Лекарят не е просто специалист, който работи блестящо или е

Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в новата ни графа „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Антони Михайлов е приключил медицина в МУ - Плевен. Започва работа в Отделението по детска хирургия в МБАЛ " Христо Ботев " - Враца. От 2012 година е част от екипа на Клиниката по хирургия в Университетска болница " Лозенец ". Участва интензивно в работата на трансплантационните екипи от експерти в лечебното заведение.

Д-р Михайлов, болница „ Лозенец “ бе една от първите, които отвориха порти за украински бежанци, а Вие самият бяхте в екипа, приел в самото начало жена от Украйна, която се нуждаеше от незабавна интервенция. Разкажете в резюме за тази случай.

Интересното за този случай беше, че тази млада жена беше избягала от болничното заведение в Одеса на втория ден след хирургическа намеса. Въпреки че не се е била възстановила от интервенцията, тя е подхванала едноседмично пътешестване от Украйна, с цел да избави осемгодишния си наследник. Тя е рискувала, като е карала сама автомобила си и това е довело до затруднения в здравословното й положение, което я е предиздвикало да потърси здравна помощ в нашата болница.

След първичния обзор и оценка на положението й, с сътрудниците взехме решение да я хоспитализираме и да приключим започнатото от сътрудниците в Украйна лекуване. Наложи се да правим спомагателна оперативна намеса, в резултат на което здравословното й положение се усъвършенства и след няколкодневен престой при нас, тя бе изписана в положително общо положение.

С какво възприятие, Вие и сътрудниците Ви поехте лекуването на тази пациентка, какво запомнихте от среща си с нея?

Чувството е същото като при приема на всеки различен пациент. Хората отиват на доктор с някакъв проблем. Това са хора, които изпитват болежка. Ние не ги разделяме по етнически, набожен, обществен или някакъв различен симптом. Нашата задача и цел е да им помогнем и да разгадаем техния проблем. Колкото до нашата украинска пациентка - тя е една смела млада жена със мощен дух.

В началото на кариерата си сте работили като детски хирург. На какво Ви научиха децата?

Като приключих медицина, започнах работа в Отделението по детска хирургия в МБАЛ „ Хр. Ботев “ във Враца. Там останах две години.

Децата могат да те научат на едно – на откровеност и почтеност. Децата не лъжат, те са най-искрените пациенти, в случай че спечелиш доверието им. Затова би трябвало да бъдем откровени с тях и да им обясняваме търпеливо какво им следва, с цел да бъдат излекувани.

Как се появи ползата Ви към трансплантациите?

Мечтата на всеки млад доктор е да има опцията да взе участие в трансплантационен екип, за това мечтаех и аз. Когато започвах работа в УМБАЛ „ Лозенец “ като специализант преди 10 години, пред мен се разкри опция да стана част от екипа за чернодробни трансплантации, за което съм безпределно признателен и благополучен.

Оттогава до сегашния миг съм взел участие в съвсем всички трансплантации при възрастни и деца. Предоперативната подготовка и следоперативното следене на тези пациенти е продължаващ дълго развой. Той включва висококвалифицирани експерти от разнообразни специалности. За мен е чест и наслаждение да съм част от този развой.

Кои са учителите Ви в хирургията?

Първият ми преподавател в хирургията е доктор Иван Чолашки от врачанската болница. С него направих първите си стъпки в хирургията. Човекът, който ми е дал най-вече в тази област и направи от мен това, което съм сега, е доцент Радосвет Горнев от нашата болница. През годините имах щастието да се изучавам и да натрупвам опит от такива светила в българската хирургия като проф. Тома Пожарлиев, проф. Румен Пандев, проф. Любомир Спасов и доцент Николай Белев.

Кои човешки качества цените най-вече?

Ценя най-много честността и искреността.

Кои са обичаните Ви занимания за свободното време?

Сноубордист съм. През зимата карам сноуборд. Работя много, почивам малко. Това е животът на един доктор.

Какво бихте желали да пожелаете на сътрудниците си от екипа, с който работите?

Пожелавам им здраве и успокоение. Когато един доктор е спокоен, той може да работи обикновено и да оказва помощ на своите пациенти.