"Мобилизация през драма": какво би накарало негласуващите да отидат до секциите
Липса изявен победител, който да получи опция да ръководи, липса на подобаващи претенденти, прекомерно доста избори в последните 2 години - това са единствено част от аргументите, които гласоподаватели показват за нежеланието си да отидат до изборните секции след седмица.
Макар те да са от дълго време известни и на откривателите на публичното мнение, и на политическите сили, решение на казуса не се обрисува. Поне в случай че се съди по непрекъснато намаляващата в последните две години изборна интензивност - спад от към 11 процентни пункта (до 39.4%) сред април 2021 година октомври 2022 година
Въпросът какво ще накара хората още веднъж да гласоподават би трябвало да вълнува изключително дребните обединения, защото ниската изборна интензивност работи за огромните партии и обединения и е в ущърб на по-малките. Въпреки това партийните централи като че ли са фокусирани повече в това да активизират главно твърдите си електорати, вместо да се целят в хората, които заявяват, че се двоумят за гласуването на 2 април. Според " Алфа Рисърч " 28% от гласоподавателите не са решили дали въобще да гласоподават или за кого да пуснат гласа си.
Кои са хората, които могат да решат изборите
Неофициална анкета на " Дневник " в обществените мрежи удостоверява наклонността огромна част от хората да не желаят да отидат до изборните секции, тъй като им е " пристигнало до гуша " и не виждат смисъл от следващо гласоподаване. Сред отбелязалите, че няма да гласоподават, малко на брой са склонни да трансформират мнението си. Те нормално показват, че това, което би могло вероятно да ги разубеди е, в случай че преди изборите политическите сили поемат ангажимент за сформиране на държавно управление с авансово конкретизирани сътрудници. Фактор би могъл да бъде и самото поведение на партиите, които да се показват рационална и съответна политическа платформа с реалистични и ефикасни послания.
" Дневник " потърси мнението и на четирима експерти в разнообразни области за това какво би могло да накара негласуващите още веднъж да пуснат бюлетина.
Докато умните се наумуват, лудите се налудуват
За предварителния избор през октомври социолозите сформираха, съгласно който той е най-вече млад, отчаян, постоянно некултурен и е гражданин на малко обитаемо място.
Психологът и психиатър Владимир Сотиров счита обаче, че негласуващите българи могат да се разделят на две групи: Според него и първата, и втората група са значими като размер, само че до момента в който първата група може елементарно да бъде мобилизирана посредством разнообразни манипулативни принадлежности, то мобилизацията на втората група е същинско предизвикателство за играчите на политическия терен.
Нужен е порив, който да увлича. Нужна е пристрастеност, която да заразява. Нужна е идея, която да възбужда прочувствено, буйно, да бъде преживявана през сърцето, не през мозъка
Владимир Сотиров,
психолог
Според него тематиките за Македония, Западните околности и Беломорска Тракия, както " джендъризацията " са прочувствено натоварени и биха могли да подбудят част от негласуващите българи, главно от първата група, поддаващи се елементарно на операции, като им да даде прочувствен претекст за политическа интензивност.
Емоциите са натоварени с сила, разсъдъкът - не, изяснява Сотиров. И прецизира, че страстите подтикват към неотложно, директно деяние, до момента в който изводите на разсъдъка - към отсрочено деяние, посредством обмисляне и оценка на рисковете и вероятните различни разновидности. " Накратко, до момента в който умните се наумуват, лудите се налудуват. Така че в случай че няма драма, в случай че няма завладяна територия, която да би трябвало да си върнем (като Росенец, например), в случай че нямаме пламенни воеводи и знаменосци, които да ни поведат, разпалвайки справедливия ни яд, в случай че няма опасност от " джендъризация " на децата ни, събуждайки примитивни, ирационални страхове, артикул на детските ни показа за индивида, в случай че няма възторг в апелите за деяние, ще има незаинтересованост, равнодушие, бездейност. Т.е. тактическото решение на този проблем е мобилизацията през драма, само че стратегическото решение е гражданското обучение ", счита Сотиров.
Според историка доцент Михаил Груев, учител в Софийския университет " Свети Климент Охридски " и ръководител на Държавна организация " Архиви ", неналичието на мотивация може да се изясни с събитието, че българите нямат избор сред две коренно разнообразни други възможности за развиването на България, що се отнася до политическата система. " Може би събитието, че няма подобен вид конспирация изяснява този относително невисок интерес на гласоподавателите, т.е. някакъв фундаментален избор може би би докарал доста повече хора пред урните ", счита доцент Груев.
Професорът по културна антропология в Софийския университет " Св. Климент Охридски " Ивайло Дичев е на сходно мнение: " Хората не гласоподават, когато няма значима разделяща тематика ". Подчертава категорично обаче, че въпросът е " за какво хората не схващат, че сме пред доста сериозен избор - народна власт в западен жанр или клиентелизъм в постсоциалистически ".
Според проф. Дичев главен проблем в това отношение са медиите, в които " непрестанно се изричат напълно противоположни отзиви, а " всички гледни точки " е подменила истината, която въпреки всичко е обвързвана с обстоятелства, освен отзиви. " Така че в случай че нещо би трябвало да се прави, то е обвързвано с медиите. Те трансфораха изборите в цирк ", споделя Ивайло Дичев.
Доцентът по социология в Института по философия и социология на Българската академия на науките и учител в Софийския университет " Св. Климент Охридски " и в Пловдивския университет " Паисий Хилендарски " Алексей Пампоров показва друга позиция. По думите му на хората не им е писнало от избори, а им е писнало да гласоподават за едни и същи политици, тъй като са наясно, че " няма по какъв начин да направиш нов цирк със старите маймуни ".
" В началото на прехода българските политици имаха достолепие. Знакови имена в политическия развой поемаха отговорност и се оттегляха от лидерските си позиции, с цел да може съответната партия да се обнови, да притегли нови симпатизанти ", споделя Пампоров. Допълва, че през последните 10-12 години политиците са станали безсрамни и пита риторично какъв брой от водачите са поели отговорност и са се отдръпнали през последните 2 години. " Ако един човек не гласоподава, тъй като не харесва Борисов, Нинова, Атанасов или Христо Иванов, за какво мислите, че в случай че ги повторите пет пъти като водачи на листи, ще имате по-голям триумф. Ами няма да има ", споделя Пампоров.
На хората несъмнено не им е писнало от избори, а просто не харесват старите политици
Алексей Пампоров,
социолог
Според него не е правилно изказванието, че има незаинтересованост към политическия развой и това води до ниска изборна интензивност. По-скоро се следи " омерзение от вулгарното равнище на политиците и обезсърчение от цялостното разминаване на дневния ред на хората с дейностите на определените политици " и точно това би трябвало да се промени, с цел да може гласоподавателите да бъдат подтиквани да гласоподават.
Числата приказват
Избирателната интензивност е един от основните индикатори на изборите. Тя има решаващо значение за тежестта на купения и следен избор - колкото повече гласоподаватели отидат до секциите, толкоз по-малка е неговата тежест. Изчислява се като съответствие сред всички хора с изборни права и гласувалите в деня на вота. За последните четири вота данните на Централната изборна комисия демонстрират следното: В момента според предварителните описи от Главна дирекция " Гражданска регистрация и административно обслужване " (ГД ГРАО), оповестени на страницата на Централната изборна комисия (ЦИК) жителите с изборни права са 6 651 284. Социолозите обаче нееднократно са отбелязвали, че съгласно тях действителните гласоподаватели са към 5.5. млн., което значи, че при актуалните изследвания, които предвиждат съизмерима или по-висока изборна интензивност по отношение на вота през октомври, процентът на гласувалите може да доближи 50.
Такова мнение споделя Алексей Пампоров съгласно който изборната интензивност е доста по-висока, в сравнение с се регистрира официално сега. " Не може Националният статистически институт да твърди, че в България живеят 6 млн. и 520 хил души, т.е. че възрастните са към 5 млн. 540 хил, а в изборните описи да има 6 млн. и 600 хиляди ЦИК разгласи изборна интензивност 39,4%, а тя - в случай че се има вяра на преброяването - е 47%.
Според него разминаването в данните се дължи на повишението на смъртност в страната през последните три години, както и на обстоятелството, че право на глас имат имат към милион и половина жители на България, които живеят в чужбина, а от тях гласоподават едвам 150-160 хил, т.е. към 10%. " Очевидно е, че би трябвало да се намерения за нов механизъм - например интензивно вписване на гласоподаватели, което ще разреши да се дефинира съответно изборната интензивност и в същото време да се вкарат съответни мандатни региони, свързани с чужбина ", споделя той.
Проф. Михаил Груев е на мнение, че въпросът с изборната интензивност не би трябвало да се драматизира, защото съгласно него в развитите демокрации, като се изключи тези от тях, където има наложителен избор, по този начин или другояче няма изключително висока изборна интензивност. Според него това е особено за избран стадий в развиването на демократичните общества, само че в България въпросът се преекспонира.
" Аз мисля, че ще имаме изборна интензивност малко по-висока от тази, която видяхме на последните избори или най-малкото съизмерима с нея, тъй че не мисля, че тук има някаква драма. Който желае гласоподава, който не желае - евентуално смята, че гласуването по никакъв метод, няма да промени обстановката. Това е естествено право на хората ", приключва проф. Груев.
Всичко, което би трябвало да знаете за парламентарните избори на 2 април
Макар те да са от дълго време известни и на откривателите на публичното мнение, и на политическите сили, решение на казуса не се обрисува. Поне в случай че се съди по непрекъснато намаляващата в последните две години изборна интензивност - спад от към 11 процентни пункта (до 39.4%) сред април 2021 година октомври 2022 година
Въпросът какво ще накара хората още веднъж да гласоподават би трябвало да вълнува изключително дребните обединения, защото ниската изборна интензивност работи за огромните партии и обединения и е в ущърб на по-малките. Въпреки това партийните централи като че ли са фокусирани повече в това да активизират главно твърдите си електорати, вместо да се целят в хората, които заявяват, че се двоумят за гласуването на 2 април. Според " Алфа Рисърч " 28% от гласоподавателите не са решили дали въобще да гласоподават или за кого да пуснат гласа си.
Кои са хората, които могат да решат изборитеНеофициална анкета на " Дневник " в обществените мрежи удостоверява наклонността огромна част от хората да не желаят да отидат до изборните секции, тъй като им е " пристигнало до гуша " и не виждат смисъл от следващо гласоподаване. Сред отбелязалите, че няма да гласоподават, малко на брой са склонни да трансформират мнението си. Те нормално показват, че това, което би могло вероятно да ги разубеди е, в случай че преди изборите политическите сили поемат ангажимент за сформиране на държавно управление с авансово конкретизирани сътрудници. Фактор би могъл да бъде и самото поведение на партиите, които да се показват рационална и съответна политическа платформа с реалистични и ефикасни послания.
" Дневник " потърси мнението и на четирима експерти в разнообразни области за това какво би могло да накара негласуващите още веднъж да пуснат бюлетина.
Докато умните се наумуват, лудите се налудуват
За предварителния избор през октомври социолозите сформираха, съгласно който той е най-вече млад, отчаян, постоянно некултурен и е гражданин на малко обитаемо място.
Психологът и психиатър Владимир Сотиров счита обаче, че негласуващите българи могат да се разделят на две групи: Според него и първата, и втората група са значими като размер, само че до момента в който първата група може елементарно да бъде мобилизирана посредством разнообразни манипулативни принадлежности, то мобилизацията на втората група е същинско предизвикателство за играчите на политическия терен.
Нужен е порив, който да увлича. Нужна е пристрастеност, която да заразява. Нужна е идея, която да възбужда прочувствено, буйно, да бъде преживявана през сърцето, не през мозъка
Владимир Сотиров,
психолог
Според него тематиките за Македония, Западните околности и Беломорска Тракия, както " джендъризацията " са прочувствено натоварени и биха могли да подбудят част от негласуващите българи, главно от първата група, поддаващи се елементарно на операции, като им да даде прочувствен претекст за политическа интензивност.
Емоциите са натоварени с сила, разсъдъкът - не, изяснява Сотиров. И прецизира, че страстите подтикват към неотложно, директно деяние, до момента в който изводите на разсъдъка - към отсрочено деяние, посредством обмисляне и оценка на рисковете и вероятните различни разновидности. " Накратко, до момента в който умните се наумуват, лудите се налудуват. Така че в случай че няма драма, в случай че няма завладяна територия, която да би трябвало да си върнем (като Росенец, например), в случай че нямаме пламенни воеводи и знаменосци, които да ни поведат, разпалвайки справедливия ни яд, в случай че няма опасност от " джендъризация " на децата ни, събуждайки примитивни, ирационални страхове, артикул на детските ни показа за индивида, в случай че няма възторг в апелите за деяние, ще има незаинтересованост, равнодушие, бездейност. Т.е. тактическото решение на този проблем е мобилизацията през драма, само че стратегическото решение е гражданското обучение ", счита Сотиров.
Според историка доцент Михаил Груев, учител в Софийския университет " Свети Климент Охридски " и ръководител на Държавна организация " Архиви ", неналичието на мотивация може да се изясни с събитието, че българите нямат избор сред две коренно разнообразни други възможности за развиването на България, що се отнася до политическата система. " Може би събитието, че няма подобен вид конспирация изяснява този относително невисок интерес на гласоподавателите, т.е. някакъв фундаментален избор може би би докарал доста повече хора пред урните ", счита доцент Груев.
Професорът по културна антропология в Софийския университет " Св. Климент Охридски " Ивайло Дичев е на сходно мнение: " Хората не гласоподават, когато няма значима разделяща тематика ". Подчертава категорично обаче, че въпросът е " за какво хората не схващат, че сме пред доста сериозен избор - народна власт в западен жанр или клиентелизъм в постсоциалистически ".
Според проф. Дичев главен проблем в това отношение са медиите, в които " непрестанно се изричат напълно противоположни отзиви, а " всички гледни точки " е подменила истината, която въпреки всичко е обвързвана с обстоятелства, освен отзиви. " Така че в случай че нещо би трябвало да се прави, то е обвързвано с медиите. Те трансфораха изборите в цирк ", споделя Ивайло Дичев.
Доцентът по социология в Института по философия и социология на Българската академия на науките и учител в Софийския университет " Св. Климент Охридски " и в Пловдивския университет " Паисий Хилендарски " Алексей Пампоров показва друга позиция. По думите му на хората не им е писнало от избори, а им е писнало да гласоподават за едни и същи политици, тъй като са наясно, че " няма по какъв начин да направиш нов цирк със старите маймуни ".
" В началото на прехода българските политици имаха достолепие. Знакови имена в политическия развой поемаха отговорност и се оттегляха от лидерските си позиции, с цел да може съответната партия да се обнови, да притегли нови симпатизанти ", споделя Пампоров. Допълва, че през последните 10-12 години политиците са станали безсрамни и пита риторично какъв брой от водачите са поели отговорност и са се отдръпнали през последните 2 години. " Ако един човек не гласоподава, тъй като не харесва Борисов, Нинова, Атанасов или Христо Иванов, за какво мислите, че в случай че ги повторите пет пъти като водачи на листи, ще имате по-голям триумф. Ами няма да има ", споделя Пампоров.
На хората несъмнено не им е писнало от избори, а просто не харесват старите политици
Алексей Пампоров,
социолог
Според него не е правилно изказванието, че има незаинтересованост към политическия развой и това води до ниска изборна интензивност. По-скоро се следи " омерзение от вулгарното равнище на политиците и обезсърчение от цялостното разминаване на дневния ред на хората с дейностите на определените политици " и точно това би трябвало да се промени, с цел да може гласоподавателите да бъдат подтиквани да гласоподават.
Числата приказват
Избирателната интензивност е един от основните индикатори на изборите. Тя има решаващо значение за тежестта на купения и следен избор - колкото повече гласоподаватели отидат до секциите, толкоз по-малка е неговата тежест. Изчислява се като съответствие сред всички хора с изборни права и гласувалите в деня на вота. За последните четири вота данните на Централната изборна комисия демонстрират следното: В момента според предварителните описи от Главна дирекция " Гражданска регистрация и административно обслужване " (ГД ГРАО), оповестени на страницата на Централната изборна комисия (ЦИК) жителите с изборни права са 6 651 284. Социолозите обаче нееднократно са отбелязвали, че съгласно тях действителните гласоподаватели са към 5.5. млн., което значи, че при актуалните изследвания, които предвиждат съизмерима или по-висока изборна интензивност по отношение на вота през октомври, процентът на гласувалите може да доближи 50.
Такова мнение споделя Алексей Пампоров съгласно който изборната интензивност е доста по-висока, в сравнение с се регистрира официално сега. " Не може Националният статистически институт да твърди, че в България живеят 6 млн. и 520 хил души, т.е. че възрастните са към 5 млн. 540 хил, а в изборните описи да има 6 млн. и 600 хиляди ЦИК разгласи изборна интензивност 39,4%, а тя - в случай че се има вяра на преброяването - е 47%.
Според него разминаването в данните се дължи на повишението на смъртност в страната през последните три години, както и на обстоятелството, че право на глас имат имат към милион и половина жители на България, които живеят в чужбина, а от тях гласоподават едвам 150-160 хил, т.е. към 10%. " Очевидно е, че би трябвало да се намерения за нов механизъм - например интензивно вписване на гласоподаватели, което ще разреши да се дефинира съответно изборната интензивност и в същото време да се вкарат съответни мандатни региони, свързани с чужбина ", споделя той.
Проф. Михаил Груев е на мнение, че въпросът с изборната интензивност не би трябвало да се драматизира, защото съгласно него в развитите демокрации, като се изключи тези от тях, където има наложителен избор, по този начин или другояче няма изключително висока изборна интензивност. Според него това е особено за избран стадий в развиването на демократичните общества, само че в България въпросът се преекспонира.
" Аз мисля, че ще имаме изборна интензивност малко по-висока от тази, която видяхме на последните избори или най-малкото съизмерима с нея, тъй че не мисля, че тук има някаква драма. Който желае гласоподава, който не желае - евентуално смята, че гласуването по никакъв метод, няма да промени обстановката. Това е естествено право на хората ", приключва проф. Груев.
Всичко, което би трябвало да знаете за парламентарните избори на 2 април Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ