Лекари и пациенти: Хората трябва да могат да заявяват и съгласието си за донорство
Личният доктор е първият, който има директен досег с пациента, познава го, дава му упътвания и има взаимно доверие сред двете страни. Точно поради това, а и за по-добра осведоменост, считам, че пациентът би трябвало да подава декларацията за отвод до персоналния си доктор, който по длъжностен път да я придвижва до РЗИ и надлежно до ИАМН. Точно подобен е актуалният модел и той е работещ.
Това споделя трансплантираният със сърце и бъбрек спортист Георги Пеев в мнението си към Закона за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и кафези, чието публично разискване завърши този месец.
Припомняме, че отмяна на текстовете, които задължават несъгласието на пациентите да бъдат донори да бъде вписано в здравната брошура, заради нейната анулация. Съгласно новите текстове несъгласието за взимане на органи, тъкани и кафези ще се показва документално посредством сключване на декларация, одобрена от изпълнителния шеф на ИАМН, която се подава в организацията. Декларацията може да се подаде и по електронен път. Изразеното документално противоречие се вписва в служебния указател на организацията в период до три дни от приемането на декларацията, а ИАМН би трябвало да уведоми документално лицата, изразили противоречие за взимане на органи, тъкани и кафези за вписването до три дни от неговото осъществяване.
Георги Пеев предлага да бъде основан положителен лист, в който да бъдат включени българските жители, които са заявили приживе единодушие. „ Такъв указател има в редица страни и въвеждането му е оказало позитивно въздействие върху броя на донорските обстановки и върху броя на трансплантациите. Въвеждането на указател за единодушие ще даде и опция да се мери количествено резултатът от ограниченията по информираност на популацията, заложени в Националната стратегия за поощряване на донорството и подкрепяне на трансплантацията в Република България. Това ще повлияе позитивно на самодейностите, които се подхващат за разпространение на донорството, с цел да има повече трансплантации у нас “, счита той.
На същото мнение е и доктор Христо Христов. Той предлага в Закона да бъде записано, че всяко пълнолетно дееспособно лице може приживе да съобщи желанието си органите, тъканите и клетките му да бъдат употребявани за трансплантация след неговата гибел или да упълномощи друго лице, или своето семейство да вземе това решение. Декларацията да се подава персонално или по електронен път пред Изпълнителна организация „ Медицински контрол “ и да се вписва в регистъра, предлага той. „ Настоящата уредба позволява единствено изложение на противоречие. Интервюта с хора, искащи да дарят, демонстрират потребност от опция за прижизнено позитивно волеизявление или категорично прехвърляне на решението на непосредствен човек. Това би осигурило по-голямо почитание към персоналната автономност и житейските условия на донора “, стимулира предлагането си доктор Христов.
Според него регистърът би трябвало да включва лицата, изразили приживе предпочитание или противоречие, както и тези, които са показали трето лице или фамилията си за взимане на решение по отношение на даряването на органи, тъкани и кафези.
Това споделя трансплантираният със сърце и бъбрек спортист Георги Пеев в мнението си към Закона за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и кафези, чието публично разискване завърши този месец.
Припомняме, че отмяна на текстовете, които задължават несъгласието на пациентите да бъдат донори да бъде вписано в здравната брошура, заради нейната анулация. Съгласно новите текстове несъгласието за взимане на органи, тъкани и кафези ще се показва документално посредством сключване на декларация, одобрена от изпълнителния шеф на ИАМН, която се подава в организацията. Декларацията може да се подаде и по електронен път. Изразеното документално противоречие се вписва в служебния указател на организацията в период до три дни от приемането на декларацията, а ИАМН би трябвало да уведоми документално лицата, изразили противоречие за взимане на органи, тъкани и кафези за вписването до три дни от неговото осъществяване.
Георги Пеев предлага да бъде основан положителен лист, в който да бъдат включени българските жители, които са заявили приживе единодушие. „ Такъв указател има в редица страни и въвеждането му е оказало позитивно въздействие върху броя на донорските обстановки и върху броя на трансплантациите. Въвеждането на указател за единодушие ще даде и опция да се мери количествено резултатът от ограниченията по информираност на популацията, заложени в Националната стратегия за поощряване на донорството и подкрепяне на трансплантацията в Република България. Това ще повлияе позитивно на самодейностите, които се подхващат за разпространение на донорството, с цел да има повече трансплантации у нас “, счита той.
На същото мнение е и доктор Христо Христов. Той предлага в Закона да бъде записано, че всяко пълнолетно дееспособно лице може приживе да съобщи желанието си органите, тъканите и клетките му да бъдат употребявани за трансплантация след неговата гибел или да упълномощи друго лице, или своето семейство да вземе това решение. Декларацията да се подава персонално или по електронен път пред Изпълнителна организация „ Медицински контрол “ и да се вписва в регистъра, предлага той. „ Настоящата уредба позволява единствено изложение на противоречие. Интервюта с хора, искащи да дарят, демонстрират потребност от опция за прижизнено позитивно волеизявление или категорично прехвърляне на решението на непосредствен човек. Това би осигурило по-голямо почитание към персоналната автономност и житейските условия на донора “, стимулира предлагането си доктор Христов.
Според него регистърът би трябвало да включва лицата, изразили приживе предпочитание или противоречие, както и тези, които са показали трето лице или фамилията си за взимане на решение по отношение на даряването на органи, тъкани и кафези.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ