Нешка Робева несъмнено е легендарно име в българския спорт. Докато

Нешка Робева безспорно е именито име в българския спорт. Докато бе треньор на националния тим по художествена гимнастика, грациите ни бяха недостижими, а публиката скандираше „ Нешка няма неточност! “.

Към днешна дата тя още веднъж жъне триумфи, само че в друга сфера – градинарството. Прекарва времето си в обичаното й село Трудовец, където означи и 78-ия си рожден ден на 26 май в компанията на най-близките си хора.

Признава, че заран първата й работа е да дотича до градинката, с цел да види какво е поникнало в лехите. Радва се, че има 16 доматчета, само че наесен ще направи равносметка на създаденото.

След огледа на градинката, се качва на верандата, където си пие кафето и се любува на гледката, която съгласно думите й е все по-красива с всеки минал ден. Там си дава сметка, че старостта си заслужава цената, макар болежките, които я съпровождат.

За нея най-важното е, че има сетива, с които може да се любува.

Не е мечтала от ученическите си години, защото има задоволително работа за извършване и се пробва да я прави. За сметка на това пък има проекти за идващите 100 години, в случай че инцидентно Господ я не помни. Не крои проекти за 80-ия си празник.

Въпреки разочарованието й в последно време от грубата интервенция на политиката в спорта, се радва на триумфите, които девойките ни пожънаха на Европейското.

Вече не посещава по този начин постоянно клуба по художествена гимнастика „ Левски “, само че към момента играе ролята на неприятно ченге за треньорите и на положителната баба за дечурлигата. Категорична е, че няма нищо по-красиво от детските очи и доверието, с което те посрещат, протягайки ръчички за прегръдка.

Признава, че откогато е на село, дните й станали „ необичайно къси “ и в никакъв случай не съумява да свърши плануваното – не й стига времето за градината и подредбата на къщата. Гордее се с парника, в който отглежда остарели български типове разсад на зеленчуци. Вече среща усложнения в работата с правата лопата, само че пък за това й оказва помощ племенникът. Има 5 котета и 2 кучета, които са нейни другари, нейното семейство. Живеят в цялостно съгласие и се пробва да е блага с всички, само че все пак има ревнивост.

Не се опасява да живее сама, защото кучетата й са много страшнички и не пускат даже щерка й да припари в двора, в случай че не я видя. Не знае какви са ползите на внучка й, само че пък е сигурна, че от дълго време към този момент не й съставлява интерес и я посещава все по-рядко.

По никакъв метод не й липсва животът в София, даже всяко вървене до там я смазва. Майка й прекарала последните години от живота й на село и се чувствала доста щастлива, в този момент и с нея се случва същото – всичко й е ново и забавно, заобиколена е от толкова доста живот, дървета, животни, цветя, градина…

За себе си споделя, че в случай че ненавистта към лъжата е протест, то през последните години протестът й е непрестанен. Обезателно има намерение да гласоподава на идните избори на 9 юни.

Признава, че не живее единствено от пенсията си, само че пък не стопира да мисли за тези почтени хора, които цялостен живот са работили, а в този момент са подложени на нечовешко отношение и оскърбление, и то от лигльовците, които са дундуркани от самите тях.

Инфо: Уикенд