Как „Черният септември“ постави на колене немската полиция в Мюнхен
Летните олимпийски игри през 1972 година в Мюнхен остават вечно в историята не с триумфа на човешкото тяло и слагането на нови върхове, а с тероризъм. Вместо виковете на публиката, вместо даването на медали и чупенето на върхове, целият свят е прикрепен пред тв приемниците, с цел да стане очевидец на един от модерните терористични актове, които познаваме. Западна Германия става център на събитията, откакто членове на организацията „ Черният септември “ взимат израелските състезатели за заложници.
Събитията от 1972 година стартират във втората седмица на летните олимпийски игри. Властите се пробват да не употребяват силите на армията и полицията и желаят да показват страната като доста по-мирна и цивилизована. Мнозина се пробват да не помнят последната олимпиада, когато Адолф Хитлер употребява всички вероятни сили, с цел да показва своята агитация, като в този случай единствено един човек е решил да показва здрав разсъдък и до ден сегашен фотографията на Борис III стои като монумент и въплъщение на единствената здравомислеща страна по време на втория световен спор.
Липсата на боен личен състав тормози доста израелската делегация, когато същите идват в Мюних. Отборът е настанен в относително изолираната част на олимпийското селце, получават партерния етаж на дребна жилищна постройка и не престават да имат вяра, че са уязвими на офанзива. Организаторите помолили криминалистът Гьорг Сийбер да създаде повече от 26 сюжета за вероятно нахлуване. Сценарий 21 предлага точна прогноза за възможна офанзива против израелския тим, взимането на заложници и опит да се избяга със аероплан.
Германецът явно е имал взор над обстановката и за жал се оказва прав, като терористичната група работи тъкмо по този проект. Поставянето на защита застрашавало първончалния проект за безгрижни и свободни олимпийски игри. Според немското издание Der Spiegel, през 2012 година излизат данни, че управляващите са получили и сигнал от палестински осведомител в Бейрут за подготвящата се акция. Според предадената информация, в Западна Германия се подготвял „ случай “, външното министерство предава сигналът и декларира, че всички нужни ограничения би трябвало да бъдат взети. Вечерта на 4-и септември израелските спортисти отиват на спектакъл, с цел да гледат израелската звезда Шмуел Роденски.
В 4 часа и 30 минути сутринта на 5-и септември, до момента в който всички спят, осем души в спортно облекло влизат в селището, носейки сакове с автомати „ Калашников “, револвери „ Токарев “ и ръчни гранати, прескачат оградата, оказват помощ им други спортисти, които имат вяра, че най-вероятно това са състезатели, които се пробват да се приберат след тежка алкохолна вечер. След това е доста елементарно да намерят пътя до мечтаната локация и благодарение на откраднатите ключове. Веднъж преoдолели ключалките, терористите се натъкват на Йосеф Гутфройнд, който с тяло блокира вратата и стартира да крещи, че са нападнати.
Опитът да се вземат всички заложници е безрезултатен, някои съумяват да избягат, други нямат този шанс и посрещат оловото на нападателите си. На финалът остават 9 заложника. Няколко часа по-късно министър-председателят на Израел – Голда Майер се обръща с апел към всички народи за спасяването на жителите на страната. Отказва да извърши изискванията на терористите, които в този миг желаят освобождението на пандизчии. Израел отхвърля да спомага под предлог, че в случай че това искане се извърши, жителите на страната ще бъдат непрекъснато изнудвани и борещи се за живота си.
Терористите желаят освобождаването на 234 души, някои с палестинско родословие, които били затворени в Израел. За по-сериозно внимание, господата оставят натрупа на един от спортистите пред постройката, обещавайки, че скоро ще има още, в случай че настояванията им не се изпълнят. Израел предлага да изпрати своите специфични сили за противопоставяне, само че Западна Германия отхвърля. Скандалът става още по-жесток, тъй като на територията на страната са арестувани евреи. Немските управляващи са подготвени да подпишат празен чек, както и да предложат немски представители от високите постове. Терористите отхвърлят и двете оферти. Отговорът им, при още един опит е „ Парите нямат никакво значение за нас, животите ни нямат никакво значение за нас. “.
Междувременно игрите не престават обикновено и всички останали състезатели се връщат към естествената работа, което насочва вниманието на публицистите и след 12 часа всички занимания са прекъснати. Американският маратонец Франк Шортър гледа събитията през балкона си изяснява, че на всеки 5 минути се чували крясъци, приканващи всички да бъдат убити, а по-късно някой различен предложил да се изчака още малко.
Съществуват две версии за опита на немската полиция да реши случая. Някои споделят, че служители на реда облечени в спортни екипи стартират заход. Очевидци считат, че това са гранични служители на реда, други настояват, че са от елементарната работа. Планът е да пропълзят през вентиалционните шахти и оттова да обезвреждат нападателите. Единственият проблем е, че всичко се излъчва онлайн по малкия екран и терористите са способни да гледат всяко едно деяние в действително време. Планът е осуетен, само че в 6 часа следобяд се предлага ново искане – превоз до Кайро.
Министър-председателят на Египет Азис Седки отхвърля на Западна Германия и упорства страната му да не бъде намесвана, само че въпръке това се работи по отношение на настояванията на терористите. Два военни хеликоптера Bell UH-1 идват в селцето, с цел да закарат господата във военна база на НАТО, където ще могат да излетят до интернационалното летище покрай Мюнхен. Тук се крие и проектът на управляващите да обезвреждат членовете на групировката. Пътят до хеликоптерите можел да разкрие най-сетне заложниците и похитителите.
Първоначално всички трябвало да извървят 200 метра през под земята гараж, където полицейските снайпери към този момент се подготвяли за покриването на периметъра. За страдание се оказва, че някой основава прекалено много звук и господата вземат решение да трансформират маршрута, употребявайки рейс, с който да стигнат до хеликоптерите. Снайперите се придвижват на летището, трима се качват по покривите, други двама се настаняват в контролната кула. За следващ път можем да забележим неналичието на подготовка, германците нямали умения за пукотевица с дакелобойно оръжие, а такова даже не било доставено, всички имали елементарната бойна пушка. Без оптика, без нощно виждане и без никакви други шансове за противопоставяне.
Какво са правили на тези позиции. Началниците ги избрали, тъй като същите взели участие в съботните надпревари по пукотевица. По време на избора, един от определените за снайперист е обяснил, че въобще не счита, че е верният човек за задачата. Защо не се е намесила войска и за какво на Израел е отказано да изпрати собствен екип за деяние, това ще разгледаме по-надолу в материала. От друга страна за мнозина би било неетично да взе участие непознат екип от командоси на територията на една страна. Приготвен е Боинг 727 за отлитане към Кайро, само че в това време целият пасажерски екип е сменен от служители на реда в цивилни униформи.
Планът бил всички на борда да бъдат отстранени от служителите на реда, до момента в който снайперистите убият терористите, които останат отвън самолета. В последният миг обаче се оказало, че групата въоръжени е от 8 индивида – прекалено много за неподготвените снайперисти, както и за всички на борда. Улрих Вегенер – създателят на немските контра-терористични GSG ще съобщи, че това ще докара до цялостен неуспех през цялото време, само че никой не го слуша. Хеликоптерите кацат в 10 и 30 вечерта, четиримата водачи излизат дружно с шест от терористите.
Когато се качват в самолета и виждат, че е празен, всички тичат наопаки към хеликоптерите. В опита им да избягат, един от снайперистите се пробва да стреля по водача на групата, надявайки, че ще накара останалите да се предадат. Пропуска, ранявайки различен, служителите на реда откриват огън. На място са убити терористите, които остават в хеликоптера, останалите съумяват да се скрият и стартират пукотевица по осветлението на летището. Пилотите съумяват да избягат, заложниците нямат този шанс.
Изпратени са бронетранспортьори, които да асистират, само че никой не се е сетил да разчисти придвижването и колите остават блокирани. След среднощ трафикът се отпуска и най-сетне се прибягва до дейности. Четири минути след среднощ, двама заложника са изправени пред един от хеликоптерите и по тях се открива огън от упор. След това хвърлят и граната в летателния уред, гарантирайки гибелта и на хората вътре.
Всеки един от членовете на „ Черният септември “ е посрещнат от огън. Последните 5 заложника са избити от упор в другия хеликоптер, откакто Аднан Ал-Гаши изпразва пълнителя си по тях. Сражението завършва в 1 часа и 30 минути на 6 септември. Първоначално немските медии оповестяват, че всички терористи са мъртви, а заложниците са избавени. Официалните данни удостоверяват, че същинското число на жертвите е 11. Двама са убити при нападението в селото, а останалите на летището. Къде се крият главните проблеми? На първо място се счита, че немската полиция не е била готова, което е явно и едвам два месеца по-късно ще се сътвори контра-терористичен отряд.
Немската войска не можела да се намеси, заради рестриктивните мерки на конституцията, която не им разрешава присъединяване, в случай че няма война на територията на страната. Броят заложници и терористи бил явен едвам след натоварването им в хеликоптерите, само че снайперите нямало по какъв начин да знаят, тъй като нямали даже радиостанции. Пилотите били инструктирани да кацнат на дължина против контролната кула, позволявайки по-висок късмет за обстрел, само че не изпълнили тази заповед. Цялата интервенция се водила от Бруно Мерк, Ханс-Дитрих Геншчер и Манфред Шрибер – двама политици и един стратег.
Тактикът бил упрекнат за неволното причиняване на клането, само че по-късно е оправдан, тъй като от самото начало трябвало да се бори и с други критици. Телата на 5-мата терористи, които умират в стрелбата на летището – Афиф, Назал, Чик Таа, Хамид и Джамал – отпътуват за Либия и са заровени с военни почести. В отговор на този успех, изралески бомбардировачи удрят бази на Сирия и Ливан, убивайки военни и цивилни. Оцелелите трима членове са дадени на съд, само че на 29 октомври аероплан на Луфтханза е похитен и терористите упорстват за освобождението им.
Германците ги пускат и господата съумяват да се върнат в Либия, където описват за своя необикновен триумф. Според някои теоритици, тук се крие и още една загадка конвенция сред терористичната организация и Западна Германия, в която се договаря за окончателното прекъсване и опериране против немски жители и компании. В следствие Мосад ще получат зелена светлина да стартират работа и да издирят и убият последните оживели, само че по този начин или другояче Олимпийските игри са към този момент очернени.
