Кой е политикът, хвърлил ръкавица на Ердоган?
Лидерът на главната опозиционна партия в Турция Кемал Кълъчдароглу е всичко, което президентът Реджеп Тайип Ердоган не е, написа Гьонюл Тол в коментар за " Политико "
Наричан " Ганди Кемал ", мекото и умерено държание на водача на Народнорепубликанската партия (НРП) внезапно контрастира с бомбастичността и хапливостта на Ердоган.
Освен противоположните им характери, двамата мъже имат и радикално разнообразни визии за страната.
През годините на своето ръководство Ердоган централизира властта в личните си ръце, построи персоналистична автокрация и насърчи култа към личността. Кълъчдароглу желае да разпръсне властта и да възроди турската народна власт - задача, която опозиционната коалиция в страната публично му разпореди тази седмица, акцентирайки го за собствен претендент за президент на изборите през май, които съгласно мнозина ще бъдат решаващи или преломни.
Но до момента в който Ганди публично се готви да се заеме с шефското място в Турция, въпросът, който турците си задават, е може ли той да завоюва?
В страна, в която мощните водачи са почитани поради способността им да активизират почитатели с енергичния си и прочувствен политически жанр, мнозина са скептично настроени към вероятностите на Кълъчдароглу. Някои считат, че неговият хартиен и постоянно прекомерно спокоен фасон е проблем против популист, прочут с гръмките си изявления като Ердоган, само че Кълъчдароглу остава убеден.
Непосредствено преди общинските избори в страната през 2019 година опозиционният водач беше подразнен от водещ на вести по проправителствен канал за това, че е споделил, че НРП ще завоюва огромните градове в Турция. Кълъчдароглу отговори с лека усмивка, като сподели: " Ще видите, споделям ви истината ". И в последна сметка НРП завоюва съвсем всички огромни градове, нанасяйки сериозен удар на Партията на справедливостта и развиването (ПСР) на Ердоган.
Президентът постоянно назовава съперника си Бай Кемал (г-н Кемал) - прякор, с който се подиграва с това, което Ердоган твърди, че е фаворизиран и западен генезис на Кълъчдароглу. Неговото образование е всичко друго. Кълъчдароглу е едно от седемте деца, родени в семейство от исторически преследвано алевитско малцинство в източната провинция Тунджели. Баща му, офицер, и майка му, стопанка, се борят да свържат двата края.
Днес Кълъчдароглу към момента живее в непретенциозен апартамент, цялостен с износени уреди и остарели мебели. Потребителите на обществените медии оприличават кухнята му, където той записва видеоклипове за своите поддръжници, на тази на техните баби.
Въпреки скромния си генезис, Кълъчдароглу приключва един от най-хубавите университети в Анкара със компетентност " Икономика " и по-късно заема високи постове в турската администрация, като през 90-те години на предишния век печели премията " Бюрократ на годината ". Докато Ердоган вижда в бюрокрацията спънка за ефикасното ръководство, Кълъчдароглу счита, че способните админи са от основно значение за решаването на многото неотложни проблеми на страната.
Едно от предизборните му обещания е да възвърне институциите в Турция и да разпредели властта, като премине от президентската система на Ердоган към реформирана парламентарна система. И милиони хора му се доверяват.
Кълъчдароглу е прочут както на своите поддръжници, по този начин и на съперниците си като почтен човек. Той направи кариера, борейки се против подкупите. Написаният от него отчет за предварителна защита на корупцията в обществения бранш проправя пътя за издигането му в редиците на НРП и подтиква тогавашния ѝ водач Дениз Байкал да го предложения да се причисли към партията. Избран е за член на Народното събрание през 2002 година - годината, в която ПСР на Ердоган идва на власт - и си печели славата, като преследва държавни фигури за корупционни и противозаконни съгласно него действия.
Нарастващата известност на Кълъчдароглу му оказа помощ да стане водач на партията през 2010 година, когато Байкал беше заставен да се отдръпна поради изминал секс запис. Оттогава Кълъчдароглу насочва твърдо светската партия към по-умерена и приобщаваща политика.
Въпреки митингите на някои членове на партията, през 2014 година Кълъчдароглу подписа съюз с крайнодясната Партия на националистическото деяние и поддържа Екмеледдин Ихсаноглу - интелектуалец с ислямски възгледи - като претендент за президент на опозицията против Ердоган. Ихсаноглу губи, само че Кълъчдароглу се оправя елегантно с реакциите на своите поддръжници, като признава, че партията му се е справила зле, само че не се поддава на апелите да подаде оставка.
Критиките към управлението му още веднъж се ускориха през 2017 година, когато Кълъчдароглу убеждаваше поддръжниците си да не излизат на улицата, откакто противоречив референдум даде на Ердоган необятни пълномощия, преминавайки към президентска система без съществени инспекции и салда.
По-късно Кълъчдароглу изясни, че е чул, че поддръжниците на Ердоган са въоръжени, и не е желал да носи отговорност за вероятно зародило принуждение. Някои членове на партията го упрекнаха в бездейност, само че Кълъчдароглу устоя на бурята.
Същата година, до момента в който към момента е обект на нападки, че не е задоволително мощен в оспорването на Ердоган, Кълъчдароглу провежда " Марш за правдивост " в символ на митинг против присъдата на Енис Бербероглу - народен представител от НРП, който е наказан на 25 години затвор за това, че сякаш е разкрил пред публицисти държавни секрети за превозването на оръжия за джихадистите в Сирия. Маршът, дълъг 280 благи, сподели, че въпреки Кълъчдароглу да не е революционерът, за който някои представители на опозицията го желаеха, той може да бъде тиха мощ, човек, който желае да внуши смяна, като сплоти тези, които се стремят към демократична страна.
През цялото време Кълъчдароглу продължава да поставя старания за разширение на обсега на НРП. За да притегли консервативните гласоподаватели, да вземем за пример, той неотдавна разгласи, че ще внесе закон за отбрана на правото на дамите да носят забрадки в доста държавни институции. Този ход провокира лавина от гневни реакции от страна на всемирски настроени консуматори на Twitter, женски организации и опозиционни партии. Но за следващ път Кълъчдароглу твърдо отхвърли да отстъпи пред вътрешния ропот.
Единственото удивително изключение от тези старания за намаляване на имиджа на партията му обаче е внимателният му метод към кюрдите. Турският шовинизъм е мощно течение, което пресича партийните граници. И макар че Кълъчдароглу даде обещание да позволи десетилетния спор по кротичък път, той постоянно е подложен на критика от кюрдите, че не прави задоволително, с цел да помогне за случването на помиряването. /БГНЕС
Наричан " Ганди Кемал ", мекото и умерено държание на водача на Народнорепубликанската партия (НРП) внезапно контрастира с бомбастичността и хапливостта на Ердоган.
Освен противоположните им характери, двамата мъже имат и радикално разнообразни визии за страната.
През годините на своето ръководство Ердоган централизира властта в личните си ръце, построи персоналистична автокрация и насърчи култа към личността. Кълъчдароглу желае да разпръсне властта и да възроди турската народна власт - задача, която опозиционната коалиция в страната публично му разпореди тази седмица, акцентирайки го за собствен претендент за президент на изборите през май, които съгласно мнозина ще бъдат решаващи или преломни.
Но до момента в който Ганди публично се готви да се заеме с шефското място в Турция, въпросът, който турците си задават, е може ли той да завоюва?
В страна, в която мощните водачи са почитани поради способността им да активизират почитатели с енергичния си и прочувствен политически жанр, мнозина са скептично настроени към вероятностите на Кълъчдароглу. Някои считат, че неговият хартиен и постоянно прекомерно спокоен фасон е проблем против популист, прочут с гръмките си изявления като Ердоган, само че Кълъчдароглу остава убеден.
Непосредствено преди общинските избори в страната през 2019 година опозиционният водач беше подразнен от водещ на вести по проправителствен канал за това, че е споделил, че НРП ще завоюва огромните градове в Турция. Кълъчдароглу отговори с лека усмивка, като сподели: " Ще видите, споделям ви истината ". И в последна сметка НРП завоюва съвсем всички огромни градове, нанасяйки сериозен удар на Партията на справедливостта и развиването (ПСР) на Ердоган.
Президентът постоянно назовава съперника си Бай Кемал (г-н Кемал) - прякор, с който се подиграва с това, което Ердоган твърди, че е фаворизиран и западен генезис на Кълъчдароглу. Неговото образование е всичко друго. Кълъчдароглу е едно от седемте деца, родени в семейство от исторически преследвано алевитско малцинство в източната провинция Тунджели. Баща му, офицер, и майка му, стопанка, се борят да свържат двата края.
Днес Кълъчдароглу към момента живее в непретенциозен апартамент, цялостен с износени уреди и остарели мебели. Потребителите на обществените медии оприличават кухнята му, където той записва видеоклипове за своите поддръжници, на тази на техните баби.
Въпреки скромния си генезис, Кълъчдароглу приключва един от най-хубавите университети в Анкара със компетентност " Икономика " и по-късно заема високи постове в турската администрация, като през 90-те години на предишния век печели премията " Бюрократ на годината ". Докато Ердоган вижда в бюрокрацията спънка за ефикасното ръководство, Кълъчдароглу счита, че способните админи са от основно значение за решаването на многото неотложни проблеми на страната.
Едно от предизборните му обещания е да възвърне институциите в Турция и да разпредели властта, като премине от президентската система на Ердоган към реформирана парламентарна система. И милиони хора му се доверяват.
Кълъчдароглу е прочут както на своите поддръжници, по този начин и на съперниците си като почтен човек. Той направи кариера, борейки се против подкупите. Написаният от него отчет за предварителна защита на корупцията в обществения бранш проправя пътя за издигането му в редиците на НРП и подтиква тогавашния ѝ водач Дениз Байкал да го предложения да се причисли към партията. Избран е за член на Народното събрание през 2002 година - годината, в която ПСР на Ердоган идва на власт - и си печели славата, като преследва държавни фигури за корупционни и противозаконни съгласно него действия.
Нарастващата известност на Кълъчдароглу му оказа помощ да стане водач на партията през 2010 година, когато Байкал беше заставен да се отдръпна поради изминал секс запис. Оттогава Кълъчдароглу насочва твърдо светската партия към по-умерена и приобщаваща политика.
Въпреки митингите на някои членове на партията, през 2014 година Кълъчдароглу подписа съюз с крайнодясната Партия на националистическото деяние и поддържа Екмеледдин Ихсаноглу - интелектуалец с ислямски възгледи - като претендент за президент на опозицията против Ердоган. Ихсаноглу губи, само че Кълъчдароглу се оправя елегантно с реакциите на своите поддръжници, като признава, че партията му се е справила зле, само че не се поддава на апелите да подаде оставка.
Критиките към управлението му още веднъж се ускориха през 2017 година, когато Кълъчдароглу убеждаваше поддръжниците си да не излизат на улицата, откакто противоречив референдум даде на Ердоган необятни пълномощия, преминавайки към президентска система без съществени инспекции и салда.
По-късно Кълъчдароглу изясни, че е чул, че поддръжниците на Ердоган са въоръжени, и не е желал да носи отговорност за вероятно зародило принуждение. Някои членове на партията го упрекнаха в бездейност, само че Кълъчдароглу устоя на бурята.
Същата година, до момента в който към момента е обект на нападки, че не е задоволително мощен в оспорването на Ердоган, Кълъчдароглу провежда " Марш за правдивост " в символ на митинг против присъдата на Енис Бербероглу - народен представител от НРП, който е наказан на 25 години затвор за това, че сякаш е разкрил пред публицисти държавни секрети за превозването на оръжия за джихадистите в Сирия. Маршът, дълъг 280 благи, сподели, че въпреки Кълъчдароглу да не е революционерът, за който някои представители на опозицията го желаеха, той може да бъде тиха мощ, човек, който желае да внуши смяна, като сплоти тези, които се стремят към демократична страна.
През цялото време Кълъчдароглу продължава да поставя старания за разширение на обсега на НРП. За да притегли консервативните гласоподаватели, да вземем за пример, той неотдавна разгласи, че ще внесе закон за отбрана на правото на дамите да носят забрадки в доста държавни институции. Този ход провокира лавина от гневни реакции от страна на всемирски настроени консуматори на Twitter, женски организации и опозиционни партии. Но за следващ път Кълъчдароглу твърдо отхвърли да отстъпи пред вътрешния ропот.
Единственото удивително изключение от тези старания за намаляване на имиджа на партията му обаче е внимателният му метод към кюрдите. Турският шовинизъм е мощно течение, което пресича партийните граници. И макар че Кълъчдароглу даде обещание да позволи десетилетния спор по кротичък път, той постоянно е подложен на критика от кюрдите, че не прави задоволително, с цел да помогне за случването на помиряването. /БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ