Летящите насреща й снежинки заслепяваха очите й, а мразовитият вятър

Летящите отсреща й снежинки заслепяваха очите й, а мразовитият вятър накара Светла да отстъпи крачка обратно. Бялата завивка позволяваше да се отгатнат замъглените контури на къщите по пустата нощна улица. Младата жена самоуверено напредваше, бутайки обезверено количка с тримесечно бебе. Нежно обгърна детето в палтото си, а самата тя остана по една тънка блуза. Раздраните й колене, по които се стичаха капки кръв, я боляха отвратително и силите й бяха на изчерпване. На няколко пъти съвсем загуби схващане, само че спомняйки си за бебето, настойчиво продължаваше да се придвижва. Едва стоешком на крайници, младата жена стигна до дома на родителите си. За благополучие портата им беше отключена и събирайки в себе си цялата болежка и тъга, които я тласкаха напред, тя обезверено изкрещя: „ Мамо, мамо! “ Но воят напразно безмилостно и присмехулно заглуши вика й за помощ…

В топлата стая Валентина ненадейно подскочи в леглото си. С неспокойно сърце погледна през прозореца, взирайки се в призрачната снежна мантия. И някак непринудено усети лежащия на снега контур, по тази причина разсъни брачна половинка си и го прати на улицата. Малко по-късно Илия довлече в стаята бебето и изцяло изтощената си щерка. С огромни старания загрижените родители оказаха първа помощ на Светла, стопляйки премръзналото й тяло. Колкото и да бяха обезпокоени, те не посмяха да задават въпроси, до момента в който щерка им сама не пожелае да приказва.
На другата заран бащата и майката с възмущение слушаха описа на щерка си:

Още на идващия ден след сватбата свекървата ми трансферира цялата домашна работа. Трябваше да прислугвам на всички в фамилията, да им мия чиниите след хранене, да разчиствам масата и да им оправям леглата. По през целия ден готвих, перях, простирах, а след това до късно копаех, плевях и поливах в градината. В същото време трябваше да вървя и на работа, стараейки се да имам порядъчен външен тип.
Свекърът и свекървата използваха всеки комфортен случай, с цел да бележит гордо, че произлизат от остаряла благородническа фамилия, а не като мен от простолюдието. Затова, считайки, че са ми оказали огромна благосклонност, приемайки ме в фамилията си, те ме принуждаваха да им прислужвам. Съмнявах се в здравия им разсъдък, само че нямах предпочитание да встъпвам в спор с тях. И въпреки всичко нищо не можеше да се съпостави с намеците на свекъра ми: галеше ме скрито под масата или ме пляскаше по задните елементи, когато минавах около него. За да не предизвиквам скандал в „ благородното семейство “, безмълвно отбягвах остарелия блудник.

Бременността ми не оказа никакво въздействие на свекърва ми, и до самото си раждане, недоспала, недохранена и унищожена прислужвах на цялото семейство. В този дом свекърите ми бяха същинските господари, а брачният партньор ми – безцветна украса. След като родих сина си, се разболях от следродилна тресчица и краката не ме държаха. Едва се придвижвах и на практика на колене полагах грижи за бебето си. В кухнята настана безпорядък, а в мивката се трупаха неизмити чинии. Недоволни, свекърите ми съскаха и по всякакъв начин се стремяха да покажат пренебрежението си към мен.

Два дни преди страшното пътешестване към дома, брачният партньор ми отпътува в командировка и аз останах сама. Вечерта, откакто се прибра от работа, свекърът ми изиска да му донеса чехлите от прилежащата стая. Забавих се, тъй като мъчно се придвижвах, а когато ги донесох, той ги сграбчи и ме удари през лицето с тях:
– Когато ти кажа нещо, би трябвало незабавно да изпълниш волята ми. Какво ми пълзиш като костенурка. Такава снаха не ми е нужна: събирай си багажа и се махай. Аз ще намеря за сина си по-добра жена!
Обърнах се за помощ към свекърва си, само че тя патетично поклати глава и с пръст ми уточни входната врата.

Половин час плаках безпомощна, притиснала към гърдите си дребното си момче. Докато си събирах багажа, свекърът нахлу в стаята, удари ме през лицето, а след това ме хвана за косата, изхвърляйки ме на улицата. С разкривена от завист физиономия, свекървата ми подаде детето, увито в едно фино одеяло. Входната врата се тръшна зад мен, а ключът се обърна в ключалката. Болна и с тресчица, в минусови температури стоях с дребното си бебе на снега.

Две седмици по-късно, брачният партньор на Светла се появи в дома й, крещейки от пътя, че тя сама е отговорна за всичко. Не се подчинявала на родителите му, нито е угаждала на желанията им. Ако била подготвена да им изиска амнистия, той щял да я прибере назад. Младата жена избърса слюнките му от лицето си, а след това замахна и по мъжки зашлеви мощно изрода през устата. Гневът й болката й бяха толкоз мощни, че с един удар оскърбената жена смъкна маминото синче на земята. Така този „ обаятелен “ брачен партньор напусна вечно живота на Светла.
Няколко месеца след развода им, който още повече разтвори бездната сред тях, някогашният й мъж се ожени за жена, която се оказа мошеничка. От този ден изминаха двадесет и пет години. Днес Светла е щастлива майка и баба, само че към момента помни оня заплашителен нощен път.
Инфо: Лична драма