Ленърд Джордж Сифлийт е човек, който завинаги остава в историята

Ленърд Джордж Сифлийт е човек, който вечно остава в историята с последната фотография от живота си. Историята на австралийския командос демонстрира същинската тъмна страна на войната. Но дано стартираме през цялото време. Ленърд Джордж Стифлет се ражда на 14 януари 1916 година в Нов Южен Уелс, Австралия. Неговото семейство е с датски корени.

През 30-те години на предишния век Ленърд отпътува за Сидни, където съумява да стане служител на реда. Поради обстоятелството, че има проблеми с очите, управляващите не му разрешават да практикува тази специалност. Разочарован от своите началници, Лен стартира да търси друга форма на прехранване. През 40-те години ще бъде извикан за образуването на милиция и по подигравка на ориста му е възложен прожектор, с който би трябвало да осветява небето при възможни въздужни офанзиви. Точно по този начин, индивидът с проблематично зрение дава отговор за осветяването на бомбардировачи.

След прекосяването на образование, австралиецът се прибира при фамилията си и стартира да работи като асистент продавач в магазин. Скоро е призовен във втора дивизия на Австралийските въздушни сили. Преди военните дейности в Нова Гвинея да се случат, Лен е изпратен в техническия лицей в Мелбърн. Там учи радио връзки и когато идва повиквателна за военната акция, той е един от първите доброволци. През 1942 година е разпределен в разследващия отряд. Интересът му към военното дело проправя път към специфичен отряд „ Зет “.

През 1943 година е нараснал в чин сержант. Заедно с екипа си е изпратен за установяването на станция на бреговата защита зад планините на индонезийската столица Джаяпура. Макар и задачата да не е изключително сложна, доброволецът съумява да завоюва вниманието на своите началници и мнозина го считат за един от най-ценните фрагменти. В края на юли, група бойци са изпратени на задача в североизточна Нова Гвинея, преминавайки през планински терен от август до септември. Като разузнавачи, тяхната задача е да открият най-хубавите вероятни пътища, да алармират за съществуването на противников придвижвания и да дават най-хубавите направления за нахлуване и оттегляне.

В района непрекъснато се оповестява, че локалните племена са извънредно нападателни, а още по-лошото е, че японците не престават да се славят като сериозна злина с майсторски умения в маскировката. Последният сигнал на Лен Сифлийт е опит да предизвести собствен военен приятел за съществуването на противников патрули. Никой повече не знае нищо за него. Неговата избраница получава две писма от юли и септември, в които се оповестява, че разузнавачът е жив и здрав.

Последната известна информация е, че Стифлет, дружно със своите сътрудници – Пативал и Рехаринг – се пробват да се върнат назад в армията. Пътят им минава през Айтапе – малко градче в Нова Гвинея – и следва нахлуване от локалните селяни. При ръкопашна битка, бойците вършат опит да се спасят, Стифлет създава изстрел и убива един от нападателите си, а по-късно съумява да рани и втори. Макар и заповедите за разузнавачите да бъдат „ Стрелба в краен случай “, обстановката към този момент прекосявала границите на рационалното.

Именно изстрелите съумяват да привлекат вниманието на японците, само че до момента в който те дойдат, жителите са съумели да обезвредят тримата австралийци. Срещата с японските бойци също не е изключително приятна. Екипът от разузнавачи е малтретиран и разпитван в продължение на две седмици. Битката била толкоз свирепа, а избавление просто нямало – никой даже не подозирал дали разузнавачите са в неволя.

Снимка: By Unknown photographer – This tag does not indicate the copyright status of the attached work. A normal copyright tag is still required. See Commons:Licensing for more information., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=4446160

На 24 октомври 1943 година се подписва и смъртната им присъда. Военнопленниците са изведени на плажа на града, сложена им е превръзка и по-късно са накарани да коленичат. Заповедта на вице-адмирал Мичиаки Камада от Японската флота е гибел. По време на осъществяването на задачата, офицерът-палач Ясуно Чикао упорства един от редниците да направи фотография на интервенцията. Тримата са обезглавени а единственото доказателство за гибелта им са тъкмо тези фотоси. Има разнообразни истории за Чикао.

Някои споделят, че е бил погубен малко преди края на войната, други считат, че е бил арестуван и е лежал 10 години в затвор. Няма безапелационна информация, която да удостоверява едната или другата версия. Япония публично не съблюдава нито една спогодба през Втората Световна война. Не се разменят военнопленници и най-варварските способи се ползват в интерес на успеха. През това време фамилията продължава да има вяра, че Лен е добре, въпреки и съвсем цяла година да няма информация. През 1944 година един от американските бойци претърсва тялото на погубен японски майор. Именно там попада и на фотографията.

Въпросната фотография остава в историята като единственото доказателство за прилаганите изтезания от армията. Кадарът се разгласява в австралийската преса, както и списание Life. За следващ път обаче се прави неточност, тъй като мнозина считат, че на фотографията е лейтенант Бил Нютон. Дори и през идната година се счита, че на фотографията е Бил, а не Лен. За страдание се оказва, че дълго време единствено фамилията ще е несъмнено кой тъкмо е погубен. Жителите на града се извиняват публично и основават мемориален парк в памет на Сифлийт и всички други бойци от Втората Световна война, които умират в Нова Гвинея, само че остават без маркиран гроб.

Заглавна фотография: By Universal Studios Sydney (Donor C. Mills) – http://cas.awm.gov.au/photograph/P02547.001, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=6659788