Д-р Гергана Гогова: Обичам тишината и красотата на българските планини
Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в новата ни графа „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Гергана Гогова приключва медицина към МУ - Пловдив през 2013 година с отличен триумф.
През 2014 година стартира своята специализация към МУ - София с база САГБАЛ ”Д-р Щерев” и ПСАГБАЛ ”Св. София”. През 2019 година придобива компетентност по акушерство, гинекология и репродуктивна медицина.
Започва работа към САГБАЛ “Д-р Щерев”, където работи като доктор експерт в Родилна зала и Родилно поделение, води женска консултация и гинекологична профилактика.
От 2021 година е член на екипа на МЦ ”Неовитро”. По време на своя професионален път, Д-р Гогова взе участие в редица научни конгреси, семинари и конгреси. Преминава сполучливо курсове по хистероскопия, колпоскопия и деструктивно лекуване на преканцерозите на маточната шийка.
Професионалните й ползи са в региона на асистираните репродуктивни технологии, гинекологична ендокринология, репродуктивна хирургия, женска консултация и гинекологична профилактика.
Д-р Гогова, по какъв начин решихте да се посветите на акушерството и гинекологията?
Стана доста естествено. Не съм от лекарите, които постоянно са знаели какво желаят да специализират, по-скоро специалността ме избра. Хубавото е, че попаднах първично при сътрудници с огромни сърца и същински експерти, които в допълнение съумяха да ме убедят, че това е една от най-хубавите специалности в медицината и отдаването й си заслужава.
Започнала сте кариерата си като доктор в родилно поделение. Разкажете за първите си стъпки, за уроците, които научихте за това време, за първите страсти от специалността и нейните опасности.
Първите стъпки и страсти се претърпяват още от студентската пейка – там нещата са много сантиментални и нормално постоянно свързани с позитивни и чисти страсти. Уроците и най-много рисковете на специалността стартират с практикуването на специалността „ ин виво “. Родилна зала е моя уязвимост още от началото на конфликтът ми с акушерството и гинекологията - там се състои най-красивото събитие в живота на всяка жена – раждането на нейната рожба, и надлежно удовлетвореността след добре свършената работа е най-голяма.... Но и рухването може да бъде доста тежко при едно съществено затруднение или тежко протичащо раждане. За страдание, в родилна зала в никакъв случай не можеш да си сигурен по какъв начин ще протече едно раждане и би трябвало да си квалифициран за всичко – заради това опитът тук е доста значим, а екипността и доверието както сред сътрудниците в залата, по този начин и в отношението лекар-пациент, са водещи за положителния излаз от всяка обстановка.
Не е загадка, че живеем във времето на „ отсроченото родителство “. Вие се занимавате с репродуктивните проблеми на двойки, които имат такива компликации. Какво бихте ги посъветвали?
Средната възраст за раждане на първо дете измежду дамите в страната по статистика от 2020г е 27-28 години. Факт е, че във връзка с репродукцията, българите следваме западноевропейските трендове – закъснение и изместване на репродуктивните проекти все по-напред във времето. Проблемът тук е, че българската жена не е осведомена изцяло с рисковете, които това води след себе си. Много болна тематика за мен е неинформираността на дамите за тяхното репродуктивно здраве, даже и на тези от тях, които са високообразовани.
Голяма част от дамите, откакто се усещат физически здрави, считат, че могат да изместят напред в бъдещето раждането на първата си рожба. За страдание, обаче, не можем да вървим против природата, а с придвижване на годините, качеството на яйцеклетките след една избрана възраст, внезапно понижава. Така, когато сме в едни най-активните си години - сред 35-45 години, нещата във връзка с репродукцията стремително се утежняват.
Много от дамите считат замразяването на яйцеклетки за тематика “табу “, а някои от тях даже не подозират за тази опция. Друг проблем е това, че доста двойки вършат опити години наред без да потърсят лекарска помощ, като разчитат на младостта си. Или пък се тормозят да разкрият, че имат проблем. Така от време на време се губи скъпо време. Съветът ми към тези хора е да не отсрочват във времето консултацията с репродуктивен експерт – от време на време е нужно едно леко ориентиране и подбутване, с цел да се стигне до позитивният тест за бременност. Друг път, обаче, поражда сериозен проблем, решението на който може да отнеме години и да забави в допълнение триумфа
Как успявате да бъдете в крайник с времето и достиженията на науката във вашата област, която се развива доста динамично и предлага от ден на ден опция?
За наслада, живеем във време, в което сме обсипани с информация, която обаче човек би трябвало да успее вярно да отсее и интерпретира. Коронавирус пандемията, колкото и негативи да ни донесе, остави след себе си и някои позитиви - редица конгреси и образования започнаха да се организират онлайн и „ географското местонахождение “ спря да бъде фактор. Това сътвори още по-голяма досегаемост и опция за качествено развиване и надграждане на познания. Разбира се, присъствените събития постоянно остават приоритет, поради това, че действителният контакт сред сътрудниците основава една по-дълбока връзка. Тези контакти водят до по-продуктивни полемики и разисквания, основават по-дълготрайни взаимоотношения, до непрекъснат и дълготраен продан на познания и умения.
Медицината в действителност се развива стремително, репродуктивната медицина още повече, заради което човек не би трябвало в никакъв случай да стопира да се обогатява. Само по този начин ще бъде по едно и също време в крайник с новите трендове, а и ще може да даде на своите пациенти качествена помощ, на международно равнище.
Кои са обичаните Ви занимания за свободното време?
Винаги съм считала,че съм щастливка - обичам работата си доста и в никакъв случай не съм я приемала като тежко обвързване или нещо, през което би трябвало да мина през седмицата, с цел да стигна до уикенда. Макар, че при нас разгтраничението седмица-уикенд не съществува като разбиране.
Независимо от това, обаче, човек би трябвало да има и време отвън работа, с цел да може да развива и себе си като персона. В свободното си време обичам тишината – обичам да съм измежду природата, боготворя хубостта на българските планини и дългите безгрижни разходки измежду природата. Обичам да съм измежду най-близките си хора, когато имам опция да прочета някоя красива книга, да проведа прелестен диалог с другари, да науча нещо любопитно за порядките, традициите и обичаите на някоя друга страна.
Кои човешки качества цените най-вече у сътрудниците си?
Много значим съгласно мен колективът, с който работя. За това държа сътрудниците, с които съм всекидневно, това да споделят сходни разбирания и показа на моите. Много оценявам качества като отговорност и изпълнителност, самообладание и неизменност, предпочитание за развиване и откровена обич към специалността. Приятното възприятие за комизъм и умеенето за основаване на спокойна конюнктура, колкото и да е сериозна работата ни, постоянно е в плюс, несъмнено, както за сред колегиалните връзки, по този начин и в връзката лекар-пациент.
Коя е най-голямата Ви фантазия – като доктор и човек?
Най-голямата ми фантазия като доктор е да бъда оптимално потребна и да съумявам да разреша проблемите на всяка една двойка, която доближава до мен като репродуктивен експерт. От към човешка позиция фантазията ми е обичаните ми хора да бъдат здрави и да мога да споделям повече от свободното си време с тях.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в новата ни графа „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Гергана Гогова приключва медицина към МУ - Пловдив през 2013 година с отличен триумф.
През 2014 година стартира своята специализация към МУ - София с база САГБАЛ ”Д-р Щерев” и ПСАГБАЛ ”Св. София”. През 2019 година придобива компетентност по акушерство, гинекология и репродуктивна медицина.
Започва работа към САГБАЛ “Д-р Щерев”, където работи като доктор експерт в Родилна зала и Родилно поделение, води женска консултация и гинекологична профилактика.
От 2021 година е член на екипа на МЦ ”Неовитро”. По време на своя професионален път, Д-р Гогова взе участие в редица научни конгреси, семинари и конгреси. Преминава сполучливо курсове по хистероскопия, колпоскопия и деструктивно лекуване на преканцерозите на маточната шийка.
Професионалните й ползи са в региона на асистираните репродуктивни технологии, гинекологична ендокринология, репродуктивна хирургия, женска консултация и гинекологична профилактика.
Д-р Гогова, по какъв начин решихте да се посветите на акушерството и гинекологията?
Стана доста естествено. Не съм от лекарите, които постоянно са знаели какво желаят да специализират, по-скоро специалността ме избра. Хубавото е, че попаднах първично при сътрудници с огромни сърца и същински експерти, които в допълнение съумяха да ме убедят, че това е една от най-хубавите специалности в медицината и отдаването й си заслужава.
Започнала сте кариерата си като доктор в родилно поделение. Разкажете за първите си стъпки, за уроците, които научихте за това време, за първите страсти от специалността и нейните опасности.
Първите стъпки и страсти се претърпяват още от студентската пейка – там нещата са много сантиментални и нормално постоянно свързани с позитивни и чисти страсти. Уроците и най-много рисковете на специалността стартират с практикуването на специалността „ ин виво “. Родилна зала е моя уязвимост още от началото на конфликтът ми с акушерството и гинекологията - там се състои най-красивото събитие в живота на всяка жена – раждането на нейната рожба, и надлежно удовлетвореността след добре свършената работа е най-голяма.... Но и рухването може да бъде доста тежко при едно съществено затруднение или тежко протичащо раждане. За страдание, в родилна зала в никакъв случай не можеш да си сигурен по какъв начин ще протече едно раждане и би трябвало да си квалифициран за всичко – заради това опитът тук е доста значим, а екипността и доверието както сред сътрудниците в залата, по този начин и в отношението лекар-пациент, са водещи за положителния излаз от всяка обстановка.
Не е загадка, че живеем във времето на „ отсроченото родителство “. Вие се занимавате с репродуктивните проблеми на двойки, които имат такива компликации. Какво бихте ги посъветвали?
Средната възраст за раждане на първо дете измежду дамите в страната по статистика от 2020г е 27-28 години. Факт е, че във връзка с репродукцията, българите следваме западноевропейските трендове – закъснение и изместване на репродуктивните проекти все по-напред във времето. Проблемът тук е, че българската жена не е осведомена изцяло с рисковете, които това води след себе си. Много болна тематика за мен е неинформираността на дамите за тяхното репродуктивно здраве, даже и на тези от тях, които са високообразовани.
Голяма част от дамите, откакто се усещат физически здрави, считат, че могат да изместят напред в бъдещето раждането на първата си рожба. За страдание, обаче, не можем да вървим против природата, а с придвижване на годините, качеството на яйцеклетките след една избрана възраст, внезапно понижава. Така, когато сме в едни най-активните си години - сред 35-45 години, нещата във връзка с репродукцията стремително се утежняват.
Много от дамите считат замразяването на яйцеклетки за тематика “табу “, а някои от тях даже не подозират за тази опция. Друг проблем е това, че доста двойки вършат опити години наред без да потърсят лекарска помощ, като разчитат на младостта си. Или пък се тормозят да разкрият, че имат проблем. Така от време на време се губи скъпо време. Съветът ми към тези хора е да не отсрочват във времето консултацията с репродуктивен експерт – от време на време е нужно едно леко ориентиране и подбутване, с цел да се стигне до позитивният тест за бременност. Друг път, обаче, поражда сериозен проблем, решението на който може да отнеме години и да забави в допълнение триумфа
Как успявате да бъдете в крайник с времето и достиженията на науката във вашата област, която се развива доста динамично и предлага от ден на ден опция?
За наслада, живеем във време, в което сме обсипани с информация, която обаче човек би трябвало да успее вярно да отсее и интерпретира. Коронавирус пандемията, колкото и негативи да ни донесе, остави след себе си и някои позитиви - редица конгреси и образования започнаха да се организират онлайн и „ географското местонахождение “ спря да бъде фактор. Това сътвори още по-голяма досегаемост и опция за качествено развиване и надграждане на познания. Разбира се, присъствените събития постоянно остават приоритет, поради това, че действителният контакт сред сътрудниците основава една по-дълбока връзка. Тези контакти водят до по-продуктивни полемики и разисквания, основават по-дълготрайни взаимоотношения, до непрекъснат и дълготраен продан на познания и умения.
Медицината в действителност се развива стремително, репродуктивната медицина още повече, заради което човек не би трябвало в никакъв случай да стопира да се обогатява. Само по този начин ще бъде по едно и също време в крайник с новите трендове, а и ще може да даде на своите пациенти качествена помощ, на международно равнище.
Кои са обичаните Ви занимания за свободното време?
Винаги съм считала,че съм щастливка - обичам работата си доста и в никакъв случай не съм я приемала като тежко обвързване или нещо, през което би трябвало да мина през седмицата, с цел да стигна до уикенда. Макар, че при нас разгтраничението седмица-уикенд не съществува като разбиране.
Независимо от това, обаче, човек би трябвало да има и време отвън работа, с цел да може да развива и себе си като персона. В свободното си време обичам тишината – обичам да съм измежду природата, боготворя хубостта на българските планини и дългите безгрижни разходки измежду природата. Обичам да съм измежду най-близките си хора, когато имам опция да прочета някоя красива книга, да проведа прелестен диалог с другари, да науча нещо любопитно за порядките, традициите и обичаите на някоя друга страна.
Кои човешки качества цените най-вече у сътрудниците си?
Много значим съгласно мен колективът, с който работя. За това държа сътрудниците, с които съм всекидневно, това да споделят сходни разбирания и показа на моите. Много оценявам качества като отговорност и изпълнителност, самообладание и неизменност, предпочитание за развиване и откровена обич към специалността. Приятното възприятие за комизъм и умеенето за основаване на спокойна конюнктура, колкото и да е сериозна работата ни, постоянно е в плюс, несъмнено, както за сред колегиалните връзки, по този начин и в връзката лекар-пациент.
Коя е най-голямата Ви фантазия – като доктор и човек?
Най-голямата ми фантазия като доктор е да бъда оптимално потребна и да съумявам да разреша проблемите на всяка една двойка, която доближава до мен като репродуктивен експерт. От към човешка позиция фантазията ми е обичаните ми хора да бъдат здрави и да мога да споделям повече от свободното си време с тях.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ