Трудно се разделям с творбите си
ЛИЛИ ПРОКОПИЕВА приключва компетентност изобразително изкуство в Педагогическия институт в Дупница. Дълго учителства в с. Лехчево, Монтанско, от няколко години преподава в 170 СОУ "Васил Левски " в Нови Искър. Преди 15-16 година нейният интерес към изкуството на нишката намира своя креативен израз посредством приложения върху облекла. Впоследствие художничката продължава своите търсения в изразителността на декоративната форма. Преминава към основаване на красиви текстилни пана и картини. Изявява се в общи изложения в Монтана, Своге, Велико Търново. За присъединяване си в изложбата във В. Търново през 2005 година получава премия от Министерството на образованието. През 2008 година е удостоена с отличие за творбите си "Импресия " и "Великден " на Националната галерия във В. Търново. Самостоятелни експозиции реди в Монтана през 1997 г.; 2007 и 2010 - в изложба "Хаджистоянови " в НДК; Дупница и Нови Искър, Монтана, през 2017 година прави независима галерия в Солун. Нейни работи може да се прегледат в уеб страницата на столичната изложба "Европа " https://artgalleryeurope.eu/.
- Разкажете за последната си галерия, която продължава до 15 юни? Какъв е мотивът за нея?
- Изложбата включва 20 мои работи, които бяха направени през друго време, някои даже преди 20-ина години. Последните ми произведения са "Огледалата ". Общо взето, техниката е една и съща, така наречен замрежвания, една техника, която съм осъвременила, доста остаряла, още нашите баби са я употребявали за закърпване на чорапи или друго. Поводът за изложбата бе, че ставам на 50 години, тя бе открита навръх рождения ми ден. Много съм задължена на семейство Хаджистоянови, че ми дадоха още веднъж опция да покажа моите скромни неща в тази изложба. Тя е една от най-хубавите и най-посещавани освен в София, само че и в цялата страна. Чест е за мен. В изложба "Европа " (ул. "Леге " 3) излагат доста одобрени художници и това бе огромен подарък от тяхна страна за мен.
- Какво ви въодушевява?
- Различно, то е и въпрос на въодушевление. Невинаги можеш да си кажеш в този момент ще седна и ще направя нещо, би трябвало да ти пристигна, малко или доста, от вътрешната страна. Понякога това може да е хубав залез, цветя, като всяка жена и аз не съм безразлична към макове, слънчогледи... Очите също доста постоянно участват в мои работи. Тези дни гледах текстилни творби на други художници и ми направи усещане, че всеки си има някаква форма, която избира, това може би е неговият жанр. При мен са очевидно овалите, по-заоблените ненатоварващи форми, липсват острите ъгли и ъгловати форми. Съзнателно или неумишлено търсено, резултат на някакво въодушевление несъмнено.
- За какъв брой време работите едно пано?
- Най-дълго съм го правила може би за към 6-7 месеца. Много е релативно, тъй като през днешния ден може да нямаш ентусиазъм да работиш или да седнеш единствено за няколко минути... Понякога съм имала по 12-13 часа работа дневно, до момента в който се замрежи погледът и не виждаш мрежичките, които бродираш. Ходя и на работа и някой път нямам опция. При всички случаи се вършат постепенно, под месец нямам творба. Имам поради самото реализиране на плана - първо търсиш формата, до момента в който я намериш може да минат и седмици, след това искаш да видиш това нещо в цвят. При мен всичко се прави на ръка и багренето в това число, сама си оцветявам вълната. Много е трудоемко. Но го върша от вътрешна нужда, имам и самообладание, тъй като ми харесва.
- Доколко е застъпено текстилното изкуство през днешния ден спрямо преди? Как се развива от времето на Марин Върбанов и неговите възпитаници?
- Нещата съгласно мен са несъизмерими и няма какво да се лъжем. Тогава е бил взривът на текстила и то освен в България. Гледах скоро едни работи на Магдалена Абаканович - полска художничка, текстилка и скулпторка, възхитена съм от творчеството й. Правят се неща, само че към този момент не в тези мащаби. Те са по-скоро текстил, който остава за домакински интериор, към този момент и тематиките са други. Не се ангажирам да приказвам изобщо за текстила в днешно време, популярност богу, че към момента я има тази компетентност в Художествената академия, само че не знам докога. Това, което е било, мисля, че в никакъв случай няма да се повтори. Има една мисъл на Шекспир, която е настояща в доста огромна степен и през днешния ден: "Заслугата за бедняк е родена, нищожеството тъне в лукс, изкуството немее под забрана, духът съкрушен се гърчи в отпадналост, а честността за нелепост е осмяна. "
- Как се насочихте към изкуството и по-точно към текстила?
- Никога не съм учила текстил, очевидно е било някакъв ентусиазъм... не знам. Мина толкоз доста време, че и аз оня ден се питах по какъв начин стана всичко? Учила съм изобразяване, само че пък в никакъв случай не бях се занимавала с текстил. Нещата потеглиха от едно ревю на дрехи и може би по-късно взех решение да опитвам нещо, което да е обвързвано по-скоро с изящното изкуство. Тогава, както и в този момент, обичам да опитвам, първата работа, която сътворих, не знаех каква тъкмо е. Явно това доста ми е харесало, забавлявах се, както е и при децата, нали всичко при тях е игра? Доколко се е получило, другите ще кажат. Изкуството ми носи вътрешно задоволство, успокоение и наслада.
- Има ли интерес от страна на хората? Търсят ли се пана? Купуват ли се?
- Интерес несъмнено има. При художничката Елена Хаджистоянова минали години продадохме някои пана, в полза на истината, доста ми се желае да знам къде са тъкмо, би ми било забавно, дори да ги видя след толкоз време. Винаги ми е малко мъчно да се деля с тях, тъй като безусловно пребивавам с паното, до момента в който го върша в продължение на месеци. А и не го виждам изцяло, тъй като се работи от опаковата страна и когато обърна паното, си давам сметка, дали е имало смисъл всичко. Бих го нарекла най-страшния миг, тъй като в случай че се окаже, че не си е заслужавало, тогава е доста разочароващо.
- Имало ли е случаи да повтаряте една и съща работа?
- Един-единствен път, отново е обвързвано с предходната изложба на семейство Хаджистоянови, тогава имаше доста поръчки за макове. Позволих си единствено един път да ги повторя и взех решение, че повече не мога. Не е допустимо. Това значи години наред да върша единствено едно и също.
- Бихте ли предали опита си на младите?
- Занаята на драго сърце бих предала на някого, по метода, по който аз си върша паната, само че за жалост няма на кого. Тъжно звучи, само че може би, тъй като младите желаят да се случват нещата прекомерно бързо, за няколко часа или дни, а за тази работа се изисква на първо място самообладание. Надявам се, че по-нататък може да се появи някой възпитаник, който да желае да овладее занаята.
.jpg )
.jpg )
.jpg )
.jpg )
.jpg )
.jpg )
- Разкажете за последната си галерия, която продължава до 15 юни? Какъв е мотивът за нея?
- Изложбата включва 20 мои работи, които бяха направени през друго време, някои даже преди 20-ина години. Последните ми произведения са "Огледалата ". Общо взето, техниката е една и съща, така наречен замрежвания, една техника, която съм осъвременила, доста остаряла, още нашите баби са я употребявали за закърпване на чорапи или друго. Поводът за изложбата бе, че ставам на 50 години, тя бе открита навръх рождения ми ден. Много съм задължена на семейство Хаджистоянови, че ми дадоха още веднъж опция да покажа моите скромни неща в тази изложба. Тя е една от най-хубавите и най-посещавани освен в София, само че и в цялата страна. Чест е за мен. В изложба "Европа " (ул. "Леге " 3) излагат доста одобрени художници и това бе огромен подарък от тяхна страна за мен.
- Какво ви въодушевява?
- Различно, то е и въпрос на въодушевление. Невинаги можеш да си кажеш в този момент ще седна и ще направя нещо, би трябвало да ти пристигна, малко или доста, от вътрешната страна. Понякога това може да е хубав залез, цветя, като всяка жена и аз не съм безразлична към макове, слънчогледи... Очите също доста постоянно участват в мои работи. Тези дни гледах текстилни творби на други художници и ми направи усещане, че всеки си има някаква форма, която избира, това може би е неговият жанр. При мен са очевидно овалите, по-заоблените ненатоварващи форми, липсват острите ъгли и ъгловати форми. Съзнателно или неумишлено търсено, резултат на някакво въодушевление несъмнено.
- За какъв брой време работите едно пано?
- Най-дълго съм го правила може би за към 6-7 месеца. Много е релативно, тъй като през днешния ден може да нямаш ентусиазъм да работиш или да седнеш единствено за няколко минути... Понякога съм имала по 12-13 часа работа дневно, до момента в който се замрежи погледът и не виждаш мрежичките, които бродираш. Ходя и на работа и някой път нямам опция. При всички случаи се вършат постепенно, под месец нямам творба. Имам поради самото реализиране на плана - първо търсиш формата, до момента в който я намериш може да минат и седмици, след това искаш да видиш това нещо в цвят. При мен всичко се прави на ръка и багренето в това число, сама си оцветявам вълната. Много е трудоемко. Но го върша от вътрешна нужда, имам и самообладание, тъй като ми харесва.
- Доколко е застъпено текстилното изкуство през днешния ден спрямо преди? Как се развива от времето на Марин Върбанов и неговите възпитаници?
- Нещата съгласно мен са несъизмерими и няма какво да се лъжем. Тогава е бил взривът на текстила и то освен в България. Гледах скоро едни работи на Магдалена Абаканович - полска художничка, текстилка и скулпторка, възхитена съм от творчеството й. Правят се неща, само че към този момент не в тези мащаби. Те са по-скоро текстил, който остава за домакински интериор, към този момент и тематиките са други. Не се ангажирам да приказвам изобщо за текстила в днешно време, популярност богу, че към момента я има тази компетентност в Художествената академия, само че не знам докога. Това, което е било, мисля, че в никакъв случай няма да се повтори. Има една мисъл на Шекспир, която е настояща в доста огромна степен и през днешния ден: "Заслугата за бедняк е родена, нищожеството тъне в лукс, изкуството немее под забрана, духът съкрушен се гърчи в отпадналост, а честността за нелепост е осмяна. "
- Как се насочихте към изкуството и по-точно към текстила?
- Никога не съм учила текстил, очевидно е било някакъв ентусиазъм... не знам. Мина толкоз доста време, че и аз оня ден се питах по какъв начин стана всичко? Учила съм изобразяване, само че пък в никакъв случай не бях се занимавала с текстил. Нещата потеглиха от едно ревю на дрехи и може би по-късно взех решение да опитвам нещо, което да е обвързвано по-скоро с изящното изкуство. Тогава, както и в този момент, обичам да опитвам, първата работа, която сътворих, не знаех каква тъкмо е. Явно това доста ми е харесало, забавлявах се, както е и при децата, нали всичко при тях е игра? Доколко се е получило, другите ще кажат. Изкуството ми носи вътрешно задоволство, успокоение и наслада.
- Има ли интерес от страна на хората? Търсят ли се пана? Купуват ли се?
- Интерес несъмнено има. При художничката Елена Хаджистоянова минали години продадохме някои пана, в полза на истината, доста ми се желае да знам къде са тъкмо, би ми било забавно, дори да ги видя след толкоз време. Винаги ми е малко мъчно да се деля с тях, тъй като безусловно пребивавам с паното, до момента в който го върша в продължение на месеци. А и не го виждам изцяло, тъй като се работи от опаковата страна и когато обърна паното, си давам сметка, дали е имало смисъл всичко. Бих го нарекла най-страшния миг, тъй като в случай че се окаже, че не си е заслужавало, тогава е доста разочароващо.
- Имало ли е случаи да повтаряте една и съща работа?
- Един-единствен път, отново е обвързвано с предходната изложба на семейство Хаджистоянови, тогава имаше доста поръчки за макове. Позволих си единствено един път да ги повторя и взех решение, че повече не мога. Не е допустимо. Това значи години наред да върша единствено едно и също.
- Бихте ли предали опита си на младите?
- Занаята на драго сърце бих предала на някого, по метода, по който аз си върша паната, само че за жалост няма на кого. Тъжно звучи, само че може би, тъй като младите желаят да се случват нещата прекомерно бързо, за няколко часа или дни, а за тази работа се изисква на първо място самообладание. Надявам се, че по-нататък може да се появи някой възпитаник, който да желае да овладее занаята.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ