Лилия Герасимова: Жалко е, че не умеем да налагаме и отстояваме родното, своето! Не само в областта на храненето
Лилия Герасимова е брачната половинка на починалия някогашен министър председател на България и един от знаковите политици на прехода Андрей Луканов. Самата тя е известна общественичка, журналистка, дълготраен експерт в региона на туризма. Потърсих я, защото неотдавна издателство " Сиела " пусна второ, допълнено издание на хитовата книга на Лилия Герасимова " Кухнята на времето ", в която са събрани близо 300 предписания за български национални ястия.
.jpg )
- Г-жо Герасимова, защо в последна сметка решихте да напишете кулинарна книга, а не друга? Как се роди концепцията?
- Завършила съм Международни връзки в Москва, прецизирам - на разходи на моя татко. На времето във външно министерство работеха единствено три дами - имаше изключително отношение към дамите в тази институция. От моя випуск кандидатствахме три дами, само че просто не ни одобриха там.Така през 1965 година се наложи да си търсим друго занятие и аз попаднах в Главно ръководство по туризма, в отдел " Международни организации ". Тогава България доста интензивно участваше в интернационалната журналистичаска организация, която в този момент е към Организация на обединените нации. Практически целият ми трудов стаж мина в региона на туризма. Първоначално бях в упоменатия тук интернационален отдел, а след това работих като основен редактор на списание " Български курорти " до неговото закриване през 1991 година. Списанието нямаше българска версия, излизаше на 4 езика - немски, съветски, британски и френски. Когато започнах, заварих рубриката " Кулинарен атлас ", която се водеше от радио журналиста Емил Марков, един извънредно прелестен и образован човек. Той създаде 33 български трапези - за другите кулинарни райони у нас. С помощта на ръководителя на Комитета по туризма/така бе преименувано след това Главното ръководство по туризма/ в Япония публикувахме една книга на френски и на британски език. Това беше опит да създадем кулинарни райони на България, само че не е напълно тъкмо, тъй като Емил се беше спрял единствено на по-големи градове от страната, не и на по-малките селища. Когато Емил ненадейно умря, аз поех рубриката. Налагаше се да вземам предписания от Българската национална кухня и аз да сготвям.
- Чужденците, които идват у нас, каква храна избират? Пътували сте доста, по какъв начин е на открито в това отношение?
- Много съм пътувала и съм уверена, въз основата на опита, който имам, че
нито един чужденец отвън родината си няма да потърси интернационална кухня.
Чужденците търсят да видят и опитат локалните храни. В последните години ние, българите, се увлякохме по непознатата кухня, пренебрегвайки нашата, родната. Всичко това ме насърчи да работя в тази посока. Има няколко книги, които излязоха по времето, когато работех в Комитета по туризма, само че те бяха предопределени главно за чужденците, които посещават България. В тях бяха събрани най-характерните за българите ястия. Започнахме да вършим и първият кулинарен календар, който години наред се издаваше и харесваше от мнозина. Така се натрупаха много предписания.
- След 1989 година продължихте ли да събирате предписания?
- От началото на 2000 година започнах да върша частно списание " Тур.бг ", което се издаваше единствено на британски език. Обстановката към този момент беше напълно друга от проведения туризъм през социалистическите години. Паралелно започнах да издавам и " Кулинарен туризъм " - вестник, който се разпространяваше в супермакетите. Впоследствие се отхвърлих, знаете какво се случи с вестниците и тяхното разпространяване. Когато правех тези издания обаче срещнах поддръжката на Агенцията по туризъм, тогава ръководена от Анелия Крушкова, с която работех извънредно добре. Ние канехме французи, които ни правеха направления за винен туризъм, а вино без храна не става, нали! Затова убедих госпожа Крушкова да създадем една матрица в един район - Ловеч, която да покаже кулинарните му благоприятни условия. Там има доста частни къщи, изобщо в целия регион, който има богати обичаи в кулинарията. Така се стигна до издаването на една дребна брошура, която е в основата на моята по-голяма книга, която неотдавна претърпя второто си издание.
- Как се организирахте, с цел да обхванете всички места в китната ни татковина, където се готвят разнообразни, само че доста вкусни ястия?
- Екипът бе управителен от госпожа Крушкова и от мен, разделихме се на лъчове, участваха елитни наши готвачи като Ради Стамболов, Жоро Иванов, имаше двама фотографи и още две колежки, с които бях работила дълги години в областта на туризма. Ние обиколихме всички села, без изключение, благодарение на анкетни карти, авансово разпратени с експлицитното изискване да бъдат попълвани от дами над 50 години и тези, които помнят какво са готвели бабите им. Целта беше да не изпуснем времето да съберем старите предписания, с цел да не се не помни от младите по какъв начин се подготвят българските обичайни ястия.
После обобщих всички събрани материали и излезе първото издание на книгата ми. При второто, което се появи неотдавна на пазара, прибавих предписания, които ми се стори грехота, да не ги допълня, тъй като това е жест на почитание и уместност към хората, които ни ги предоставиха в Ловешко.
- Имате ли обръщение към младежите у нас?
- Посланието ми към младите е: увлечението ви по италианската паста, пици, по бургерите, и по други задгранични храни, не могат да заменят усета на пилешката яхния, която готвеха бабите ни. Затова до момента в който бабите ви са живи и могат да ви научат да готвите, да разточвате баници, да месите питки, използвайте времето да се научите, запишете рецептите и ги оставете след това на своите деца!
- Казват, че човек е това, което яде. Какво е храната за вас?
- Преди всичко, тъй като в този момент всички се увличат по т.нар.здравословна кухня и употребяват чия и впрочем не български артикули, ще си разреша да припомня, че през годините обратно българинът е ядял извънредно чиста, локална, семпла и здравословна храна, обвързвана със сезоните. Важно за здравето ни е дали ядем пластмасови домати, или вкусните, които си отглеждаме сами в градините. България е райска земя за зеленчуците. Ние сме дали на австро-унгарците своите градинари преди време. Днес на мен ми е обидно, че там създават по-хубави чушки, а ние тук внасяме храни от кое място ли не. Жалко е, че не умеем да постановяваме и отстояваме родното, своето. Не единствено в региона на храненето.
- Г-жо Герасимова, защо в последна сметка решихте да напишете кулинарна книга, а не друга? Как се роди концепцията?
- Завършила съм Международни връзки в Москва, прецизирам - на разходи на моя татко. На времето във външно министерство работеха единствено три дами - имаше изключително отношение към дамите в тази институция. От моя випуск кандидатствахме три дами, само че просто не ни одобриха там.Така през 1965 година се наложи да си търсим друго занятие и аз попаднах в Главно ръководство по туризма, в отдел " Международни организации ". Тогава България доста интензивно участваше в интернационалната журналистичаска организация, която в този момент е към Организация на обединените нации. Практически целият ми трудов стаж мина в региона на туризма. Първоначално бях в упоменатия тук интернационален отдел, а след това работих като основен редактор на списание " Български курорти " до неговото закриване през 1991 година. Списанието нямаше българска версия, излизаше на 4 езика - немски, съветски, британски и френски. Когато започнах, заварих рубриката " Кулинарен атлас ", която се водеше от радио журналиста Емил Марков, един извънредно прелестен и образован човек. Той създаде 33 български трапези - за другите кулинарни райони у нас. С помощта на ръководителя на Комитета по туризма/така бе преименувано след това Главното ръководство по туризма/ в Япония публикувахме една книга на френски и на британски език. Това беше опит да създадем кулинарни райони на България, само че не е напълно тъкмо, тъй като Емил се беше спрял единствено на по-големи градове от страната, не и на по-малките селища. Когато Емил ненадейно умря, аз поех рубриката. Налагаше се да вземам предписания от Българската национална кухня и аз да сготвям.
- Чужденците, които идват у нас, каква храна избират? Пътували сте доста, по какъв начин е на открито в това отношение?
- Много съм пътувала и съм уверена, въз основата на опита, който имам, че
нито един чужденец отвън родината си няма да потърси интернационална кухня.
Чужденците търсят да видят и опитат локалните храни. В последните години ние, българите, се увлякохме по непознатата кухня, пренебрегвайки нашата, родната. Всичко това ме насърчи да работя в тази посока. Има няколко книги, които излязоха по времето, когато работех в Комитета по туризма, само че те бяха предопределени главно за чужденците, които посещават България. В тях бяха събрани най-характерните за българите ястия. Започнахме да вършим и първият кулинарен календар, който години наред се издаваше и харесваше от мнозина. Така се натрупаха много предписания.
- След 1989 година продължихте ли да събирате предписания?
- От началото на 2000 година започнах да върша частно списание " Тур.бг ", което се издаваше единствено на британски език. Обстановката към този момент беше напълно друга от проведения туризъм през социалистическите години. Паралелно започнах да издавам и " Кулинарен туризъм " - вестник, който се разпространяваше в супермакетите. Впоследствие се отхвърлих, знаете какво се случи с вестниците и тяхното разпространяване. Когато правех тези издания обаче срещнах поддръжката на Агенцията по туризъм, тогава ръководена от Анелия Крушкова, с която работех извънредно добре. Ние канехме французи, които ни правеха направления за винен туризъм, а вино без храна не става, нали! Затова убедих госпожа Крушкова да създадем една матрица в един район - Ловеч, която да покаже кулинарните му благоприятни условия. Там има доста частни къщи, изобщо в целия регион, който има богати обичаи в кулинарията. Така се стигна до издаването на една дребна брошура, която е в основата на моята по-голяма книга, която неотдавна претърпя второто си издание.
- Как се организирахте, с цел да обхванете всички места в китната ни татковина, където се готвят разнообразни, само че доста вкусни ястия?
- Екипът бе управителен от госпожа Крушкова и от мен, разделихме се на лъчове, участваха елитни наши готвачи като Ради Стамболов, Жоро Иванов, имаше двама фотографи и още две колежки, с които бях работила дълги години в областта на туризма. Ние обиколихме всички села, без изключение, благодарение на анкетни карти, авансово разпратени с експлицитното изискване да бъдат попълвани от дами над 50 години и тези, които помнят какво са готвели бабите им. Целта беше да не изпуснем времето да съберем старите предписания, с цел да не се не помни от младите по какъв начин се подготвят българските обичайни ястия.
После обобщих всички събрани материали и излезе първото издание на книгата ми. При второто, което се появи неотдавна на пазара, прибавих предписания, които ми се стори грехота, да не ги допълня, тъй като това е жест на почитание и уместност към хората, които ни ги предоставиха в Ловешко.
- Имате ли обръщение към младежите у нас?
- Посланието ми към младите е: увлечението ви по италианската паста, пици, по бургерите, и по други задгранични храни, не могат да заменят усета на пилешката яхния, която готвеха бабите ни. Затова до момента в който бабите ви са живи и могат да ви научат да готвите, да разточвате баници, да месите питки, използвайте времето да се научите, запишете рецептите и ги оставете след това на своите деца!
- Казват, че човек е това, което яде. Какво е храната за вас?
- Преди всичко, тъй като в този момент всички се увличат по т.нар.здравословна кухня и употребяват чия и впрочем не български артикули, ще си разреша да припомня, че през годините обратно българинът е ядял извънредно чиста, локална, семпла и здравословна храна, обвързвана със сезоните. Важно за здравето ни е дали ядем пластмасови домати, или вкусните, които си отглеждаме сами в градините. България е райска земя за зеленчуците. Ние сме дали на австро-унгарците своите градинари преди време. Днес на мен ми е обидно, че там създават по-хубави чушки, а ние тук внасяме храни от кое място ли не. Жалко е, че не умеем да постановяваме и отстояваме родното, своето. Не единствено в региона на храненето.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ