Левурдата е лечебно растение, което е познато от древни времена

Левурдата е лечебно растение, което е познато от антични времена със своите потребни свойства. Среща се в планински и широколистни гори над 1100 метра надморска височина. Расте напролет и цъфти през април и май. Важно е да се знае, че листата на левурдата наподобяват отровните листа на момината сълза, само че се разпознават по миризмата на чесън, както и по цветовете.
Растението е известно още като див чесън, див лук или мечи лук. Смята се, че откакто се разсънят от зимен сън, мечките похапват от това растение, с цел да се пречистят от насъбраните отрови и да възвърнат силите си.
Полезни за изразходване са всички елементи на левурдата. Листата и стъблата могат да се ядат пресни, сушени или сготвени. Можем да използваме и грудката, и цветовете на растението. Левурдата е лесна за обработка при готвене, а качествата и надминават доста от супер храните. Богата е на витамин А, В, В1, В2, В3, В6, витамин С, калций, калий, фосфор, йод, желязо, мед, цинк, етерични масла, както и на значими за организма мазнини и аминокиселини.
Дивият чесън е подобаващ за балансиране на бактериалната чревна флора. Той се бори с разнообразни инфекции и проблеми, свързани със стомаха и червата. Много по-щадяща от чесъна, левурдата пречиства чревния тракт от всевъзможни микроби, паразити и патогени.
Грижи се за сърцето и спомага за естественото контролиране на високия холестерол и високото кръвно налягане, като понижава риска от инфаркт, сърдечен удар и атеросклероза.
Дивият чесън е подобаващ също при разнообразни кожни проблеми и акне. От листата му се прави паста и дружно със зехтин се нанася върху проблематичния сектор.
Левурдата тонизира и укрепва организма след изтощителния зимен сезон. Дава сила и пречиства кръвта, стопява непотребните мазнини, а високият минерален състав и витамини защищават тялото от авитаминоза. Спомага за детоксикация на организма и усъвършенства имунитета, като понижава риска от вирусни инфекции и настинки.