Милиардери и суперсили водят битка за Луната
Лесно е да обичате „ Аполо 11 “, в случай че сте живели преди половин век и сте станали директни очевидци. За тези, които не са били край площадката на галактическия център " Кейп Кенеди ", с цел да следят излитането на „ Сатурн 5 “ на 16 юли 1969 година, или пък не са се струпали пред тв приемника, с цел да видят по какъв начин Нийл Армстронг слиза от стълбичката и потегля по повърхността на Луната 4 дни по-късно, кадрите винаги ще наподобяват като документален филм. Не и за Илън Мъск.
„ Аполо 11 " беше едно от най-вдъхновяващите неща в цялата човешка история “, споделя Илън Мъск в централата на компанията за галактически технологии SpaceX, която основава през 2002 година и от този момент тя се е трансформирала по собствен метод в знак за изследването на Космоса. „ Не съм сигурен дали SpaceX щеше да съществува, в случай че не беше " Аполо 11 “. "
Днес SpaceX е един от дребното авторитетни играчи – милиардери мечтатели и двете най-богати страни в света – надпреварващи се кой да се откри на Луната. През 60-те години на ХХ век имаше само двама състезатели – Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики, надпреварващи се кой първи ще стъпи на лунната повърхнина, само че този път Съединени американски щати се оказаха в по-голяма конкуренция в доста области с частни компании като SpaceX и Blue Origin на Джеф Безос, както и с интернационалните сили като Китай. Подобно на Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати по времето на Студената война, Пекин употребява галактическите си упоритости като мощен идеологически – а и за териториално разширение – инструмент. През януари Китай сполучливо приземи Chang’e-4 – дребна стационарна станция и роувър, на противоположната страна на Луната, като се трансформира в първата страна, която се е докоснала до това непознато полукълбо. „ Работим Китай да се трансформира в галактически колос “, съобщи основният конструктор на Chang’e-4 У Вейжън.
Движещата мощ на новата галактическа конкуренция е мощна комбинация от стопански, софтуерни и геополитически цели. Възможно е да се натрупа състояние от плановете за Луната. В момента галактическите бизнес действия способстват с 350 милиарда $ към световния Брутният вътрешен продукт – сума, която се чака да скочи до 1.4 трилиона $ до 2040 година съгласно „ Морган Стенли “. Луната може да бъде първият пост в напъните за колонизиране и проучване на Космоса. Ето и пример: има съществени догатки, че
може да се натрупа благосъстоянието, в случай че на Луната се потърсят метали,
които са рядко срещани на Земята и се употребяват в производството на електроника. При сегашните галактически технологии обаче това богатство бързо се заличава от милиардите долари, които ще струва доставката на стоките сред Земята и Луната. Технологията обаче се трансформира и никой не желае да остане отвън евентуалната лунна тресчица за злато.
Също по този начин има научни и софтуерни аргументи за полети до Луната. Обсерватории на противоположната страна на Луната, защитени от отразената от Земята слънчева светлина и от земното радиоизлъчване, ще бъдат по-мощни и с тях ще може да се вижда по-далеч, в сравнение с с телескопите на повърхността на планетата или в орбитата й. И въпреки че НАСА, както е известно, преувеличава спомагателните търговски изгоди от галактическата стратегия, никой не може да отхвърли, че през миналите десетилетия са събирани доказателства, че технологията, създадена първо за галактически пътувания, постоянно има приложения и на Земята: стабилно на надраскване стъкло; нови видове батерии; мемори пяна и огнеупорна тъкан; а най-важното е, че GPS навигацията е въз основата на системите, предопределени за проучване на Космоса. Бъдещите изгоди могат да включват потребление на изкуствен интелект, биометрични датчици и надзор на въздушния трафик, както и изкуствени торове, специфични LED системи за парници, приспособени въз основата на системи, които сега се създават за основаване на земеделие отвън планетата ни. Всички пътища към Марс евентуално минават тъкмо през Луната. Създаването на дом в свят, който е единствено на три дни път от Земята, е най-хубавият метод да се тества значима инфраструктура за поддържане на живота, която ще бъде нужна за намиращия се доста по-далече Марс.
Всички участници в лунната конкуренция гледат към едно и също място на повърхността - Южния полюс, който е доста покрай плодородния полумесец на Луната. В кратерите на Южния полюс, ситуиран в региона на безконечната сянка, се натрупват
огромни ресурси от лед, които могат да се употребяват като източник на вода
за хората и за поливането на отглеждани от тях култури. Водата може да се раздели на О2, който да се употребява като въздух за екипажите, и на водород, от който посредством наново свързване с О2 може да се получи просто, мощно и чисто ракетно гориво. Извличането на вода и ракетно гориво за галактическа задача в дълбокия Космос е доста по-сложен и сложен развой, в сравнение с то да се доставя от Луната, където гравитацията е шест пъти по-малка, в сравнение с Земята, и по-късно да се качва в лунната орбита. Космически транспортен съд по пътя към Марс теоретично може да спре покрай Луната, с цел да зареди, и по-късно да се насочи към по-дълбокия Космос.
Всичко това е в границите на опциите на актуалната технология, само че след края на лунната задача „ Аполо “ през 1972 година пилотираната галактическата стратегия на НАСА имаше много по-ограничени цели и се сведоха до полети с ниска земна орбита. След като последната галактическа совалка се приземи през 2011 година, Съединени американски щати към момента даже нямат собствен личен метод, с цел да изпращат астронавти в Космоса, а купуват места – към 80 млн. $ е за едно пътешестване – на борда на съветския транспортен съд „ Союз “.
Сега обаче вниманието още веднъж се насочи към лунна доминация. През март вицепрезидентът Майк Пенс, който оглави и възобновения Национален галактически съвет (разпуснат през 1993 г.), разгласи, че администрацията на Тръмп ще изпрати американци на Луната до 2024 година Моментът за това предизвикателство е подобаващ, защото на галактическото крайбрежие на Флорида още веднъж кипи интензивност. НАСА даде чартърен на SpaceX стартовата площадка 39А в „ Кейп Канаверал “, от която съвсем всички лунни задачи " Аполо " са изстреляни. Компанията възнамерява да направи пилотиран полет към Луната още през 2023 година Тя също по този начин е взела чартърен и намиращата се наоколо стартова площадка 40 и е построила на над 5000 кв. м хангар за подготовка на ракети за полет. В Хоторн, Калифорния, фабриката гъмжи от служители и се работи по създаване на технологии, в това число два галактически кораба Dragon – единият би трябвало да тества системата за спешно овакантяване на кораба, а другият е за автоматизиран полет до Международната галактическа станция (МКС). SpaceX обаче си показва да направи освен това. „ Всъщност би трябвало да имаме транспортен съд, кадърен да достави задоволително потребен товар на Луната, да сътвори непрекъсната база на Луната, сходно на непрекъснатата обитаема база, която имаме в Антарктида ", споделя Мъск.
НАСА е дала чартърен площадки за изстрелване 36 и 11 на Blue Origin – ракетната компания, благосъстоятелност на шефа на „ Амазон “ Джеф Безос. Blue Origin е направила блестяща фабрика за 200 млн. евро в Канаверал и възнамерява да я разшири с още над 350 000 кв. м. През май Безос сподели макет в същински размери на модула за приземяване на Луната на компанията Blue Moon и повтори поставената към този момент от администрацията цел за стъпване на Луната – 2024 година „ Време е да се върнем на Луната и този път да останем “, съобщи той.
НАСА още веднъж се раздвижва, партньорствата й с частни компании, почнали по времето на администрацията на Обама, в този момент дават резултати. SpaceX и намиращата се във Вирджиния Orbital Sciences постоянно реализират непилотирани полети до МКС, а „ Боинг “ и SpaceX се надяват да изпратят и пилотирана задача идната година. Съвместната компания United Launch Alliance в партньорството с „ Локхийт Мартин “ и „ Боинг “ може да достави горната част на новата ракета на НАСА, с които тя се надява за изпрати астронавти на лунно пътешестване през 2024 година
На площадка 39 В в Канаверал НАСА сложи 38-етажна мобилна кула за изстрелване на стойност 500 млн. $, която е предопределена за новата ракета: голямата Space Launch System (SLS) – версията от ХХ век на лунната ракета „ Сатурн 5 “ от задачата „ Аполо “. След изявлението на Пенс НАСА форсира периодите за изстрелване на SLS и завършването на пилотирания транспортен съд „ Орион “ – актуалния аналог на „ Аполо “, а също така събира предложения за нов лунен уред.
НАСА кръсти последната си лунна стратегия „ Артемида “
на името на митичната сестра на Аполон. Всичко това, съзнателно или не, припомня за обещанието на президента Кенеди от 1962 година, че американски астронавти ще стъпят на Луната до края на 60-те години на ХХ век – амбициозна цел, а закрепената дата той дефинира като предизвикателство, с което страната би трябвало да се оправи. Ако „ Артемида “ успее, ще върне американското предимство в галактическата конкуренция и ще потвърди, че разединена страна може да направи велики неща. Ако пък не успее, Съединени американски щати ще правят отстъпка Луната и опциите, които крие, най-малко за идващото десетилетие.
Китайската национална галактическа администрация изненада света. Страната не беше изстрелвала спътник до 1970 година и в продължение на десетилетия изоставаше в галактическата конкуренция. През 2003 година обаче това стартира да се трансформира, когато Китай изстреля първия си тайконавт. Китай към този момент има няколко пилотирани задачи, осъществявал е галактически разходки, построи и миникосмическа станция. Страната също по този начин изпрати 4 роботизирани лунни задачи, най-впечатляващата по-рано тази година, с кацане в базовата станция Chang’e-4 и роувър на противоположната страна на Луната. Пекин също по този начин разгласи, че възнамерява да направи лунна база на Южния полюс – Chang’e-4 кацна на територия, която би била Полярният кръг на Земята. Китайската галактическа организация публично не разкрива проектите си за бъдещето – пилотирана или роботизирана задача, само че през 2017 година държавната осведомителна организация Синхуа разгласи, че съгласно първия тайконавт Ян Ливей Китай „ възнамерява човек да кацне на Луната “.
Китай също по този начин не приказва и за разноските, които прави за проучвания на Космоса – или най-малко не споделя нищо, което да звучи правдоподобно. Най-често цитираните данни в медиите за годишния бюджет на организацията са 8 милиарда $, или към 40% от плануваните 20 милиарда $ за НАСА. Повечето специалисти обаче не одобряват тази цифра, защото тя е смешно дребна. „ Космическата стратегия на Китай е част от военната й стратегия “, изяснява Дийн Чън, който е старши теоретичен помощник, експерт по китайската политика и сигурност във фондация „ Херитидж “, основана във Вашингтон. „ Твърди се, че бюджетът за защита е към 250 милиарда $. Това е комфортна неистина, която подхожда на всички. “ Всъщност Китай евентуално харчи доста повече както за защита, по този начин и за Космоса и инфраструктурата демонстрира това: „ Ако могат да поддържат четири разнообразни площадки за изстрелване и две държавни корпорации с 90 000 чиновници, би трябвало да се запитаме по какъв начин съумяват с 8 милиарда $ “.
Финансирането на НАСА достига своя пик през 1969 година, когато възлиза единствено на 5.9 милиарда $, което се равнява на 47 милиарда $ настоящи пари – това е два пъти повече от сумата, която агенцията получава през днешния ден. След като Пенс разгласи, че за 2024 година задачата е връщане на Луната, администрацията на Тръмп изиска спомагателни 1.6 милиарда $ за разноски – сумата обаче още не е утвърдена от Конгреса. Дори и да беше, отново нямаше да е задоволителна, защото годишните разплащания с вътрешни снабдители, нужни кацането на Луната да стане през 2024 година, възлизат на 5 милиарда $. Като начало НАСА има потребност от ракета, а SLS е в развой на разработка с спирания от 2005 година, а закрепеното финансиране постоянно води до пропускане на крайните периоди. По-рано тази година Сметната палата на Съединени американски щати пусна отчет, съгласно който SLS, „ Орион “ и обвързваните с тях системи костват към този момент 16 милиарда $, което е с 1.8 милиарда $ повече от плануваното и това в огромна степен се дължи на отлаганията. Сега галактическата организация упорства, че SLS е съвсем подготвен, и има упорит проект -
първата пилотирана задача към Луната е планувана за 2023 година
Мъск напредва още по-бързо. Неговият SpaceX Dragon може да бъде подготвен да изведе екипаж от астронавти към МКС още в идващите 6 месеца. И макар че най-голямата ракета на SpaceX, Falcon Heavy, няма двигателната мощност на SLS, сега тя е най-мощната, осъществяваща полети. В края на юни SpaceX разгласи, че най-рано през 2021 година ще бъде изстреляна ракетата Falcon Super Heavy – покрита с неръждаема стомана, с апарата Starship, в който има място за 100 души. Това е 17 пъти повече от размера на „ Орион “, където има място за сред 4-ма и 6-ма астронавти. Според Мъск Super Heavy, а не съществуващите ракети Falcon, ще накара хората да изоставят модела „ флагове и стъпки “ от ерата „ Аполо “ и да се насочат към по-постоянно наличие на Луната, а по-късно и на Марс. „ Можем да създадем нещо като повтаряне на „ Аполо 11 “, няколко по-малки задачи с Falcon Heavy, само че римейкът в никакъв случай не е по-добър от оригинала “, споделя той. Мъск към този момент е продал няколко билета за пътешестване до Луната на борда на Starship на японския милиардер Юсаку Маезава. И до момента в който Мъск не пази в загадка проектите си, то Безос и неговата Blue Origin са обгърнати повече в тайнственост, най-малко към този момент. Ракетата Blue Origin’s New Shepard може да се употребява наново, направена е да доставя товари и хора в суборбиталния Космос.
НАСА събира предложения за лунни апарати от няколко компании за програмата си „ Артемида “. Що се отнася до Китай, каквато и да е неговата цел, упоритостите за пилотиран полет в огромна степен зависят от новата версия на ракетата от серията Long March - Long March 5. Тя трябваше да изпрати сонда до и от Луната в края на тази година, както и друга задача до Марс през 2020 година Long March 5 даже не е ракета, която ще води тайконавти на Луната. Тя е част от етапа на разработка, която би трябвало да докара до основаването на по-мощната Long March 9. Ако Китай не успее да изведе в Космоса 5-а, то сигурно няма да полети и по-големият й брат. Има и още въпроси дали проектите на Китай за Луната не са тактическо заблуждение – метод да взе участие в играта, до момента в който концентрира вниманието си върху по-евтини, само че по-практични планове за проучване и сигурност на земната орбита.
Разбира се, като цяло не би трябвало да има съревнование, а интернационалното съдействие постоянно работи много по-добре от съревнование. Съединени американски щати си партнират с 15 страни на МКС. Русия, Европейската галактическа организация, Япония и Канада са съдействали за модулите и астронавти от 18 страни, били на борда. С ескалирането на напрежението сред Съединени американски щати и Русия съдействието на галактическата станция е ефикасен клапан за освобождение на напрежението, изключително когато екипажите дружно се изправят пред проблеми. Сътрудничеството сред американската и китайската галактическа стратегия към този момент е неразрешено от утвърдена в бюджета уговорка през 2011 година поради опасения от трансфер на технологии, които биха могли да застрашат националната сигурност. Технически НАСА би могла да си сътрудничи с Китай по цивилен планове, които нямат военни приложения, само че на процедура е налице прекомерно двойно потребление във всяка галактическа технология. В галактическата конкуренция с Китай, а не в галактическото партньорство, има политическа изгода в Съединени американски щати, по същия метод, както и преди 50 години със Съюз на съветските социалистически републики.
„ Аполо 11 " беше едно от най-вдъхновяващите неща в цялата човешка история “, споделя Илън Мъск в централата на компанията за галактически технологии SpaceX, която основава през 2002 година и от този момент тя се е трансформирала по собствен метод в знак за изследването на Космоса. „ Не съм сигурен дали SpaceX щеше да съществува, в случай че не беше " Аполо 11 “. "
Днес SpaceX е един от дребното авторитетни играчи – милиардери мечтатели и двете най-богати страни в света – надпреварващи се кой да се откри на Луната. През 60-те години на ХХ век имаше само двама състезатели – Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики, надпреварващи се кой първи ще стъпи на лунната повърхнина, само че този път Съединени американски щати се оказаха в по-голяма конкуренция в доста области с частни компании като SpaceX и Blue Origin на Джеф Безос, както и с интернационалните сили като Китай. Подобно на Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати по времето на Студената война, Пекин употребява галактическите си упоритости като мощен идеологически – а и за териториално разширение – инструмент. През януари Китай сполучливо приземи Chang’e-4 – дребна стационарна станция и роувър, на противоположната страна на Луната, като се трансформира в първата страна, която се е докоснала до това непознато полукълбо. „ Работим Китай да се трансформира в галактически колос “, съобщи основният конструктор на Chang’e-4 У Вейжън.
Движещата мощ на новата галактическа конкуренция е мощна комбинация от стопански, софтуерни и геополитически цели. Възможно е да се натрупа състояние от плановете за Луната. В момента галактическите бизнес действия способстват с 350 милиарда $ към световния Брутният вътрешен продукт – сума, която се чака да скочи до 1.4 трилиона $ до 2040 година съгласно „ Морган Стенли “. Луната може да бъде първият пост в напъните за колонизиране и проучване на Космоса. Ето и пример: има съществени догатки, че
може да се натрупа благосъстоянието, в случай че на Луната се потърсят метали,
които са рядко срещани на Земята и се употребяват в производството на електроника. При сегашните галактически технологии обаче това богатство бързо се заличава от милиардите долари, които ще струва доставката на стоките сред Земята и Луната. Технологията обаче се трансформира и никой не желае да остане отвън евентуалната лунна тресчица за злато.
Също по този начин има научни и софтуерни аргументи за полети до Луната. Обсерватории на противоположната страна на Луната, защитени от отразената от Земята слънчева светлина и от земното радиоизлъчване, ще бъдат по-мощни и с тях ще може да се вижда по-далеч, в сравнение с с телескопите на повърхността на планетата или в орбитата й. И въпреки че НАСА, както е известно, преувеличава спомагателните търговски изгоди от галактическата стратегия, никой не може да отхвърли, че през миналите десетилетия са събирани доказателства, че технологията, създадена първо за галактически пътувания, постоянно има приложения и на Земята: стабилно на надраскване стъкло; нови видове батерии; мемори пяна и огнеупорна тъкан; а най-важното е, че GPS навигацията е въз основата на системите, предопределени за проучване на Космоса. Бъдещите изгоди могат да включват потребление на изкуствен интелект, биометрични датчици и надзор на въздушния трафик, както и изкуствени торове, специфични LED системи за парници, приспособени въз основата на системи, които сега се създават за основаване на земеделие отвън планетата ни. Всички пътища към Марс евентуално минават тъкмо през Луната. Създаването на дом в свят, който е единствено на три дни път от Земята, е най-хубавият метод да се тества значима инфраструктура за поддържане на живота, която ще бъде нужна за намиращия се доста по-далече Марс.
Всички участници в лунната конкуренция гледат към едно и също място на повърхността - Южния полюс, който е доста покрай плодородния полумесец на Луната. В кратерите на Южния полюс, ситуиран в региона на безконечната сянка, се натрупват
огромни ресурси от лед, които могат да се употребяват като източник на вода
за хората и за поливането на отглеждани от тях култури. Водата може да се раздели на О2, който да се употребява като въздух за екипажите, и на водород, от който посредством наново свързване с О2 може да се получи просто, мощно и чисто ракетно гориво. Извличането на вода и ракетно гориво за галактическа задача в дълбокия Космос е доста по-сложен и сложен развой, в сравнение с то да се доставя от Луната, където гравитацията е шест пъти по-малка, в сравнение с Земята, и по-късно да се качва в лунната орбита. Космически транспортен съд по пътя към Марс теоретично може да спре покрай Луната, с цел да зареди, и по-късно да се насочи към по-дълбокия Космос.
Всичко това е в границите на опциите на актуалната технология, само че след края на лунната задача „ Аполо “ през 1972 година пилотираната галактическата стратегия на НАСА имаше много по-ограничени цели и се сведоха до полети с ниска земна орбита. След като последната галактическа совалка се приземи през 2011 година, Съединени американски щати към момента даже нямат собствен личен метод, с цел да изпращат астронавти в Космоса, а купуват места – към 80 млн. $ е за едно пътешестване – на борда на съветския транспортен съд „ Союз “.
Сега обаче вниманието още веднъж се насочи към лунна доминация. През март вицепрезидентът Майк Пенс, който оглави и възобновения Национален галактически съвет (разпуснат през 1993 г.), разгласи, че администрацията на Тръмп ще изпрати американци на Луната до 2024 година Моментът за това предизвикателство е подобаващ, защото на галактическото крайбрежие на Флорида още веднъж кипи интензивност. НАСА даде чартърен на SpaceX стартовата площадка 39А в „ Кейп Канаверал “, от която съвсем всички лунни задачи " Аполо " са изстреляни. Компанията възнамерява да направи пилотиран полет към Луната още през 2023 година Тя също по този начин е взела чартърен и намиращата се наоколо стартова площадка 40 и е построила на над 5000 кв. м хангар за подготовка на ракети за полет. В Хоторн, Калифорния, фабриката гъмжи от служители и се работи по създаване на технологии, в това число два галактически кораба Dragon – единият би трябвало да тества системата за спешно овакантяване на кораба, а другият е за автоматизиран полет до Международната галактическа станция (МКС). SpaceX обаче си показва да направи освен това. „ Всъщност би трябвало да имаме транспортен съд, кадърен да достави задоволително потребен товар на Луната, да сътвори непрекъсната база на Луната, сходно на непрекъснатата обитаема база, която имаме в Антарктида ", споделя Мъск.
НАСА е дала чартърен площадки за изстрелване 36 и 11 на Blue Origin – ракетната компания, благосъстоятелност на шефа на „ Амазон “ Джеф Безос. Blue Origin е направила блестяща фабрика за 200 млн. евро в Канаверал и възнамерява да я разшири с още над 350 000 кв. м. През май Безос сподели макет в същински размери на модула за приземяване на Луната на компанията Blue Moon и повтори поставената към този момент от администрацията цел за стъпване на Луната – 2024 година „ Време е да се върнем на Луната и този път да останем “, съобщи той.
НАСА още веднъж се раздвижва, партньорствата й с частни компании, почнали по времето на администрацията на Обама, в този момент дават резултати. SpaceX и намиращата се във Вирджиния Orbital Sciences постоянно реализират непилотирани полети до МКС, а „ Боинг “ и SpaceX се надяват да изпратят и пилотирана задача идната година. Съвместната компания United Launch Alliance в партньорството с „ Локхийт Мартин “ и „ Боинг “ може да достави горната част на новата ракета на НАСА, с които тя се надява за изпрати астронавти на лунно пътешестване през 2024 година
На площадка 39 В в Канаверал НАСА сложи 38-етажна мобилна кула за изстрелване на стойност 500 млн. $, която е предопределена за новата ракета: голямата Space Launch System (SLS) – версията от ХХ век на лунната ракета „ Сатурн 5 “ от задачата „ Аполо “. След изявлението на Пенс НАСА форсира периодите за изстрелване на SLS и завършването на пилотирания транспортен съд „ Орион “ – актуалния аналог на „ Аполо “, а също така събира предложения за нов лунен уред.
НАСА кръсти последната си лунна стратегия „ Артемида “
на името на митичната сестра на Аполон. Всичко това, съзнателно или не, припомня за обещанието на президента Кенеди от 1962 година, че американски астронавти ще стъпят на Луната до края на 60-те години на ХХ век – амбициозна цел, а закрепената дата той дефинира като предизвикателство, с което страната би трябвало да се оправи. Ако „ Артемида “ успее, ще върне американското предимство в галактическата конкуренция и ще потвърди, че разединена страна може да направи велики неща. Ако пък не успее, Съединени американски щати ще правят отстъпка Луната и опциите, които крие, най-малко за идващото десетилетие.
Китайската национална галактическа администрация изненада света. Страната не беше изстрелвала спътник до 1970 година и в продължение на десетилетия изоставаше в галактическата конкуренция. През 2003 година обаче това стартира да се трансформира, когато Китай изстреля първия си тайконавт. Китай към този момент има няколко пилотирани задачи, осъществявал е галактически разходки, построи и миникосмическа станция. Страната също по този начин изпрати 4 роботизирани лунни задачи, най-впечатляващата по-рано тази година, с кацане в базовата станция Chang’e-4 и роувър на противоположната страна на Луната. Пекин също по този начин разгласи, че възнамерява да направи лунна база на Южния полюс – Chang’e-4 кацна на територия, която би била Полярният кръг на Земята. Китайската галактическа организация публично не разкрива проектите си за бъдещето – пилотирана или роботизирана задача, само че през 2017 година държавната осведомителна организация Синхуа разгласи, че съгласно първия тайконавт Ян Ливей Китай „ възнамерява човек да кацне на Луната “.
Китай също по този начин не приказва и за разноските, които прави за проучвания на Космоса – или най-малко не споделя нищо, което да звучи правдоподобно. Най-често цитираните данни в медиите за годишния бюджет на организацията са 8 милиарда $, или към 40% от плануваните 20 милиарда $ за НАСА. Повечето специалисти обаче не одобряват тази цифра, защото тя е смешно дребна. „ Космическата стратегия на Китай е част от военната й стратегия “, изяснява Дийн Чън, който е старши теоретичен помощник, експерт по китайската политика и сигурност във фондация „ Херитидж “, основана във Вашингтон. „ Твърди се, че бюджетът за защита е към 250 милиарда $. Това е комфортна неистина, която подхожда на всички. “ Всъщност Китай евентуално харчи доста повече както за защита, по този начин и за Космоса и инфраструктурата демонстрира това: „ Ако могат да поддържат четири разнообразни площадки за изстрелване и две държавни корпорации с 90 000 чиновници, би трябвало да се запитаме по какъв начин съумяват с 8 милиарда $ “.
Финансирането на НАСА достига своя пик през 1969 година, когато възлиза единствено на 5.9 милиарда $, което се равнява на 47 милиарда $ настоящи пари – това е два пъти повече от сумата, която агенцията получава през днешния ден. След като Пенс разгласи, че за 2024 година задачата е връщане на Луната, администрацията на Тръмп изиска спомагателни 1.6 милиарда $ за разноски – сумата обаче още не е утвърдена от Конгреса. Дори и да беше, отново нямаше да е задоволителна, защото годишните разплащания с вътрешни снабдители, нужни кацането на Луната да стане през 2024 година, възлизат на 5 милиарда $. Като начало НАСА има потребност от ракета, а SLS е в развой на разработка с спирания от 2005 година, а закрепеното финансиране постоянно води до пропускане на крайните периоди. По-рано тази година Сметната палата на Съединени американски щати пусна отчет, съгласно който SLS, „ Орион “ и обвързваните с тях системи костват към този момент 16 милиарда $, което е с 1.8 милиарда $ повече от плануваното и това в огромна степен се дължи на отлаганията. Сега галактическата организация упорства, че SLS е съвсем подготвен, и има упорит проект -
първата пилотирана задача към Луната е планувана за 2023 година
Мъск напредва още по-бързо. Неговият SpaceX Dragon може да бъде подготвен да изведе екипаж от астронавти към МКС още в идващите 6 месеца. И макар че най-голямата ракета на SpaceX, Falcon Heavy, няма двигателната мощност на SLS, сега тя е най-мощната, осъществяваща полети. В края на юни SpaceX разгласи, че най-рано през 2021 година ще бъде изстреляна ракетата Falcon Super Heavy – покрита с неръждаема стомана, с апарата Starship, в който има място за 100 души. Това е 17 пъти повече от размера на „ Орион “, където има място за сред 4-ма и 6-ма астронавти. Според Мъск Super Heavy, а не съществуващите ракети Falcon, ще накара хората да изоставят модела „ флагове и стъпки “ от ерата „ Аполо “ и да се насочат към по-постоянно наличие на Луната, а по-късно и на Марс. „ Можем да създадем нещо като повтаряне на „ Аполо 11 “, няколко по-малки задачи с Falcon Heavy, само че римейкът в никакъв случай не е по-добър от оригинала “, споделя той. Мъск към този момент е продал няколко билета за пътешестване до Луната на борда на Starship на японския милиардер Юсаку Маезава. И до момента в който Мъск не пази в загадка проектите си, то Безос и неговата Blue Origin са обгърнати повече в тайнственост, най-малко към този момент. Ракетата Blue Origin’s New Shepard може да се употребява наново, направена е да доставя товари и хора в суборбиталния Космос.
НАСА събира предложения за лунни апарати от няколко компании за програмата си „ Артемида “. Що се отнася до Китай, каквато и да е неговата цел, упоритостите за пилотиран полет в огромна степен зависят от новата версия на ракетата от серията Long March - Long March 5. Тя трябваше да изпрати сонда до и от Луната в края на тази година, както и друга задача до Марс през 2020 година Long March 5 даже не е ракета, която ще води тайконавти на Луната. Тя е част от етапа на разработка, която би трябвало да докара до основаването на по-мощната Long March 9. Ако Китай не успее да изведе в Космоса 5-а, то сигурно няма да полети и по-големият й брат. Има и още въпроси дали проектите на Китай за Луната не са тактическо заблуждение – метод да взе участие в играта, до момента в който концентрира вниманието си върху по-евтини, само че по-практични планове за проучване и сигурност на земната орбита.
Разбира се, като цяло не би трябвало да има съревнование, а интернационалното съдействие постоянно работи много по-добре от съревнование. Съединени американски щати си партнират с 15 страни на МКС. Русия, Европейската галактическа организация, Япония и Канада са съдействали за модулите и астронавти от 18 страни, били на борда. С ескалирането на напрежението сред Съединени американски щати и Русия съдействието на галактическата станция е ефикасен клапан за освобождение на напрежението, изключително когато екипажите дружно се изправят пред проблеми. Сътрудничеството сред американската и китайската галактическа стратегия към този момент е неразрешено от утвърдена в бюджета уговорка през 2011 година поради опасения от трансфер на технологии, които биха могли да застрашат националната сигурност. Технически НАСА би могла да си сътрудничи с Китай по цивилен планове, които нямат военни приложения, само че на процедура е налице прекомерно двойно потребление във всяка галактическа технология. В галактическата конкуренция с Китай, а не в галактическото партньорство, има политическа изгода в Съединени американски щати, по същия метод, както и преди 50 години със Съюз на съветските социалистически републики.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ