Лекарят не е просто специалист, който работи блестящо или е

Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Доц. доктор Йорданка Узунова, дм приключва медицина в МУ – София, където придобива и компетентност по детски заболявания. Започва работа в Детско поделение на Окръжна болница – Видин, а от 1999 година работи в УМБАЛ “Лозенец”.

От 2004 година е в екипа, осъществил всички чернодробни трансплантации на деца у нас под управлението на проф. Любомир Спасов в болничното заведение. Защитава дисертация на тематика „ Ранен постоперативен интервал при деца с чернодробна трансплантация”.

Доцент е в Медицинския факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “ и заместник-декан на факултета.

Автор на монографията „ Чернодробна трансплантация на деца “, публикуван от Издателството на Българска академия на науките „ Проф. Марин Дринов “. Доц. Узунова е създател и съавтор на 80 изявления в български и интернационалните научни издания. Участник е в редица национални и интернационалните конференции и конгреси по проблеми на педиатрията.

В момента е шеф на Клиниката по педиатрия в УМБАЛ " Лозенец "

Доц. Узунова, по какъв начин избрахте да се посветите на работата с деца, донесе ли Ви задоволство педиатрията?

Децата са чисти, почтени и непринудени. Работата с тях е наслаждение и ми носи чувството, че по този начин притурям смисъл на бъдещето. Педиатрията е сложна, само че удовлетворяваща компетентност. Тя носи провокации даже в видимо ясните случаи и това ме стимулира да не преставам да чета, да се занимавам с просвета и въобще да се развъртвам.

С кого се поддържа връзка по-лесно – с болните деца или с родителите им?

Макар и уплашено от време на време, изнервено или „ кисело “, едно дете е постоянно откровено, в никакъв случай не крие нещо съзнателно и е готово да ти покаже по какъв начин да му окажеш помощ даже във възрастта, в която не може да приказва. С задоволително опит, положителният педиатър елементарно разпознава детските сигнали и се ориентира по какъв начин да подходи към обстановката. Това, за жалост, не постоянно е годно и за родителите на малчуганите. Затова ролята на педиатъра да подаде ръка и да построи доверие в родителя е доста значима, от време на време основополагаща, за положителния излаз, изключително при по-тежки положения.

Кои са учителите Ви в специалността – хората, от които сте научили доста и които имат максимален принос във образуването Ви като доктор и експерт?

Лекарите от Детското поделение на болничното заведение във Видин, където започнах кариерата си, са тези, които ме мотивираха и ми помогнаха да стана педиатър. Но най-голямо значение за мен имаше общуването и шерването на опит с сътрудниците ми от Клиниката по педиатрия на УМБАЛ „ Лозенец “. На всички тях дължа доста и желая откровено да им благодаря.

Какви качества би трябвало да има един доктор, с цел да остане в тази компетентност и да продължи да практикува, без значение от компликациите?

Упоритост, амбициозност, възприятие за дълг и естествено - доста обич към децата.

Вие сте от лекарите, които се включиха интензивно в самодейността „ Детско здраве “. С какво Ви стимулира тази идея?

За всички е ясно какъв брой стеснен може да бъде достъпът до медицински експерти отвън столицата и регионалните градове. За мен тази самодейност дава опция на пациенти, които имат потребност от консултация, да я получат на място. От друга страна, срещаме се с сътрудници от други градове и сътворяваме положителни професионални контакти за бъдеща взаимна работа.

Какви са усещанията Ви от прегледите и консултациите по места – от какви болести страдат най-често децата, от какви грижи имат потребност, има ли нужда от смяна в организацията на педиатричната помощ?

Както на всички места, децата боледуват най-често от остри инфекции. Има, за жалост, и тежки вродени и добити заболявания. Не бих споделила, че мога да направя безапелационна характерност на заболеваемостта по места.

Дали има нужда от смяна в организацията на педиатричната помощ – изрично „ да “, само че това е тематика за доста дълъг диалог.

В персонален проект, кои са обичаните Ви занимания за свободното време? Какво Ви носи най-голяма наслада отвън специалността?

Пътуването несъмнено е моят максимален отдушник. Това е единственото нещо, което ме кара да се откъсна изцяло от всекидневието и да насоча фокуса си към нещо ново и друго от медицината. Не обичам да заставам на едно място, избирам да опознавам разнообразни кътчета от красивата ни страна, при опция – и от света.

Вие сте и академични учител – какво желаете да пожелаете на младите лекари, които в този момент поемат своя път в педиатрията?

Да са мислещи и четящи младежи, с цел да взимат верните решения и да са почтени представители на специалността. Да са смели, да не се отхвърлят да преследват фантазията си, тъй като колкото и мъчно да наподобява, педиатрията в България има бъдеще и то зависи от тях.