Ликовете на революционерите от Илинден-1903 г. са съхранени на стъклени

Ликовете на революционерите от Илинден-1903 година са съхранени на стъклени плаки, които се пазят в музея в Кюстендил, те са с марката „ Люмиер “, и въпреки на 120 година, са във превъзходно качество, съобщи кореспондентът на БГНЕС за района.

Стъклените плаки са в два размера, фотографиите са дело на Анастас Новев, а кюстендилският художник Богомир Лазов ги избавя, преди да се трансфорат в стъкла на гробищни фенери. От тях са копирани фотоси.

Четите са снимани най-вече в местността Сенокос над село Жиленци, преди или след завръщането им от Македония, както и в самия град Кюстендил, който се е смятал за „ Вратата към Македония “.

„ В Регионалния исторически музей-Кюстендил се съхраняват 96 стъклени плаки (негативи- бел.ред.) на фотоси от освободителното придвижване на македонските българи. Стъклата са плод на събирателска работа в края на 60-те години на предишния век, изплатени са от кюстендилеца Богомир Лазов “, споделя историкът доцент доктор Ангел Джонев.

Колекцията е обработена, а всички фотоси са датирани, като в самия негатив има придружителна информация. Фотографът Анастас Новев, снимал тази сбирка, е описал самите плаки с къс текст: коя е четата, като ги е и датирал.

„ От 96-те плаки, 35 са от интервала на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година, т.е. повече от една трета от плаките са свързани със събитията отпреди 120 години “, уточни доцент Джонев.

Любопитното е, че фотографът Новев снима четите в естествена среда, на терен, в местността Сенокос над кюстендилското село Жиленци. През лятото на 1903 година Кюстендил не може да събере революционните деятели по простата причина, че са толкоз доста, постанова се повече от тях да бъдат изтеглени на бивак в местността Сенокос. През лятото на 1903 година там се събират четите, там се снаряжават, освещават знамената си, след което потеглят към Македония “, споделя доцент Джонев.

Историкът е безапелационен, че не може да се приказва за освободителното придвижване на македонските българи без Кюстендил и кюстендилския край.

„ Още през 1878 година в града се развиват особени процеси, които не са присъщи за вътрешността на България, тъй като Кюстендил остава в периферията, в пограничната зона, заради което е наименуван „ Врата към Македония “. В Кюстендил през 1878 година действа Централният комитет на Кресненско-Разложкото въстание, тук идват Натанил Охридски, Стефан Стамболов, Никола Обретенов - все членове на този въстанически комитет “, напомня историкът.

От 1896 година до 1934 година в Кюстендил действа пограничен пункт на Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация /ВМОРО/ - най-дългосъществуващият и документиран пункт в предишното.

След основаването на прага на ХХ-ти век на Четническия институт, през Кюстендил към този момент не пътуват единствено елементарни деятели, оръжие, литература, снаряжение, а минават чети. Пътуват бойни групи, влизат, излизат на път за Македония. В Кюстендил те нормално се снаряжават, обличат своите униформи и навлизат в съответните околии, тъй като те са околийски.

„ Когато се взема решението за въстанието от 1903 година, още в края на януари стартират за минават чети, първата е на Борис Сарафов. Неговата чета е на една от плаките, считам, че е снимана на връщане от въстанието. Плаките, с изключение на Борис Сарафов и Даме Груев, са запечатали ликовете на Гьорче Петров, чиято чета, наброяваща 120 души, минава през Кюстендил през юли 1903 година По това време се комплектоват чети, наброяващи от 100 до 400 души. През месец септември се комплектова един отряд под управлението на поручик Сотир Атанасов, който през този месец на три пъти прави опит да превземе Крива Паланка “, напомня доцент Джонев.

Друга чета е тази на Никола Дечев, в състава й е и един забавен поет-Юлий Август Розентал, който дава животът си в тези битки. Сред другите чети са тези на Аргир Манасиев, на поручик Топчев, на Атанас Мурджов, на Владислав Ковачев и други, или казано по-иначе, по време на въстанието в Кюстендил „ ври и кипи “.

А за самото снимане на тези чети има голям брой сведения, смята се че по това време са фотографирани от двамата кюстендилски фотографи - Анастас Новев и Иван Колев.

Новев от Коняво, в края на ХIХ-ти век открива ателието си в Кюстендил, родственик е с пунктовия шеф Марко Секулички, очевидно е нает от него, с цел да снима четите.

Любопитна е историята на тези стъклени плаки, допуска се, че в началото те са съхранявани от самия фотограф, след това един сандък стъклени негативи има в канцеларията на локалните македонски благотворителни сдружения, може би това са същите плаки, които след това попадат при Богомир Лазов, който твърди, че ги е откупил през 1945 година от един производител на гробищни фенери. Джамджията изчиствал плаките и употребил стъклата за фенерите си.

Откупвайки останалите плаки, на процедура Лазов ги избавя, постъпвайки в края на 60-те години на 20-ти век като откупка в кюстендилския музей.

„ Стъклените негативи са в два размера: 24 х 18 см на една от тези плаки е снимана четата на Владислав Ковачев, в която е тогавашният поручик Борис Дрангов. Вторият размер е по-голям-21х27 см.

Любопитното е, че стъклените негативи са от известната марката „ Люмиер “, която резервира превъзходното им качество 120 години след основаването им “, приключва разказът си историкът доцент доктор Ангел Джонев. /БГНЕС