Бюджетната комисия в НС прие финансовата рамка на НЗОК за 2026 г.
След двучасов спор и редица въпроси за промени в бранша към здравния министър Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание одобри проектобюджета на НЗОК за 2026 година Нормативната рамка бе призната с 15 гласа „ за “ и 9 „ срещу “.
Сред главните наранени въпроси, директно засягащи бюджета на фонда, бяха тези за
преструктурирането на разноските с акцент върху профилактиката и предварителната защита
Темата бе наранена в началото от Любомир Дацов в качеството му на представител на Фискалния съвет на България. Той уточни, че огромна част от средствата в бюджета на НЗОК отиват единствено за две пера в него: болнична помощ и медикаменти, и означи, че би трябвало да има смяна.
На същия проблем се спря и представителят на АИКБ Добрин Иванов. „ Години наред подлагаме на критика структурата на бюджета – съвсем 75% от него се разходва за болнична помощ и медикаменти, а дребна част – за предварителна защита и профилактика. Това прави системата извънредно неефективна. В този бюджет виждаме продължение на тази неправилна политика “, означи той.
Важно е да продължи усилието там да има повече средства, счита и представителят на КНСБ Пламен Димитров.
На противоположното мнение пък е представителката на КРИБ доктор Цветелина Спиридонова. Тя съобщи, че лечебните заведения са освен фактор на националната сигурност, само че и фактор на пазара на труда, и съобщи, че с по този начин препоръчаното нарастване на средствата в болничната помощ работодателите надали ще съумеят да покачат възнагражденията на медиците.
Всички участници в разискването пък бяха единомислещи, че разделянето на бюджетите за генерични и истински лекарства е добра стъпка.
Като проблем от редица участници в полемиката бяха откроени
възнагражденията както за младите лекари и специализантите, по този начин и за медиците изобщо
Асен Василев от „ Продължаваме промяната “ акцентира, че средствата, отпускани на лечебните заведения в отдалечени региони, както и тези, отпускани за личен състав, са замразени и остават на равнищата си от 2025 година Той означи неналичието на Колективен трудов контракт (КТД) и неналичието на прогрес във връзка с решаването на казуса с възнагражденията в здравния бранш, като добави, че решение не се предлага и с бюджета на новите ръководещи.
Д-р Спиридонова от своя страна напомни настояванията на младите лекари за грантове. По думите й обезпечаването им би било добър инструмент както по отношение на лекарите, по този начин и във връзка с Министерство на здравеопазването – за ориентиране на фрагменти към избрани региони с недостиг на фрагменти и дефицитни специалности.
Да се предложат промени за финансови тласъци за лекари в отдалечени региони в страната, изиска пък депутатката от Движение за права и свободи Айтен Сабри.
Въпросът бе обиден и от представителката на БСК Мария Минчева. Тя пък съобщи, че би трябвало да бъде анулиран текстът от Закона за здравното обезпечаване, който постановява главните заплати на медиците да не са по-ниски от заложеното в КТД. Според нея той е огромен препъникамък за подписване на КТД, защото съгласно структурата на самите лечебни заведения опциите им са разнообразни. Премахването на текста ще отпуши договарянията, счита тя.
На тази концепция възрази Пламен Димитров, съгласно който Министерство на здравеопазването би трябвало да постави спомагателни старания дружно с работодателите и синдикатите да се стигне до подписването на КТД, а не „ да се анулират реализирани позиции и да се стартира от нулата “.
Някои от участниците в разискването засегнаха и въпроса с контрола на средствата на НЗОК. Във връзка с това министърът на опазването на здравето Катя Ивкова уточни, че следва въвеждането на редица контроли в Националната здравна осведомителна система (НЗИС), които ще засилят контрола в бранша.
По време на дебата бяха наранени както постоянно обсъждани тематики като броя на лечебните заведения, достъпа до здравна помощ на избрани места, здравните осигуровки, търговете на частните лечебни заведения за медикаменти, опцията за СМС-известяване за медицински действия, по този начин и позабравени такива като
въвеждането на диагностично обвързваните групи и демонополизацията на НЗОК
Въпросът за ДСГ бе издигнат от Любен Дацов, който съобщи, че той е обсъждан интензивно през 2005-2006 година, само че 20 години по-късно системата остава непроменена.
В отговор здравният министър Катя Ивкова напомни, че класификационната система за ДСГ беше закупена през 2011 година от Австралия. „ Оттогава досега се работи по методика за въвеждане, не е оставена настрани. Ще има резултат, само че няма по какъв начин да е тази година “, сподели тя.
Демонополизацията на НЗОК пък бе коментирана от няколко участници в полемиката. По отношение на този въпрос Ивкова още веднъж напомни събития от преди години – 2014-2015 година, когато Световната банка изготви отчети по тематиката. „ За страдание, тези отчети са били оставени просто на страницата на Министерство на здравеопазването и от 2015 година никакви дейности не са подхванати. Може да проучваме този въпрос в допълнение “, разяснява министърката.
Тук се включи и и. д. шефът на НЗОК доктор Асен Меджидиев, съгласно който по-добрият вид би бил въвеждането на втори дирек на здравното обезпечаване с присъединяване на застрахователни сдружения. „ Тогава се получава по-добър надзор върху разходваните средства, по-добър надзор върху лечебните заведения за изкривени хоспитализации и тогава системата ще се самодисциплинира “, счита той.
Параметрите на признатия от депутатите проектобюджет на НЗОК можете да видите .
Сред главните наранени въпроси, директно засягащи бюджета на фонда, бяха тези за
преструктурирането на разноските с акцент върху профилактиката и предварителната защита
Темата бе наранена в началото от Любомир Дацов в качеството му на представител на Фискалния съвет на България. Той уточни, че огромна част от средствата в бюджета на НЗОК отиват единствено за две пера в него: болнична помощ и медикаменти, и означи, че би трябвало да има смяна.
На същия проблем се спря и представителят на АИКБ Добрин Иванов. „ Години наред подлагаме на критика структурата на бюджета – съвсем 75% от него се разходва за болнична помощ и медикаменти, а дребна част – за предварителна защита и профилактика. Това прави системата извънредно неефективна. В този бюджет виждаме продължение на тази неправилна политика “, означи той.
Важно е да продължи усилието там да има повече средства, счита и представителят на КНСБ Пламен Димитров.
На противоположното мнение пък е представителката на КРИБ доктор Цветелина Спиридонова. Тя съобщи, че лечебните заведения са освен фактор на националната сигурност, само че и фактор на пазара на труда, и съобщи, че с по този начин препоръчаното нарастване на средствата в болничната помощ работодателите надали ще съумеят да покачат възнагражденията на медиците.
Всички участници в разискването пък бяха единомислещи, че разделянето на бюджетите за генерични и истински лекарства е добра стъпка.
Като проблем от редица участници в полемиката бяха откроени
възнагражденията както за младите лекари и специализантите, по този начин и за медиците изобщо
Асен Василев от „ Продължаваме промяната “ акцентира, че средствата, отпускани на лечебните заведения в отдалечени региони, както и тези, отпускани за личен състав, са замразени и остават на равнищата си от 2025 година Той означи неналичието на Колективен трудов контракт (КТД) и неналичието на прогрес във връзка с решаването на казуса с възнагражденията в здравния бранш, като добави, че решение не се предлага и с бюджета на новите ръководещи.
Д-р Спиридонова от своя страна напомни настояванията на младите лекари за грантове. По думите й обезпечаването им би било добър инструмент както по отношение на лекарите, по този начин и във връзка с Министерство на здравеопазването – за ориентиране на фрагменти към избрани региони с недостиг на фрагменти и дефицитни специалности.
Да се предложат промени за финансови тласъци за лекари в отдалечени региони в страната, изиска пък депутатката от Движение за права и свободи Айтен Сабри.
Въпросът бе обиден и от представителката на БСК Мария Минчева. Тя пък съобщи, че би трябвало да бъде анулиран текстът от Закона за здравното обезпечаване, който постановява главните заплати на медиците да не са по-ниски от заложеното в КТД. Според нея той е огромен препъникамък за подписване на КТД, защото съгласно структурата на самите лечебни заведения опциите им са разнообразни. Премахването на текста ще отпуши договарянията, счита тя.
На тази концепция възрази Пламен Димитров, съгласно който Министерство на здравеопазването би трябвало да постави спомагателни старания дружно с работодателите и синдикатите да се стигне до подписването на КТД, а не „ да се анулират реализирани позиции и да се стартира от нулата “.
Някои от участниците в разискването засегнаха и въпроса с контрола на средствата на НЗОК. Във връзка с това министърът на опазването на здравето Катя Ивкова уточни, че следва въвеждането на редица контроли в Националната здравна осведомителна система (НЗИС), които ще засилят контрола в бранша.
По време на дебата бяха наранени както постоянно обсъждани тематики като броя на лечебните заведения, достъпа до здравна помощ на избрани места, здравните осигуровки, търговете на частните лечебни заведения за медикаменти, опцията за СМС-известяване за медицински действия, по този начин и позабравени такива като
въвеждането на диагностично обвързваните групи и демонополизацията на НЗОК
Въпросът за ДСГ бе издигнат от Любен Дацов, който съобщи, че той е обсъждан интензивно през 2005-2006 година, само че 20 години по-късно системата остава непроменена.
В отговор здравният министър Катя Ивкова напомни, че класификационната система за ДСГ беше закупена през 2011 година от Австралия. „ Оттогава досега се работи по методика за въвеждане, не е оставена настрани. Ще има резултат, само че няма по какъв начин да е тази година “, сподели тя.
Демонополизацията на НЗОК пък бе коментирана от няколко участници в полемиката. По отношение на този въпрос Ивкова още веднъж напомни събития от преди години – 2014-2015 година, когато Световната банка изготви отчети по тематиката. „ За страдание, тези отчети са били оставени просто на страницата на Министерство на здравеопазването и от 2015 година никакви дейности не са подхванати. Може да проучваме този въпрос в допълнение “, разяснява министърката.
Тук се включи и и. д. шефът на НЗОК доктор Асен Меджидиев, съгласно който по-добрият вид би бил въвеждането на втори дирек на здравното обезпечаване с присъединяване на застрахователни сдружения. „ Тогава се получава по-добър надзор върху разходваните средства, по-добър надзор върху лечебните заведения за изкривени хоспитализации и тогава системата ще се самодисциплинира “, счита той.
Параметрите на признатия от депутатите проектобюджет на НЗОК можете да видите .
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ