Костадинов разбърка историческата хронология: Без 3 март нямаше да има 24 май
Лидерът на " Възраждане " реалокира хронологично събитията в българската история.
" С предлагането да се отстрани 3 март като народен празник, ПП-ДБ за следващ път чертаят тежка разграничителна линия в българското общество за конфигуриране на едни българи против други ", разяснява водачът на " Възраждане " Костадин Костадинов пред публицисти.
Според него " те са рискови за националната сигурност. "
" Не си заслужава да разясняваме каквото и да е било друго по-късно тяхно предложение, тъй като не знам какво ще е идващото. Може би да сменят българското знаме, тъй като в него има два цвята, които подхождат на съветското знаме. Тези хора са рискови за националната сигурност. Тяхната цел е да провокират цивилен конфликти в България ", счита Костадинов, прададе България он ер.
" Какво желаете да приказваме кой е по-голям празник? Без 3 март нямаше да има България. Без 3 март нямаше да има 24 май, тъй като нямаше да има кой да го чества. Искат да отстранен признака на българската независимост ", сподели още водачът на " Възраждане ".
Проверка на обстоятелствата?
Духовното избавление на българите предшества политическото.
То е причина, а не разследване.
Въздигането на Кирил и Методий като равноапостоли и велики християнски учители става в България още с идването на техните възпитаници през 886 година В епохата на византийско господство българската страна изчезва от политическата карта на Европа, само че остава „ Държавата на духа “, по думите на акад. Дмитрий Лихачов.
Свидетелства за честването на празника са открити в арменския летопис от 1813 година, където се загатва за честване на 22 май 1813 година в Шумен (Датата 22 май в този летопис може да се одобри, че е по тъй наречените нов стил – Григорианския календар).
Има сведения, че уредници на това честване през 1813 година са гагаузи от Шумен.
В актуалната историография се счита, че за първи път в епохата на Възраждането на 11 май 1851 година в епархийското учебно заведение „ Св. св. Кирил и Методий “ в гр. Пловдив по самодейност на Найден Геров се провежда празник на Кирил и Методий – основатели на глаголицата.
Денят 11 май не е инцидентно определен от Найден Геров – това е общият църковен празник на двамата светии.
Във възрожденските източници първите вести за празнуването на Кирил и Методий на 11 май се срещат в „ Христоматия славянского язъка “ от 1852 година на Неофит Рилски. Денят на честването на двамата братя става най-яркия израз на националната еднаквост, на българското поклонение пред образованието, науката и културата.
През 1857 г. празникът е почетен в българската черква „ Свети Стефан “ в Цариград, дружно със работа и за Св. Иван Рилски.
На идната година този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена работа в църквата „ Света Богородица “, а по-късно учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий.
Празникът стартира постоянно да се отбелязва в Шумен и Лом от 1860 г., в Скопие – 1862 г., във Варна – 1863 г. 11 май се открива като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. В София празникът е проведен от учителя Сава Филаретов.
По време на борбите за църковна независимост от началото на 19 век делото на Кирил и Методий е тласък за опълчване на гръцката Вселенска патриаршия. След 1878 г. празнуването на Кирил и Методий се развива в 2 направления. В свободна България той се лимитира до учебен празник. В Македония и Одринско, които са под юрисдикцията на Българската екзархия, той резервира функционалностите си и на проява срещу османското ръководство, както и срещу асимилаторските домогвания на сръбската и гръцката агитация. Особено значение празникът на Кирил и Методий придобива след Първата международна война.
Заповед на кумановския околийски управител Стоян Мишев от 21 май 1916 година за отпразнуване на „ националния празник „ Св. св. Кирил и Методий “ на 24 май 1916 година, сряда
След въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. празникът се празнува на 24 май по формалния държавен календар, а по църковния литургичен календар този ден е на дата 11 май. През 1968 г. Българската православна черква, към този момент със статут на патриаршия, вкарва като литургичен календар т.нар. Новоюлиански календар, посредством който се отстранява грешката на стария Юлиански календар. Така денят на Кирил и Методий се уважава от църквата на 11 май по църковния календар. Но заради към този момент откритата гражданска традиция светското, гражданското и държавно честване остава на (24 май). За формален празник на Народна република България 24 май е разгласен с решение на Деветото национално събрание на 30 март 1990 г., а от 15 ноември 1990 година е формален празник на Република България (когато Народна република България е преименувана на Република България).
В другите православни страни паметта на братята се е отбелязвала само поотделно, на св. Кирил – на 14 февруари, а на св. Методий – на 6 април (дните на тяхната смърт). Всеруският Синод във връзка празнуването 1000-годишнината на Моравската мисия на Кирил и Методий взема следното решение: „ За спомен на хилядолетието, откогато в началото бе осветлен нашият бащин език посредством Евангелието и Христовата религия, да се откри годишно, започвайки от тази 1863 г. 11 май като църковен празник на преподобните Кирил и Методий! “ След това празникът се празнува и в други православни славяноезични страни.
Празникът на Кирил и Методий се отбелязва през Възраждането и измежду имигрантите в Румъния и Русия, измежду българските студенти в чужбина, измежду българите, заточени в Диарбекир.
През 1856 г. Йоаким Груев предлага денят на Кирил и Методий да бъде отбелязван като празник на българските възпитаници.
На 9 декември 2020 година празникът е публично преименуван след гласоподаване в Народното събрание от „ Ден на българската култура и просвета и на славянската книжовност “ на актуалното „ Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската писменост, култура и просвета и на славянската словесност “.
" С предлагането да се отстрани 3 март като народен празник, ПП-ДБ за следващ път чертаят тежка разграничителна линия в българското общество за конфигуриране на едни българи против други ", разяснява водачът на " Възраждане " Костадин Костадинов пред публицисти.
Според него " те са рискови за националната сигурност. "
" Не си заслужава да разясняваме каквото и да е било друго по-късно тяхно предложение, тъй като не знам какво ще е идващото. Може би да сменят българското знаме, тъй като в него има два цвята, които подхождат на съветското знаме. Тези хора са рискови за националната сигурност. Тяхната цел е да провокират цивилен конфликти в България ", счита Костадинов, прададе България он ер.
" Какво желаете да приказваме кой е по-голям празник? Без 3 март нямаше да има България. Без 3 март нямаше да има 24 май, тъй като нямаше да има кой да го чества. Искат да отстранен признака на българската независимост ", сподели още водачът на " Възраждане ".
Проверка на обстоятелствата?
Духовното избавление на българите предшества политическото.
То е причина, а не разследване.
Въздигането на Кирил и Методий като равноапостоли и велики християнски учители става в България още с идването на техните възпитаници през 886 година В епохата на византийско господство българската страна изчезва от политическата карта на Европа, само че остава „ Държавата на духа “, по думите на акад. Дмитрий Лихачов.
Свидетелства за честването на празника са открити в арменския летопис от 1813 година, където се загатва за честване на 22 май 1813 година в Шумен (Датата 22 май в този летопис може да се одобри, че е по тъй наречените нов стил – Григорианския календар).
Има сведения, че уредници на това честване през 1813 година са гагаузи от Шумен.
В актуалната историография се счита, че за първи път в епохата на Възраждането на 11 май 1851 година в епархийското учебно заведение „ Св. св. Кирил и Методий “ в гр. Пловдив по самодейност на Найден Геров се провежда празник на Кирил и Методий – основатели на глаголицата.
Денят 11 май не е инцидентно определен от Найден Геров – това е общият църковен празник на двамата светии.
Във възрожденските източници първите вести за празнуването на Кирил и Методий на 11 май се срещат в „ Христоматия славянского язъка “ от 1852 година на Неофит Рилски. Денят на честването на двамата братя става най-яркия израз на националната еднаквост, на българското поклонение пред образованието, науката и културата.
През 1857 г. празникът е почетен в българската черква „ Свети Стефан “ в Цариград, дружно със работа и за Св. Иван Рилски.
На идната година този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена работа в църквата „ Света Богородица “, а по-късно учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий.
Празникът стартира постоянно да се отбелязва в Шумен и Лом от 1860 г., в Скопие – 1862 г., във Варна – 1863 г. 11 май се открива като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. В София празникът е проведен от учителя Сава Филаретов.
По време на борбите за църковна независимост от началото на 19 век делото на Кирил и Методий е тласък за опълчване на гръцката Вселенска патриаршия. След 1878 г. празнуването на Кирил и Методий се развива в 2 направления. В свободна България той се лимитира до учебен празник. В Македония и Одринско, които са под юрисдикцията на Българската екзархия, той резервира функционалностите си и на проява срещу османското ръководство, както и срещу асимилаторските домогвания на сръбската и гръцката агитация. Особено значение празникът на Кирил и Методий придобива след Първата международна война.
Заповед на кумановския околийски управител Стоян Мишев от 21 май 1916 година за отпразнуване на „ националния празник „ Св. св. Кирил и Методий “ на 24 май 1916 година, сряда
След въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. празникът се празнува на 24 май по формалния държавен календар, а по църковния литургичен календар този ден е на дата 11 май. През 1968 г. Българската православна черква, към този момент със статут на патриаршия, вкарва като литургичен календар т.нар. Новоюлиански календар, посредством който се отстранява грешката на стария Юлиански календар. Така денят на Кирил и Методий се уважава от църквата на 11 май по църковния календар. Но заради към този момент откритата гражданска традиция светското, гражданското и държавно честване остава на (24 май). За формален празник на Народна република България 24 май е разгласен с решение на Деветото национално събрание на 30 март 1990 г., а от 15 ноември 1990 година е формален празник на Република България (когато Народна република България е преименувана на Република България).
В другите православни страни паметта на братята се е отбелязвала само поотделно, на св. Кирил – на 14 февруари, а на св. Методий – на 6 април (дните на тяхната смърт). Всеруският Синод във връзка празнуването 1000-годишнината на Моравската мисия на Кирил и Методий взема следното решение: „ За спомен на хилядолетието, откогато в началото бе осветлен нашият бащин език посредством Евангелието и Христовата религия, да се откри годишно, започвайки от тази 1863 г. 11 май като църковен празник на преподобните Кирил и Методий! “ След това празникът се празнува и в други православни славяноезични страни.
Празникът на Кирил и Методий се отбелязва през Възраждането и измежду имигрантите в Румъния и Русия, измежду българските студенти в чужбина, измежду българите, заточени в Диарбекир.
През 1856 г. Йоаким Груев предлага денят на Кирил и Методий да бъде отбелязван като празник на българските възпитаници.
На 9 декември 2020 година празникът е публично преименуван след гласоподаване в Народното събрание от „ Ден на българската култура и просвета и на славянската книжовност “ на актуалното „ Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската писменост, култура и просвета и на славянската словесност “.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ