Лидерите на НАТО ще се срещнат във Вилнюс на 11

Лидерите на НАТО ще се срещнат във Вилнюс на 11 и 12 юли, с цел да се заемат с необятен кръг от тематики - от различията по отношение на кандидатурата за участие на Украйна и присъединението на Швеция към алианса до увеличението на запасите от муниции и преразглеждането на стратегическите проекти за защита от десетилетия насам.

Това ще бъде четвъртата среща на върха на НАТО след съветското навлизане в Украйна, като първата се организира на процедура на 25 февруари 2022 година, единствено един ден след нападението, последвана от срещи в Брюксел и в Мадрид.

Ето лист на главните въпроси, които ще бъдат разисквани на срещата на върха във Вилнюс:

Членството на Украйна

Срещата на върха наподобява ще бъде доминирана от това по какъв начин НАТО ще дефинира бъдещите си връзки с Украйна на фона на многократните апели на президента Володимир Зеленски Киев да получи покана за участие в алианса във Вилнюс.

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг даде ясно да се разбере, че Киев няма да стане член, до момента в който бушува война, и че срещата на върха във Вилнюс няма да насочи публична покана.

Въпреки това съдружниците са разграничени по въпроса какъв брой бързо би трябвало да се разреши на Украйна да се причисли след края на бойните дейности.

Докато източноевропейските страни считат, че на срещата на върха на Киев би трябвало да бъде препоръчана пътна карта, Съединените щати и Германия са внимателни към всяка стъпка, която може да приближи алианса към война с Русия.

В навечерието на срещата във Вилнюс от ден на ден страни поддържаха английското предложение да се разреши на Киев да пропусне така наречен стратегия " План за деяние за участие " (ПДЧ), която дефинира политическите, икономическите и военните цели, които претендентите би трябвало да изпълнят, и която други източноевропейски страни трябваше да преминат, преди да се причислят към НАТО.

С сходен ход алиансът би могъл да отговори на настояванията да се отиде оттатък декларацията от срещата на върха в Букурещ през 2008 година, в която се споделя, че Украйна ще стане член в последна сметка, без да се предлага на Киев съответна покана или график.

НАТО евентуално ще откри и по-силна дефиниция от тази през 2008 година, с цел да подчертае вероятността на Киев за присъединение към алианса.

Лидерите биха могли да се спогодят за нещо от рода на " законното място на Украйна е в НАТО ", повтаряйки забележките на Столтенберг при визитата му в Киев през април, или да подчертаят, че " трансатлантическата сигурност би била непълна без Украйна ".

Гаранции за сигурност за Украйна

Очаква се водачите да обсъдят какви гаранции за сигурност би трябвало да получи Киев за времето след войната, макар че тези задължения ще бъдат двустранни и няма да бъдат дадени от самия алианс.

Те евентуално ще включват заричане за продължение на военната и финансовата помощ за Киев, с цел да се възпре Русия от ново нахлуване след края на войната.

Столтенберг акцентира, че НАТО - според член 5 от Вашингтонския контракт - ще дава пълноценни гаранции за сигурност единствено на пълноправни членове на алианса.

Подсилване на източния фланг на НАТО

Лидерите ще прегледат първите отбранителни проекти на алианса от времето на Студената война насам, в които в детайли се разказва по какъв начин НАТО ще отговори на съветско нахлуване.

Възобновяването на така наречен районни проекти значи фундаментална смяна. С проектите алиансът дава на страните и насоки по какъв начин да модернизират своите сили и логистика.

В продължение на десетилетия НАТО не считаше за належащо да изготвя широкомащабни проекти за защита, само че в този момент, когато най-кръвопролитната война в Европа от 1945 година насам бушува тъкмо зад границите ѝ в Украйна, организацията предизвестява, че би трябвало да разполага с всички проекти доста преди да избухне спор с равносилен съперник като Москва.

Турция блокира утвърждението на проектите поради формулировките, отнасящи се до географски обекти като Кипър. Въпросът ще бъде оставен за решение от водачите, в случай че съдружниците не реализиран единодушие преди срещата на върха.

НАТО евентуално ще увеличи равнищата за депозиране на муниции, защото Киев изразходва снарядите доста по-бързо, в сравнение с западните страни могат да ги произведат.

В същото време съдружниците ще покажат по какъв начин се стремят да изпълнят задачата на НАТО, контрактувана на срещата на върха в Мадрид предходната година, за слагане на над 300 000 военнослужещи в положение на нараснала подготвеност, спрямо 40 000 в предишното, с цел да се опълчват на Русия.

Повишаване на задачата на НАТО за 2 % военни разноски

Според двама дипломати съдружниците от НАТО са постигнали единодушие за повишение на задачата на алианса за военни разноски до най-малко 2% от националния Брутният вътрешен продукт.

31-те съдружници се споразумяха за " дълготраен ангажимент да влагат най-малко 2 % " от своя Брутният вътрешен продукт във военните си сили в бъдеще, обявиха двамата дипломати.

Столтенберг възнамеряваше да трансформира предходната цел на НАТО за военни разноски от 2 % от националния Брутният вътрешен продукт в минимално условие, а не в цел, към която да се стреми.

Според оценките на НАТО през 2023 година даже остарялата цел ще бъде реализирана единствено от 11 от 31-те членки на алианса. Целта беше сложена през 2014 година, когато водачите на НАТО се споразумяха да усилят разноските за защита до 2% от своя Брутният вътрешен продукт в границите на едно десетилетие.

Въпросните 11 съдружници са Съединените щати, Англия, Полша, Гърция, Естония, Литва, Финландия, Румъния, Унгария, Латвия и Словакия.

На опашката са Канада, Словения, Турция, Испания, Белгия и Люксембург, чиито разноски за защита са под 1,4% от Брутният вътрешен продукт. /БГНЕС