Спецсъдилищата със становище срещу закриването на специализираното правосъдие
Ликвидирането на профилираното наказателно правораздаване по никакъв метод не съставлява правосъдна промяна, а основава подозрение за угаждане на нелегитимни цели, нямащи нищо общо с действителните публични потребности и упования.
Това се споделя в документално на Специализирания углавен съд и Апелативния профилиран углавен съд, изпратено до министъра на правораздаването в границите на публичното разискване на направения законопроект за изменение на Закона за правосъдната власт и Наказателно-процесуалния кодекс.
Обръща се внимание, че претекстовете и частичната оценка, съпътстващи препоръчаните законови промени, не са учредени на рационалност и рационални аргументи, а на погрешни статистически данни (най-ярък образец за които е десеткратното занижаване броя на прегледаните каузи в СНС), на манипулативна интерпретация на данни, отвън действителното им статистическо значение, както и на превратно поднасяне на наличието на разнообразни интернационалните отчети, които не насочат никакви рецензии към профилираното правораздаване в България.
В мнението се акцентира, че замисълът за сериозна намеса в правосъдната система, учредена на лъжи, е най-малкото извънредно недопустим и неизбежно води със себе си съмнение към създателя на законопроекта и преследваните резултати.
В мнението хронологично са изброени оценките на Европейска комисия в отчетите по Механизма за съдействие и инспекция, по Механизма за върховенството на закона и други, в интервала 2007 – 2020 година, в които, след основаването на профилираните съдилища, е регистриран резистентен прогрес на България по индикатора проведена престъпност и мониторингът на страната по същия индикатор е краткотрайно преустановен.
Изразено е мнение, че законопроектът е издигнат върху неправилна и недалновидна идея, при която за делата за проведена престъпност се връща нормативният режим отпреди 2012 година, който е с по-ниска успеваемост, а настрана, на мястото на закритите съдилища на процедура се основава ново профилирано правораздаване, предопределено извънредно за висшия ешелон на властта.
Разгледано е и отрицателното влияние, което ще окаже закриването на профилираните юрисдикции върху жителите.
В мнението се показва, че претекстовете на законопроекта си служат с популистки обещания, без да се преценяват с правилото за разделянето на управляващите, с действителното положение и нормативни благоприятни условия на наказателното правосъдие в страната.
Акцентира се, че за реализиране на сходни обещания е нужна не квази, а същинска правосъдна промяна, с потенциал да усъвършенства и форсира правораздаването, която всички български жители чакат.
Тя значи надълбоко осъвременяване на процесуалния и материалния углавен закон, въвеждане на прагматични решения и занемаряване на мощно подлагания на критика от всички интернационалните наблюдаващи краен педантизъм, възстановяване на подпомагащата правораздаването експертна активност, излизане от омагьосания кръг на блокираното кадрово израстване, подбуден от редица предишни законодателни неудачи, а не закриване на ситуативно неуместни за някоя власт работещи юрисдикции.
Това се споделя в документално на Специализирания углавен съд и Апелативния профилиран углавен съд, изпратено до министъра на правораздаването в границите на публичното разискване на направения законопроект за изменение на Закона за правосъдната власт и Наказателно-процесуалния кодекс.
Обръща се внимание, че претекстовете и частичната оценка, съпътстващи препоръчаните законови промени, не са учредени на рационалност и рационални аргументи, а на погрешни статистически данни (най-ярък образец за които е десеткратното занижаване броя на прегледаните каузи в СНС), на манипулативна интерпретация на данни, отвън действителното им статистическо значение, както и на превратно поднасяне на наличието на разнообразни интернационалните отчети, които не насочат никакви рецензии към профилираното правораздаване в България.
В мнението се акцентира, че замисълът за сериозна намеса в правосъдната система, учредена на лъжи, е най-малкото извънредно недопустим и неизбежно води със себе си съмнение към създателя на законопроекта и преследваните резултати.
В мнението хронологично са изброени оценките на Европейска комисия в отчетите по Механизма за съдействие и инспекция, по Механизма за върховенството на закона и други, в интервала 2007 – 2020 година, в които, след основаването на профилираните съдилища, е регистриран резистентен прогрес на България по индикатора проведена престъпност и мониторингът на страната по същия индикатор е краткотрайно преустановен.
Изразено е мнение, че законопроектът е издигнат върху неправилна и недалновидна идея, при която за делата за проведена престъпност се връща нормативният режим отпреди 2012 година, който е с по-ниска успеваемост, а настрана, на мястото на закритите съдилища на процедура се основава ново профилирано правораздаване, предопределено извънредно за висшия ешелон на властта.
Разгледано е и отрицателното влияние, което ще окаже закриването на профилираните юрисдикции върху жителите.
В мнението се показва, че претекстовете на законопроекта си служат с популистки обещания, без да се преценяват с правилото за разделянето на управляващите, с действителното положение и нормативни благоприятни условия на наказателното правосъдие в страната.
Акцентира се, че за реализиране на сходни обещания е нужна не квази, а същинска правосъдна промяна, с потенциал да усъвършенства и форсира правораздаването, която всички български жители чакат.
Тя значи надълбоко осъвременяване на процесуалния и материалния углавен закон, въвеждане на прагматични решения и занемаряване на мощно подлагания на критика от всички интернационалните наблюдаващи краен педантизъм, възстановяване на подпомагащата правораздаването експертна активност, излизане от омагьосания кръг на блокираното кадрово израстване, подбуден от редица предишни законодателни неудачи, а не закриване на ситуативно неуместни за някоя власт работещи юрисдикции.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ