро-бензинджия. Движение за права и свободи имат своите претекстове - за първи път от години не са поканени на софрата даже като сервитьори на порциите. На другия полюс са така наречен Обединени патриоти. Изпадайки от управническия трен, те към този момент няма да са обединени. Ще си останат елементарни патриоти. Кръчмарски. Като представителите на трите обединения ще патриотарстват в разнообразни кръчми...
Един общественик има късмет да се трансформира във водеща фигура на политическа есен " 2017. Президентът Радев. Неопитен в политическите игри незабавно след изборите той доста бързо навлезе в материята. Досега не е инкасирал съществени неточности, нападките против него са елементарни злобливи намеци, поддържа високо публично доверие. Ако резервира дистанцията от " партията-майка " и правилното, уравновесено отношение към управляващите; в случай че продължи да е не политически, а справедлив коректив на неправилните актове на Народното събрание (едноинстанционното обжалване на ОВОС); в случай че поореже външнополитическите напъни на Борисов и конституционно се заеме с тях; в случай че се утвърди като балансьор и съдия в многочислените спорове; в случай че неговата библия е Конституцията, може да излезе печеливш от идните баталии. Въпреки че към този момент направи и неправилна стъпка - съгласи се да кадрува следващото безобразно антикорупционно изчадие (във формат БСП). Но за неточност има и амнистия. Ако листата им не се трансформира в многотомник.
Интересна есен ни чака. Трудно е без фасул или кристална топка да кажеш по кое време ще са идващите избори за Народно събрание. Но акцията за тях към този момент стартира. За страдание логичен политически спор отново няма да има. Доказателство - парламентарното чуване на претендентите за Висш съдебен съвет. Ще има мятане на камъни. Обикновено не почтеният хвърля пръв. А най-после, както бе забелязал Хемингуей, от време на време и спечелилият нищо не печели.
Това е борба за електорати. Без доста действителна политика и с прекомерно доста популизъм. Второстепенните играчи се пробват да печелят известност. В името на оцеляването. Всъщност оцеляване е основна дума и при водещите политически сили. И общото за всички - да не се изложим пред чужденците по време на Председателството. Няма подозрение - след него ще кажем довиждане на някои (не)популярни през днешния ден лица.
Борисов влиза в политическата есен уединен. Не остана министър, който не потвърди своята неплатежоспособност на заемания пост. Дори съвсем непогрешимият Томислав Дончев се омота в кълчищата на поставените му задания. Екатерина Захариева е външнополитическа брошка на премиерския ревер. До момента европредседателството за Павлова са плочки и вратовръзки. Вицето с разнородни функционалности Симеонов търчи по нощни заведения с полицейски конвой и дърпа шалтери. За да не остане по-назад (или да затули врящото гърне МОН) просветният Вълчев и той под защита хукна из Столипиново да хваща циганчетата за ушите и персонално да ги води в клас. Македонецът от Русе Каракачанов сподели, че без значение от безобразията в МО преди него, проверка няма да се случи. И още по-сигурно - промяна и рационализация във войската ще има. Ама различен път. Артилеристът на вътрешните работи Радев съумя да настрои цялата професионална общественост против себе си. А всяко негово изявление е бисер, който се конкурира с шедьоврите на ранния Б.Б. Само една Цецка Цачева не е допускала съществени гафове. Просто тъй като никаква я няма.
Това е единствено част от държавния самоинициативен кръжок. Парламентаристите на ГЕРБ не подлежат на коментар - те са производна от премиерската воля, налагана от твърдата му дясна ръка Цветанов. Основното острие в идната борба за оцеляване.
Какво е това - тим некадърници. Или треньорът реши, че в случай че направи вратаря център-нападател, десния халф - ляв, и изкара на терена всички контузени ще вдъхне нов живот на политическата си гарнитура. Грешка. Затова той търси разтуха сред Анкара и Берлин, прегръща се с непознати държавни глави и ситуацията в Габон го вълнува повече от това в Полски Тръмбеж.
Борисов няма дълга аварийна пейка. Няма и къса. Съпартийците му я нацепиха на тресчици и я изгориха в камината, до момента в който претопляха изстиналата му харизма. Не може да разчита и на актива по места. Не се знае какво ще изтегли от тестето - фен на сухите месни деликатеси или сватбарски пищовджия. Затова битката ще е безмилостно жестока. Но в случай че заплашвайки с поредна оставка мисли, че ще докара до четвърти мандат - няма да стане. Без интервенция на ретроградния Меркурий.
Макар че социалистическата партия показва по-добра кондиция, амбициозният водач Нинова също има за какво гневно да размахва шпага. Не е елементарно да си съпротива с Гергов на шията. Който бърка за доста, само че е прав за едно - не ГЕРБ завоюва изборите, а Българска социалистическа партия ги загуби. От тактичност ли, от що ли - не артикулира името на изгубилия. Но на " Позитано " 20 има задоволително хора, които са подготвени при първата неточност на ръководителя, да ù забият нож в гърба. Бели ядове - Българска социалистическа партия към този момент е играла този театър. Основният проблем на Нинова е, че от ден на ден си проличава, че управлението на партията и членовете ù са две разнообразни партии.
Курсът към парламентарна опозиционност до дупка е верен ход. Но непълен. Да водиш борба с политическия конкурент, който от ден на ден е нелицеприятен освен на твоите, само че и на своите симпатизанти, не може да прикрие лобистките и олигархични зависимости на " Позитано " 20. Това не е партията, която болшинството червени желае да види. Българска социалистическа партия не е лидерска, не е клиентелистка, не е роднинска партия. И в случай че за ГЕРБ властта е хранителната среда, без която не би оживяла, то за Българска социалистическа партия тази естествена среда е идеологията. А тя от ден на ден се отдръпва от идеологическите леви послания, като че ли се бои да размаха аленото си знаме, от ден на ден одеснява, влиза в рамката на политическия образец, демагогията. Това не е правилният път към оцеляването.
В кадрово отношение 126-годишната партия стои по-симпатично от съперника. Но подготвена ли е да поеме властта? Преодоляла ли е властовите си комплекси? И по-съществено - дали емблематични експерти на отминали социалистически парламентарни групи и държавни управления, " пенсионирани " от Нинова, ще преглътнат обидата и ще пожелаят да се включат? Или и в вероятно ръководство тя ще заложи на " зелените " червени. С възторг, само че без опит. При тази обстановка да се заиграва с избор на съмнение още е много рисковано.
В българската политика има две съществени борби. Да се докопаш до хранилката и да оцелееш край нея. И в случай че първата е жестока, втората е кървава. Защото отпадналите нормално окачват ръкавиците на пирона и гледат парламентарния надзор по тв приемника. Затова и Борисов, и Нинова ще употребяват всички разрешени и недотам средства, с цел да повалят съперника. И като стана дума за избор - и двамата имат своите гневни подгласници. Волевият Марешки даде поръчка, че ще прави и невъзможното да не се трансформира в елементарен аптекаро-бензинджия. Движение за права и свободи имат своите претекстове - за първи път от години не са поканени на софрата даже като сервитьори на порциите. На другия полюс са така наречен Обединени патриоти. Изпадайки от управническия трен, те към този момент няма да са обединени. Ще си останат елементарни патриоти. Кръчмарски. Като представителите на трите обединения ще патриотарстват в разнообразни кръчми...
Един общественик има късмет да се трансформира във водеща фигура на политическа есен " 2017. Президентът Радев. Неопитен в политическите игри незабавно след изборите той доста бързо навлезе в материята. Досега не е инкасирал съществени неточности, нападките против него са елементарни злобливи намеци, поддържа високо публично доверие. Ако резервира дистанцията от " партията-майка " и правилното, уравновесено отношение към управляващите; в случай че продължи да е не политически, а справедлив коректив на неправилните актове на Народното събрание (едноинстанционното обжалване на ОВОС); в случай че поореже външнополитическите напъни на Борисов и конституционно се заеме с тях; в случай че се утвърди като балансьор и съдия в многочислените спорове; в случай че неговата библия е Конституцията, може да излезе печеливш от идните баталии. Въпреки че към този момент направи и неправилна стъпка - съгласи се да кадрува следващото безобразно антикорупционно изчадие (във формат БСП). Но за неточност има и амнистия. Ако листата им не се трансформира в многотомник.
Интересна есен ни чака. Трудно е без фасул или кристална топка да кажеш по кое време ще са идващите избори за Народно събрание. Но акцията за тях към този момент стартира. За страдание логичен политически спор отново няма да има. Доказателство - парламентарното чуване на претендентите за Висш съдебен съвет. Ще има мятане на камъни. Обикновено не почтеният хвърля пръв. А най-после, както бе забелязал Хемингуей, от време на време и спечелилият нищо не печели.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ