Листата падат, падат, сякаш те се ронят от градини в

Листата падат, падат, като че ли те
се ронят от градини в небесата,
с сетен жест и в есенна позлата.

Между звездите пада и Земята
и самотата й в нощта пораства.

И ние също падаме по този начин.
Ръката ти. И всичко, без да страда.

Но знам Един - това, което пада,
с безкрайна деликатност той държи в ръка.

1902 година

Превод ~ Стоян Бакърджиев
Kартина ~ Леонид Афремов