Приказка за лешояда
Лешоядите - знак на кръговрата на живота и връзката със гибелта. Тези внушителни птици не оставят никого апатичен - поради размерите и неповторимата им " диета ". Наричат ги " санитарите на природата ", защото се хранят с трупове на животни. В предишното те са предотвратявали разпространяването на доста болести измежду хората и най-много измежду животните. Киселината в стомаха им е толкоз мощна, че е способна да унищожи бактериални спори, причиняващи бяс, чума, холера, бруцелоза и антракс. От надали не най-разпространените птици през днешния ден те са застрашени от изгубване поради индивида.
Фотограф: Христо Пешев, Фонд за дивата флора и фауна
За да осъзнаем тяхната роля за екосистемите, ще дадем образец с африканската чума по свинете, която засегна животновъдите у нас предходната година - над 200 хиляди убити животни, тонове скотски боклуци и вреди за милиони. " Ако имахме витални популации на четирите типа лешояди, които се срещат в България, разпространяването на една такава зооноза щеше да бъде лимитирано и вредите щяха да бъдат по-малко ", споделя Ивелин Иванов от природозащитната организация " Зелени Балкани ".
Той работи по стратегии за стабилно завръщане на лешоядите в България от над 25 години. Белоглавият лешояд е сполучливо възобновен в Източни Родопи и Стара планина, а от тази година България може да се похвали с първите гнездящи двойки черен лешояд от 40 години насам и с първото излюпено от типа. Иванов споделя, че тъкмо по времето на африканската чума за към 3-4 месеца лешоядите са спрели да посещават площадките за поддържане, поддържани от " Зелени Балкани ". " Оказа се, че са се хранили с трупове на диви свине, изумени от чумата ", споделя той.
Ролята на лешоядите не се изчерпва единствено с надзор на заболявания и вредители. Те понижават разноските за заместващи услуги като изгаряне на трупове в екарисажи (което има и висок въглероден отпечатък). В България всеки собственик е задължен да извика екарисажна кола, да заплати такса, а труповете на умрелите животни се унищожават в специфични уреди на стотици километри. От данни на " Зелени Балкани " и екарисажа в Шумен излиза, че хищни птици " са икономисали " към 17 хиляди лева годишно на животновъди. Сумата най-вероятно е доста повече, защото данните са единствено за 2019 и 2020 година и единствено за региона на Сливен. Лешоядите имат и огромен стопански капацитет за развиване на природосъобразен туризъм, някои религиозни общности в Индия ги считат за свещени, а в България са един от знаците на природозащитата. Тези птици са най-големите летящи типове у нас, извънредно атрактивни са и притеглят фото- и орнитотуристи.
Автор: Капитал Лешоядите в България
В Европа и в България са се срещали 4 типа лешояди - белоглав, черен (картал), египетски и космат. Днес всички те са в друга степен застрашени, два от тях до скоро бяха изчезнали за страната. Може би най-рядък е брадатият лешояд, който е липсващ трайно от България и от Балканския полуостров от 40-50 години, споделя Ивелин Иванов. В България има подобаващи условия за гнездене и изхранване и в недалечното минало са били много публикувани. Любопитни обстоятелства, свързани с тях са, че у нас са открити едни от най-древните фосилни остатъци от лешояди в Европа - на повече от 2 млн. години; че България е пионер в опазването на лешояда в международен мащаб - княз Фердинанд, който е бил фен орнитолог и е основал днешната Зоологическа градина в София, издава декрет за опазването им още в края на 19 век. Черният лешояд е първата птица в зоопарка, а експерти от Австрия за първи път развъждат на закрито космат лешояд у нас. Брадатият лешояд също по този начин е знак на българската природозащита - през 70-те години на предишния век зараждащата се научна общественост в България го избира за знак на предпазените естествени обекти - известната картинката с птица в къщурка е точно на космат лешояд.
Брадатият, черният и белоглавият лешояд се водят публично изчезнали от 70-те и 80-те години на предишния век. " През 1978 година в региона на бент. " Студен бунар " е открита колония на белоглав лешояд. Почва възобновяване по натурален метод - единствено с поддържане и запазване на местообитанията. Сега там има 100 - 110 двойки ", споделя Емилиян Стойнов, един от основателите на Фонд за дивата флора и фауна и деятел за опазването на типа. " В останалата част на страната белоглавият изчезва изцяло досега, в който стартират стратегиите за реинтродукция ", добавя той. Благодарение на тях трайно открити колонии има в Природен парк " Врачански Балкан ", Котленска планина, в Природен парк " Сините камъни " и Кресненския пролом.
Капитал - брой 34
По-особен е казусът с черния лешояд. Записан е в Червената книга като липсващ през 1985 година Единични птици не престават да се виждат в Източни Родопи. Благодарение на стратегия за реинтродукция на черния лешояд на " Зелени Балкани " и партньорски организации у нас към този момент има няколко гнездящи двойки като една от тях съумява да снесе и излюпи малко. Лешоядите имат слаба размножителна дарба - снасят по едно или две яйца, и то не всяка година.
Следва египетският лешояд, който до 80-те и 90-те години на предишния век е най-масовият. " Оказа се, че от доста висока база е намалявал доста бързо и ние не сме разбрали. В момента се среща единствено в Източни Родопи и Източна Стара планина ", споделя Стойнов. Той е и единственият от 4-те типа, който мигрира. У нас към момента се срещат сред 20 и 25 гнездящи двойки. Брадатият лешояд е липсващ. " Надяваме се да го възстановим с стратегии за реинтродукция, в случай че западните сътрудници ни дадат птици ", споделя Стойнов.
Фотограф: Христо Пешев, Фонд за дивата флора и фауна
Защо е значимо да имаме витални популации и на четирите типа лешояди? " Всеки има ниша при усвояването на трупове: брадатият се храни с костите, карталът - с кожа и сухожилия, египетският - с по-дребни и меки елементи, белоглавият - с мускули. Така е еволюирала гилдията ", отговоря Стойнов. Това изяснява за какво всеядни хищници и дребни мършоядни животни като чакали, вълци, лисици, кучета и други не могат да заместят лешоядите - те не усвояват мършата по този ефикасен метод и това води до преместване на болести.
Фотограф: Христо Пешев, Фонд за дивата флора и фауна
За да осъзнаем тяхната роля за екосистемите, ще дадем образец с африканската чума по свинете, която засегна животновъдите у нас предходната година - над 200 хиляди убити животни, тонове скотски боклуци и вреди за милиони. " Ако имахме витални популации на четирите типа лешояди, които се срещат в България, разпространяването на една такава зооноза щеше да бъде лимитирано и вредите щяха да бъдат по-малко ", споделя Ивелин Иванов от природозащитната организация " Зелени Балкани ".
Той работи по стратегии за стабилно завръщане на лешоядите в България от над 25 години. Белоглавият лешояд е сполучливо възобновен в Източни Родопи и Стара планина, а от тази година България може да се похвали с първите гнездящи двойки черен лешояд от 40 години насам и с първото излюпено от типа. Иванов споделя, че тъкмо по времето на африканската чума за към 3-4 месеца лешоядите са спрели да посещават площадките за поддържане, поддържани от " Зелени Балкани ". " Оказа се, че са се хранили с трупове на диви свине, изумени от чумата ", споделя той.
Ролята на лешоядите не се изчерпва единствено с надзор на заболявания и вредители. Те понижават разноските за заместващи услуги като изгаряне на трупове в екарисажи (което има и висок въглероден отпечатък). В България всеки собственик е задължен да извика екарисажна кола, да заплати такса, а труповете на умрелите животни се унищожават в специфични уреди на стотици километри. От данни на " Зелени Балкани " и екарисажа в Шумен излиза, че хищни птици " са икономисали " към 17 хиляди лева годишно на животновъди. Сумата най-вероятно е доста повече, защото данните са единствено за 2019 и 2020 година и единствено за региона на Сливен. Лешоядите имат и огромен стопански капацитет за развиване на природосъобразен туризъм, някои религиозни общности в Индия ги считат за свещени, а в България са един от знаците на природозащитата. Тези птици са най-големите летящи типове у нас, извънредно атрактивни са и притеглят фото- и орнитотуристи.
Автор: Капитал Лешоядите в България
В Европа и в България са се срещали 4 типа лешояди - белоглав, черен (картал), египетски и космат. Днес всички те са в друга степен застрашени, два от тях до скоро бяха изчезнали за страната. Може би най-рядък е брадатият лешояд, който е липсващ трайно от България и от Балканския полуостров от 40-50 години, споделя Ивелин Иванов. В България има подобаващи условия за гнездене и изхранване и в недалечното минало са били много публикувани. Любопитни обстоятелства, свързани с тях са, че у нас са открити едни от най-древните фосилни остатъци от лешояди в Европа - на повече от 2 млн. години; че България е пионер в опазването на лешояда в международен мащаб - княз Фердинанд, който е бил фен орнитолог и е основал днешната Зоологическа градина в София, издава декрет за опазването им още в края на 19 век. Черният лешояд е първата птица в зоопарка, а експерти от Австрия за първи път развъждат на закрито космат лешояд у нас. Брадатият лешояд също по този начин е знак на българската природозащита - през 70-те години на предишния век зараждащата се научна общественост в България го избира за знак на предпазените естествени обекти - известната картинката с птица в къщурка е точно на космат лешояд.
Брадатият, черният и белоглавият лешояд се водят публично изчезнали от 70-те и 80-те години на предишния век. " През 1978 година в региона на бент. " Студен бунар " е открита колония на белоглав лешояд. Почва възобновяване по натурален метод - единствено с поддържане и запазване на местообитанията. Сега там има 100 - 110 двойки ", споделя Емилиян Стойнов, един от основателите на Фонд за дивата флора и фауна и деятел за опазването на типа. " В останалата част на страната белоглавият изчезва изцяло досега, в който стартират стратегиите за реинтродукция ", добавя той. Благодарение на тях трайно открити колонии има в Природен парк " Врачански Балкан ", Котленска планина, в Природен парк " Сините камъни " и Кресненския пролом.
Капитал - брой 34
По-особен е казусът с черния лешояд. Записан е в Червената книга като липсващ през 1985 година Единични птици не престават да се виждат в Източни Родопи. Благодарение на стратегия за реинтродукция на черния лешояд на " Зелени Балкани " и партньорски организации у нас към този момент има няколко гнездящи двойки като една от тях съумява да снесе и излюпи малко. Лешоядите имат слаба размножителна дарба - снасят по едно или две яйца, и то не всяка година.
Следва египетският лешояд, който до 80-те и 90-те години на предишния век е най-масовият. " Оказа се, че от доста висока база е намалявал доста бързо и ние не сме разбрали. В момента се среща единствено в Източни Родопи и Източна Стара планина ", споделя Стойнов. Той е и единственият от 4-те типа, който мигрира. У нас към момента се срещат сред 20 и 25 гнездящи двойки. Брадатият лешояд е липсващ. " Надяваме се да го възстановим с стратегии за реинтродукция, в случай че западните сътрудници ни дадат птици ", споделя Стойнов.
Фотограф: Христо Пешев, Фонд за дивата флора и фауна
Защо е значимо да имаме витални популации и на четирите типа лешояди? " Всеки има ниша при усвояването на трупове: брадатият се храни с костите, карталът - с кожа и сухожилия, египетският - с по-дребни и меки елементи, белоглавият - с мускули. Така е еволюирала гилдията ", отговоря Стойнов. Това изяснява за какво всеядни хищници и дребни мършоядни животни като чакали, вълци, лисици, кучета и други не могат да заместят лешоядите - те не усвояват мършата по този ефикасен метод и това води до преместване на болести.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ