Лейтенант Зви Звицка“ Грийнголд е останал в историята като един

Лейтенант Зви „ Звицка “ Грийнголд е останал в историята като един изключително добър и даже впечатляващ войник в редиците на израелската войска. На 6 октомври 1973 година той получава една от най-страшните вести, които нито един командващ не желае да чува – висотите на Голан са на път да бъдат завладяни назад от Сирия. През уикенда, Зви е бил на отмора със фамилията си, тъй като Мосад е декларирал, че не се чака второ нахлуване от Сирия и Египет, само че се оказва, че преценката не е вярна. Грийнголд е командващ на новите усъвършенствани танкове Centurion, които се потвърждават в борба, само че лейтенанта има и малко по-горчив опит. Част от същите са били унищожени от съперника.

В 9 часа всички израелски сили получават команда да пазят таплинския път, само че танковете не са в най-хубаво здраве – три от тях са потърпевши в борба. По пътя още два са принудени да се отдръпват, страдайки от механични проблеми. Грийнголд стартира да се тормози, тъй като Сирия ще изпрати надалеч по-силни и свирепи сили. Заемайки своята позиция, командирът е по-изнервен е от нормално. Не му се постанова да чака, с цел да влезе в борба, сирийците идват със своите Т-55 танкове. Грийнголд подрежда на всички да стрелят по светлините на руските танкове. Размяната на снаряди не приключва добре и за двете страни. В един миг идват подкрепления от дребна танкова дивизия на Израел, само че в сражението ще бъдат отстранени.

Ситуацията не е добра и Звицка няма танкове, само че употребява една друга тактика – врагът слуша израелските честоти и той самият трансформира позивната си. Останалите танкове приказват за „ Командна група „ Звика “ “, която до този миг не е известна на сирийците, само че съдейки по техните тактически умения, стартират да се тормозят. Измамата продължава да работи, тъй като Грийнголд сменя танкове през целия идващ ден, с цел да имитира числено предимство.

В края на деня съумяват да отхвърлен няколко танка Т-62 и откакто последният е изумен съдбовно, останалите се отдръпват и отхвърлят от нападението. Грийнголд излиза от своя танк, извинява се на всички и припада. По публични данни, той записва ударени 20 противников танка в това стълкновение, само че сътрудниците му, както и командването, считат, че доказаните удари са към 40. Лейтенантът в никакъв случай не е претендирал за гигантски качества, само че това ще му донесе орден на достойнството.

Между 6 и 9 октомври 1973 година Израел стои на ръба на оцеляването. Висотите на Голан, завладяни от Сирия през 1967 година играят ролята на буферна зона за Израел. Изненадващата офанзива на Сирия води до доста съществени последствия и е на път да падне.

Теренът е подобаващ за нахлуване с танкове от южната страна и през скалистата Долина на сълзите. Танковите бригади на 36-та бронирана дивизия се жертват, с цел да завоюват време на запасите да дойдат и да извърнат нападението.

Причината за следващия спор е, че Палестина продължава да се счита за благосъстоятелност на Сирия, до момента в който Израел има свои заселници през вековете обратно. Палестина продължава да бъде ничия земя и да основава спорове. Палестина е била територия на Англия и по-късно е предадена на евреите, след това Нацистка Германия покачва миграцията към Палестина и след края на войната ще се сътвори Израел. Проблемът е, че арабският свят няма никакво желание да преглътне това изискване и стартира една дълга и изтощителна война, която и до този миг продължава да покачва високо напрежението.

Израел изковава своята самостоятелност със своята лична войска и потвърждава, че има право да населява Палестина. Нападателите са отблъснати, само че подводните камъни предстоят да се разкриват.

Египет първи ще реши, че ще затвори пътя на израелските кораби през Суецкия канал и тъкмо това ще стимулира множеството бойци да се впуснат в идната жестока борба. Успехът им води до окупирането на крайбрежието, само че през 1957 година ще се отдръпват и ще се откажат от своите завладяни територии. През 1964 година се води войната за вода и тогава Израел вади своя нов военен танк Centurion на фронта.

Арабските страни подписват контракт за взаимопомощ съвсем едно цяло десетилетие по-късно и Мосад ще показва, че нападението най-вероятно ще бъде неизбежно. През 1967 година израелските Военновъздушни сили ще излетят и ще прегазят Военновъздушни сили на Египет, трансформирайки тяхното въздушно владичество в мит. Следва 6-дневната война, която демонстрира, че арабските страни нямат никаква визия какво ги чака, в случай че не престават да кроят такива проекти. Суецкия канал още веднъж е окупиран, както и висотите Голан, които са отнети от Сирия. Този път няма отстъпления и в някои точки се построява буферна зона, която за района на Голан ще носи името „ Пурпурната линия “.

През 70-те години идват нови президенти с нови обещания и закани, които този път могат да се осъществен. На сцената идва и Съюз на съветските социалистически републики, който е безапелационен, че разполага с нужното оръжие за успеха. Едва години по-късно ще стане ясно, че Съюз на съветските социалистически републики в никакъв случай не е имал нужните знания в технологията, с цел да може да сътвори толкоз положителни и качествени техники. Доставени са Т-55 танкове и по-модерната серия Т-62, които би трябвало да дадат преимуществото на Сирия и Египет.

През 1973 година и двете страни ще проведат секрети срещи, с цел да приготвят още една война против техния комшия. В идващите няколко месеца ще се организира офанзива на два фронта. Операция Бадр има съществени триумфи. Египет атакува зоните към Суецкия канал. Сирия нападна бързо Пурпурната линия. Йордания не желае да повтори пагубните последици и преценя да поддържа от разстояние.

Израелското разузнаване АМАН показва, че Египет няма да нападне, преди да получи бомбардировачи със междинен обхват, които да употребява за нахлуване. АМАН дават период до 1975 година и считат, че ще имат най-малко 48 часа, с цел да провеждат армията си, което е неточност. Двете страни струпват своите сили покрай границата и никой не ги вижда.

650 сирийски танка и още 100 артилерийски батареи минават ничията земя. Само няколко седмици по-късно, израелското разузнаване ще уточни, че броят не е прецизен и танковете са 900 с още 140 артилерийски оръдия. Точната цифра е 940 Т-54/55 и още 460 Т-62 с 800 оръдия от най-различен диаметър. Въздушните удари стават невъзможни благодарение на още 100 Противовъздушна отбрана системи за надзор на района. Сирийските Военновъздушни сили разполагат с Ил-28 бомбардировачи и още 110 изтребители и 200 МиГ-21 преследвача.

Президентът Асад е показал, че в идващите 36 часа би трябвало да бъдат спечелили или ще стартират да натрупат загуби.

Израелски Centurion

Близо 60 хиляди сирийци са проведени в 5 дивизии, разделяйки се на три механизирани пехоти и още две бронирани дивизии, както и подкрепления.

От другата страна, скрити в окопите си и защитавани от добре подредено минно поле, израелците от северното командване разполагат единствено с анти-танкови оръдия, само че нищо повече. Подкрепяни са от три танкови бригади на висотите на Голан. При стартирането на борбата, позицията е залята с артилерийски огън, до момента в който пехотата минава позициите, с цел да влезе в пердах със 17-те позиции на Израел.

Повече от 50 минути, всички артилерийски оръдия на Сирия не дават опция за дишане, а малко по-късно идват и изтребителите, които ръсят своя яд от небето. Битките завършват някъде по залез слънце, когато сирийците се отдръпват. Изпратена е и 7-ма бронирана бригада, която да поддържа позицията. За следващ път АМАН вземат решение, че няма потребност от въздушно подкрепление и оставят всичко в ръцете на танковете.

Проблемът е, че борбата се води в зоната на повече от 700 квадратни километра в равна скалиста зона, завършена от настоящи вулкани преди хиляди години. Израелците употребяват висотата по най-хубавия метод и имат платформи, на които да качват танкове и да обстрелват ясно позициите на съперника, само че това няма да е задоволително.

Никой не е обърнал внимание и на обстоятелството, че единствено дни по-рано, Съюз на съветските социалистически републики изтегля своите жители от Дамаск и Кайро. По време на това стълкновение ще стане ясно, че Сирия идва със 1400 танка против едвам 177 израелски. Единственото избавление е, че командата за офанзива е дадена единствено час по-рано на сирийските капитани, които по това време не са съумели да изпратят машините за разчистването на мини.

На разстояние от 2 километра, множеството артилерийски оръдия на сирийците стартират да стрелят с цялостна мощ. Опитните стрелци се оказват в своя дребен парадайс, тъй като танковете на съперника лумват в пламъци един след различен. Пехотата губи единствено двама души, до момента в който се пробва да се реалокира на предни позиции и да построи нови окопи.

В края на деня идват израелски А-4 Skyhawk, които да оказват помощ и да отхвърлен съперника, само че ПВО-тата на Сирия шокират бранителите, които виждат по какъв начин личните им самолети са свалени от чадър от ракети. Докато тази борба се води, елитните сирийски десантчици от 82-ри батальон съумяват да създадат скок в планината Хермон. До края на вечерта, една от най-високите точки на Голанските висоти е в ръцете на Сирия. Танковете на 188-ма бригада са извадени от строя, до момента в който 7-ма бронирана бригада би трябвало да се оправи с напора.

С рухването на нощта сирийските танкове минават минното поле и стартират обстрел. Израелските танкове не се тормозят и отвръщат на огъня. В нощта се оказва, че съветските Т-55 разполагат с уреди за нощно виждане, които не са налични в новите Centurion танкове. Артилерийските снаряди също вървят към привършване. Лейтенант Грийнголд получава команда да се настани в източната точка на висотите и стартира своето доста дълго пътешестване. В северен Голан е изпратен капитан Абраш, който разполага своите танкове в Хермонит и стартира обстрел. Въпреки неналичието на нощно виждане, той продължава да нанася точни удари.

На идната заран, израелските бойци ще дадат името на долината – Долината на сълзите. Повечето сирийци са изоставили своите танкове или са починали под точния обстрел.

На 7 октомври „ Тигровите сили “ – образувани на отряди от по 7 танка, съумяват да атакуван противников 40 танка и унищожават половината от тях, освен това без да имат нито една загуба. С лимитирани сили, израелците схващат с изненада, че 1-ва бронирана дивизия на Сирия е почнала да минава през Рафид. Без никакви танкове и без никакви запаси за задръстване на линията, капитан Бен-Шохам се оказва в патова позиция. Сирийците употребяват РПГ-та, своите лични танкове и друга по-съвременна техника, с цел да отстраняват Centurion-и по пътя си. Командирите на танкови бригади в този момент имат единствено дребна група от по 3-6 танка. Времето също не е на тяхна страна.

Сирийски Т-62

Разделените сили на южен Голан би трябвало да се изправят против 5-та пехота и 46-та механизирана бригада. Те се намират на към 1 километра от река Йордан. Хората на предни позиции могат да зърнат Галилейско море. Сирийските командири са запомнили от руснаците, че първи би трябвало да взимат самодейността, игнорирайки командването, само че не са съумели да развият това качество.

За изненада на всички, сирийският щаб стопира настъплението и дава опция на израелците да вземат моста Арик. Отказът от деяние избавя Северен Голан. С идването на лейтенант Грийнголд и прогонването на 1-ва бронирана сирийска дивизия, бранителите понасят нов удар, полковник Бен-Шохам е умрял от противников огън. Сирийското командване прави още една неточност и изпраща пехотата си на север, вместо на юг, където са изпратени танковете им.

Израел изпраща своите 210 и 146-та аварийни бронирани дивизии, които обаче не могат да се похвалят с модернизма на новите танкове. Повечето употребяват остарели бензинови мотори и усъвършенствано оръдие, до момента в който други непосредствено се радват на мотор от Шърман М-51.

По образеца на руските сили, сирийците употребяват брутална мощ и още веднъж съчетават артилерия и всички съвременни Т-62, с цел да пробият защитните линии. 7-ма бригада на Израел разполага с едвам 40 танка, само че продължава да държи позицията и някъде към 4 часа сутринта води пердах на разстояние от 400-500 метра с съперника, отблъсквайки ги за следващ път.

Изпратените аварийни танкови дивизии поемат самодейността и вземат решение да отвърнат на удара. С малко повече помощ, те стартират да обезвреждат вражеските Противовъздушна отбрана системи и да не престават да удрят по позициите на съперника, въпреки и да употребяват надалеч по-стари машини. 146-та дивизия нападна в 8 часа и 30 минути и пез идващите 5 часа ще успее да отбрани южен Голан и други по-малки територии към себе си. 240-та съумява да завземе някои основни линии и да прекъсне по-мащабни набези.

С развиването на тази картина, 5-та пехота на Сирия ще изиска да отстъпи, с цел да не бъде хваната в капан.

1-ва бронирана дивизия на Сирия взема решение да потърси своята самодейност независимо и още веднъж слага висотите на карта, като този път ще направи най-големия пробив до този миг. Успяват да стигнат на 6 километра от моста на река Йордан, което е действително 10 минути с Т-62. Ударите по фланга и точните изстрели на артилерията го оставят надалеч от опцията да пробие.

Целият понеделник идва с пресмятане на загуби и ново главоболие за израелските бойци – мунициите и горивото понижават.

Сирия съумява да получи нови сили от 3-та бронирана дивизия и републиканската армия на Асад. Полковник Абраш е сигурен, че този път ще прегази съперника, употребявайки уредите за нощно виждане на Т-62. Тръгвайки в нахлуване и гарантирайки на своите бойци победа, неговият танк съумява да измине едвам 1-2 километра, преди да бъде ударен от снаряд. Боговете се усмихват на Израел за следващ път.

Тежката загуба кара сирийците да спрат настъплението и да продължат на идващия ден. Във вторник ще бъдат пуснати 3 сирийски дивизии в централната и южната част на Голан. Centurion-ите и Super Sherman-ите продължат да обстрелват арабските позиции и да не дават глътка въздух. Израелските Военновъздушни сили стартират да правят и по-точни въздушни удари, с което да стопират настъплението.

Последният напор на Сирия ще стартира в 9 часа сутринта, когато сирийците ще приготвят своята най-голяма офанзива. Този път са задействали и ракетните установки от Катюшите, които могат да нанесат доста по-сериозни вреди. Ударите са толкоз тежки, че капитан Кахалани има позволение да се дръпне с към 500-600 метра от рампите за пукотевица. 3-та бронирана дивизия и втори републикански полк потеглят напред. Сирийски хеликоптери навлизат в Долината на Сълзите, с цел да спуснат свежи хора и да оказват помощ за настъплението.

Капитан Бен Гал осведоми израелските елементи, че сега не може да се обезпечи помощ. Кахалани има артилерийско подкрепяне, което съумява да изненада съперника, само че не и да го спре. До през днешния ден военните анализатори считат, че тъкмо тази артилерия е съумяла да го избави. Без никаква помощ, Бен-Гал изпраща своите танкове да се бият с модерните Т-62 от по-близки дистанции. Сентурионите обаче страдат и от нов проблем, техните оръдия са съвсем износени от 3-дневното безкрайно потребление. Сирийските танкове минават през позициите на Калахани и имат краткотрайно прикритие.

Докато Калахани чака на разстояние, първите жертви съумяват да се разкрият около рампите. Капитанът подрежда свободна пукотевица и неговият личен стрелец отстрани 5 противников танка в границите на 5 минути. Калахани е в потрес, макар тежките загуби, сирийците не стопират своето нахлуване. За негова наслада, преди няколко часа са изпратени поправени израелски танкове, които са подготвени да влязат в багра.

В този миг би трябвало да се върнат рампите, само че за изненада няма анти-танкови снаряди и някои от машините към този момент нямат съвсем никакви. Един от неговите подчинени е подготвен да показа това, само че Калахани изключва радиото му и подрежда нахлуване. Прави това и по още една причина – по този начин врагът няма да разбере. Бен-Гал и капитан Ийтън ще упорстват позицията да бъде върната и Калахани потегля напред. Останалите танкове го следват към рампите за пукотевица, само че не всички.

Някои осъзнават какво би трябвало да създадат и потеглят с картечници напред, разчиствайки възможното наличие на вражеска пехота. Бен-Гал желае единствено минута и дава обещание, че идва подкрепление. Такова в никакъв случай не е съществувало, най-близките изтребители са били на към 120 километра от висотите, израелските танкове са били на най-малко 50 километра, само че в последния миг е станало ясно, че сирийските конвои с хранителни запаси са обърнали и са тръгнали към своята граница.

След четири дни в стълкновение 7-ма пехота и 3-та бронирана дивизия съумяват да създадат немислимото, елиминирайки повече от 260 противников танка в нахлуване. Войната обаче не е завършила.

На 11 октомври са пристигнали нови сили и Израел дава нова команда. Всички да се постараят да изкарат Сирия вечно от военните ѝ благоприятни условия. 3 израелски бронирани дивизии нахлуват в Сирия, а с тях е и реновираната 7-ма бригада. Силите на Израел съумяват да разклатят грубо Сирия и в този момент тя би трябвало да желае помощ. Между 12 и 20 октомври израелците прегазват съпротивата и се борят против сирийски, иракски и йордански сили. Израел разполага далекобойната си артилерия на няколко километра от Дамаск. Планината Хермон е завладяна на 22 октомври от израелски десантчици. След 2 дни ОН се намесва и упорства за договаряния и преустановяване на огъня.

7-ма бригада показва, че близо 75% от нейните сили са мъртви или ранени по време на 4-дневните офанзиви. 250 танка са потърпевши от Сирийската войска, само че едвам 100 са били тотално унищожени. Всеки един танк на бойното поле е бил най-малко един път ударен от противников снаряд. 772 израелски боеца губят живота, 2453-ма са ранени и 65 стават военнопленници.

Сирийската войска минава границата с 1400 танка и от тях 1181 не съумяват да се върнат на своя територия. 304 са изцяло унищожени. За този интервал 3100 сирийски боеца са убити, 5600 са ранени и 348 са взети в плен.