Напусна ни художничката Лиляна Дичева
Лиляна Дичева обожаваше класическата музика и опера, изследваше, непрестанно четеше и създаваше фигурални композиции, рисунки и живописни платна с портретите на най-големите композитори в международната просвета. Думите на Шопен – „ Имам работа за още 100 години ”, са част и от нейното схващане за изкуството като виновна и сериозна работа.
Eдва ли има в актуалното изкуство, като се замисля…, в действителност няма, художник като Лиляна Дичева, който да е посветил цялото си творчество на индивида. Самата тя – същински интелектуалец, без в никакъв случай да е имала самочувствие за това, щерка на доктор, от дребна се интересува освен от музиката и изкуството, само че и от хората във всичките им проявления, положения, премеждия, наслади, възходи и падения. Дичева не следи хората, тя ги изследва, не ги осъжда, а ги издига на фундамент с четката на мъдрец. Във всички рисунки, композиции, илюстрации е той – негово величество Човекът. Художничката е разпознаваема и почитана точно с портретите и фигуралните композиции, в които изобразява значими исторически персони, хора на изкуството, международни композитори, писатели, създатели на вселената.
И в случай че за нашите български мащаби Йордан Йовков е писателя сърцевед, то сигурно Лиляна Дичева е сърцеведът художник, обичащ безпределно доста Човека с неговите ангели и демони, фантазии и полезности, с всичките му исторически изменничества и закононарушения, с цялата обич към създателите, които тя смяташе за страдалци. Не инцидентно един неин изящен цикъл беше отдаден на страданието, на духовната неизбежност, на самотата, която изпитва пишещият, рисуващият човек. Художничката изобрази на платната си плеяда международни герои, актьори и персони, сред които са: Давид, Петър Дънов, Юлий Цезар, Александър Македонски, Моцарт, Бетовен, Шопен, Вивалди, Толстой, Паисий, Яворов, Вапцаров, Йовков и десетки други. От композиторите тя поставяше на фундамент Моцарт, от художниците – най-много Ван Гог, тъй като предпочиташе радостните и цветни тоналности в живописта, подчертания нюанс и светлина. Харесваше и постоянно говореше за Пикасо, с който е родена в един и същи ден – на 25 октомври. Особен интерес за изкуствоведите и критиците ще бъде оценката във времето на нейните превъзходни автопортрети, които тя създаваше не от суетност, а като едно реалистична вглеждане в себе си. Един от най-виртуозните автопортрети е този, на който тя се изобразява като Дон Кихот с четка в ръка. Лиляна Дичева проникваше с бездънен, психически почтен метод и рентгенов взор към човешкия феномен, изобразявайки непознати лица и положения, които остават анонимни в тълпата, на улицата, в историята.
Сред нейните най-известните картините са портретите на Иван Вазов, Васил Левски, Христо Ботев, Захари Стоянов, Георги С. Раковски, Йордан Радичков, Гена Димитрова, проф. Николай Генчев, на брачна половинка ѝ – майстора на историческия разказ – писателя Стефан Дичев. През целия си човешки и креативен път „ дамата – Дон Кихот ” възхваля и се интересува от цивилизацията в другите ѝ проявления. Сред личностите, писали и уважавали нейното творчество, са Антон Дончев, Станка Пенчева, Любен Дилов-баща, проф. Ивайло Мирчев, проф. Чавдар Попов.
Някои от романите на писателя Стефан Дичев (нейната първа и огромна любов) са илюстрирани от самата нея. Тя и Стефан живяха на именитата улица „ Миджур ”, тъкмо против дома на Адриана Будевска (днес „ Къщата на София ”), където Лиляна издъхна на съвсем 90-годишна възраст. Изложбата ѝ на 25 октомври 2017 година, която тя предчувстваше като последна, беше в чест на рождения ѝ ден в „ Къщата на София ” и беше озаглавена „ Възхвала за индивида ”. За мен беше надълбоко съкровено и скъпо прекарване да провеждам тази последна нейна галерия. Тя не откри сили да участва на откриването, само че знаеше всеки подробност от протичащото се и дръзвам да имам вяра, че беше щастлива. Подчертаваше, че Юпитер в нейния знак „ Скорпион ” също ѝ е оказал помощ. Лиляна беше полиглот, по майка австрийка, учила в италиански лицей, интересуваше се от история, политика, интернационалните връзки, от опера и астрология, от новото, актуалното и от младите създатели.
В края на земните си дни Лиляна Дичева подари доста от картините си на галерии и читалища, на Националното музикалното учебно заведение в София и други публични средища. Културното наследството, което ни оставя, е повече в нравствен, в сравнение с в веществен аспект. Тя пишеше, илюстрираше и изследваше изкуството, без което не можеше… до последно.
Поклонението пред тленните остатъци на Лиляна Дичева ще се състои във вторник от 15 ч. в храм „ Св. Седмочисленици ”, София.
Eдва ли има в актуалното изкуство, като се замисля…, в действителност няма, художник като Лиляна Дичева, който да е посветил цялото си творчество на индивида. Самата тя – същински интелектуалец, без в никакъв случай да е имала самочувствие за това, щерка на доктор, от дребна се интересува освен от музиката и изкуството, само че и от хората във всичките им проявления, положения, премеждия, наслади, възходи и падения. Дичева не следи хората, тя ги изследва, не ги осъжда, а ги издига на фундамент с четката на мъдрец. Във всички рисунки, композиции, илюстрации е той – негово величество Човекът. Художничката е разпознаваема и почитана точно с портретите и фигуралните композиции, в които изобразява значими исторически персони, хора на изкуството, международни композитори, писатели, създатели на вселената.
И в случай че за нашите български мащаби Йордан Йовков е писателя сърцевед, то сигурно Лиляна Дичева е сърцеведът художник, обичащ безпределно доста Човека с неговите ангели и демони, фантазии и полезности, с всичките му исторически изменничества и закононарушения, с цялата обич към създателите, които тя смяташе за страдалци. Не инцидентно един неин изящен цикъл беше отдаден на страданието, на духовната неизбежност, на самотата, която изпитва пишещият, рисуващият човек. Художничката изобрази на платната си плеяда международни герои, актьори и персони, сред които са: Давид, Петър Дънов, Юлий Цезар, Александър Македонски, Моцарт, Бетовен, Шопен, Вивалди, Толстой, Паисий, Яворов, Вапцаров, Йовков и десетки други. От композиторите тя поставяше на фундамент Моцарт, от художниците – най-много Ван Гог, тъй като предпочиташе радостните и цветни тоналности в живописта, подчертания нюанс и светлина. Харесваше и постоянно говореше за Пикасо, с който е родена в един и същи ден – на 25 октомври. Особен интерес за изкуствоведите и критиците ще бъде оценката във времето на нейните превъзходни автопортрети, които тя създаваше не от суетност, а като едно реалистична вглеждане в себе си. Един от най-виртуозните автопортрети е този, на който тя се изобразява като Дон Кихот с четка в ръка. Лиляна Дичева проникваше с бездънен, психически почтен метод и рентгенов взор към човешкия феномен, изобразявайки непознати лица и положения, които остават анонимни в тълпата, на улицата, в историята.
Сред нейните най-известните картините са портретите на Иван Вазов, Васил Левски, Христо Ботев, Захари Стоянов, Георги С. Раковски, Йордан Радичков, Гена Димитрова, проф. Николай Генчев, на брачна половинка ѝ – майстора на историческия разказ – писателя Стефан Дичев. През целия си човешки и креативен път „ дамата – Дон Кихот ” възхваля и се интересува от цивилизацията в другите ѝ проявления. Сред личностите, писали и уважавали нейното творчество, са Антон Дончев, Станка Пенчева, Любен Дилов-баща, проф. Ивайло Мирчев, проф. Чавдар Попов.
Някои от романите на писателя Стефан Дичев (нейната първа и огромна любов) са илюстрирани от самата нея. Тя и Стефан живяха на именитата улица „ Миджур ”, тъкмо против дома на Адриана Будевска (днес „ Къщата на София ”), където Лиляна издъхна на съвсем 90-годишна възраст. Изложбата ѝ на 25 октомври 2017 година, която тя предчувстваше като последна, беше в чест на рождения ѝ ден в „ Къщата на София ” и беше озаглавена „ Възхвала за индивида ”. За мен беше надълбоко съкровено и скъпо прекарване да провеждам тази последна нейна галерия. Тя не откри сили да участва на откриването, само че знаеше всеки подробност от протичащото се и дръзвам да имам вяра, че беше щастлива. Подчертаваше, че Юпитер в нейния знак „ Скорпион ” също ѝ е оказал помощ. Лиляна беше полиглот, по майка австрийка, учила в италиански лицей, интересуваше се от история, политика, интернационалните връзки, от опера и астрология, от новото, актуалното и от младите създатели.
В края на земните си дни Лиляна Дичева подари доста от картините си на галерии и читалища, на Националното музикалното учебно заведение в София и други публични средища. Културното наследството, което ни оставя, е повече в нравствен, в сравнение с в веществен аспект. Тя пишеше, илюстрираше и изследваше изкуството, без което не можеше… до последно.
Поклонението пред тленните остатъци на Лиляна Дичева ще се състои във вторник от 15 ч. в храм „ Св. Седмочисленици ”, София.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ