Лекарите обявиха 2 нови фактора за деменция, единият е неочакван
Лекарите оповестиха 2 нови фактора за деменция, единият е непредвиден
Услужливият мозък и острият разум са базови качества, които ни оказват помощ през целия живот. Когато сме изморени, заболели или просто амортизирани от доста години зад тила ни, губим част от тази поддръжка. И не, не е единствено пенсионерска тематика.
Понякога процесът на отслабване на паметта, пропуски в мисленето
и организационните умения може да стартира още на 30-40-годишна възраст. Най-често в дъното може да се открие генетична обремененост за алцхаймер или опустошителни за интелекта житейски привички, различен път повода остава незнайна. За индивида и фамилията му драмата е чудовищна. Което не значи,
че късното начало на утежняване на умствените качества е по-добра орис.
Лечение за деменция в действителност няма, а посрещнатите с доста вяра резултати от клинични изпитвания следва да се потвърдят в действителния живот. Участниците в последната фаза на изпитванията на
двете утвърдени медикаменти демонстрираха надлежно 27% и 36% по-бавно
понижаване на когнитивната функционалност спрямо плацебо. Някои откриватели обаче настояват, че тези резултати са сравними с резултатите от симптоматичното лекуване и обособени проби регистрират единствено 14,8% по-бавна загуба на функционалност.
Крайните отзиви са, че новите лечения способстват за скромна клинична изгода, без да трансформират значително прогнозата.
На този скептичен декор новият отчет 2024, направен от 27 специалисти по въпросите на деменцията и в частност в алцхаймер в “Лансет ”, дава вяра по друга линия – предварителната защита. Честно е да се каже, че към този момент само сигурното нещо е човек да се опита да заобикаля колкото се може повече от неподходящите въздействия.
Това изяснява за какво съгласно невролозите всеки разпознат и избегнат риск добавя рецептата за здраве на мозъка.
Учените уголемяват листата с още зависещи от метода на живот фактори, които усилват вероятността за деменция, а могат да бъдат избегнати. Новооткритите 2 риска имат отговорност за 9% от всички случаи на болестта.
Изненадата е цялостна най-малко за единия фактор
– нелекуваната загуба на зрение. Не става дума единствено за фрапантно нарастване на диоптрите, а и за по-висок риск, обвързван с оставеното без промяна очно перде (катаракта), нелекувана диабетна ретинопатия (засегнати кръвоносни съдове в задната част на окото)
и други проблеми със зрението, които може да създадат сложни
или невъзможни ежедневните действия на индивида. Недовиждането лимитира опциите за другарство, ориентировка отвън дома, осведоменост, четене и доста от умствените занимания. Всичко това води до изолираност, самотност, умствено безучастие.
В годините след предходния отчет са се появили нови изследвания,
че нелекуваното неприятно зрение е обвързвано с пъти нараснал риск за когнитивен спад. Например изследване на екип от Мичиганския университет въз основата на съпоставения пресмята покачването като 9,5 пъти.
Вторият нов и като че ли по-очакван фактор е неприятният холестерол.
Доскоро доказателствата са били неубедителни, само че с будещи доверие проучвания през последните няколко години подозренията са били отхвърлени.
Логиката зад изказванията е, че неприятният холестерол
(липопротеин с ниска компактност, в медицинските документи се изписва като LDL) взе участие във образуването на плаки, които стесняват кръвоносните съдове. Освен това хората с наднормени равнища на LDL постоянно имат високо кръвно, диабет или затлъстяване, които сами по себе си са улесняващи фактори за деменция.
Сред хората със болестта има огромен % пациенти с висок неприятен холестерол.
Към тези данни се прибавят нови смущаващи данни за връзка на холестерола с струпване на двата “алцхаймерови ” протеина, наречени амилоид и тау.
Изследователи от Кралския лицей в Лондон пък са открили 10 молекули,
които наподобяват в понижени количества при хора с алцхаймер. От тях 6 са странични артикули или метаболити от разграждането на холестерола в тялото.
Новият отчет припомня и към този момент съобщаваните 12 фактора за деменция и алцхаймер,
върху които човек може да въздейства с държанието си. Всичките 14 риска евентуално може да се избегнат и заплахата да се понижи с 45 %.
Услужливият мозък и острият разум са базови качества, които ни оказват помощ през целия живот. Когато сме изморени, заболели или просто амортизирани от доста години зад тила ни, губим част от тази поддръжка. И не, не е единствено пенсионерска тематика.
Понякога процесът на отслабване на паметта, пропуски в мисленето
и организационните умения може да стартира още на 30-40-годишна възраст. Най-често в дъното може да се открие генетична обремененост за алцхаймер или опустошителни за интелекта житейски привички, различен път повода остава незнайна. За индивида и фамилията му драмата е чудовищна. Което не значи,
че късното начало на утежняване на умствените качества е по-добра орис.
Лечение за деменция в действителност няма, а посрещнатите с доста вяра резултати от клинични изпитвания следва да се потвърдят в действителния живот. Участниците в последната фаза на изпитванията на
двете утвърдени медикаменти демонстрираха надлежно 27% и 36% по-бавно
понижаване на когнитивната функционалност спрямо плацебо. Някои откриватели обаче настояват, че тези резултати са сравними с резултатите от симптоматичното лекуване и обособени проби регистрират единствено 14,8% по-бавна загуба на функционалност.
Крайните отзиви са, че новите лечения способстват за скромна клинична изгода, без да трансформират значително прогнозата.
На този скептичен декор новият отчет 2024, направен от 27 специалисти по въпросите на деменцията и в частност в алцхаймер в “Лансет ”, дава вяра по друга линия – предварителната защита. Честно е да се каже, че към този момент само сигурното нещо е човек да се опита да заобикаля колкото се може повече от неподходящите въздействия.
Това изяснява за какво съгласно невролозите всеки разпознат и избегнат риск добавя рецептата за здраве на мозъка.
Учените уголемяват листата с още зависещи от метода на живот фактори, които усилват вероятността за деменция, а могат да бъдат избегнати. Новооткритите 2 риска имат отговорност за 9% от всички случаи на болестта.
Изненадата е цялостна най-малко за единия фактор
– нелекуваната загуба на зрение. Не става дума единствено за фрапантно нарастване на диоптрите, а и за по-висок риск, обвързван с оставеното без промяна очно перде (катаракта), нелекувана диабетна ретинопатия (засегнати кръвоносни съдове в задната част на окото)
и други проблеми със зрението, които може да създадат сложни
или невъзможни ежедневните действия на индивида. Недовиждането лимитира опциите за другарство, ориентировка отвън дома, осведоменост, четене и доста от умствените занимания. Всичко това води до изолираност, самотност, умствено безучастие.
В годините след предходния отчет са се появили нови изследвания,
че нелекуваното неприятно зрение е обвързвано с пъти нараснал риск за когнитивен спад. Например изследване на екип от Мичиганския университет въз основата на съпоставения пресмята покачването като 9,5 пъти.
Вторият нов и като че ли по-очакван фактор е неприятният холестерол.
Доскоро доказателствата са били неубедителни, само че с будещи доверие проучвания през последните няколко години подозренията са били отхвърлени.
Логиката зад изказванията е, че неприятният холестерол
(липопротеин с ниска компактност, в медицинските документи се изписва като LDL) взе участие във образуването на плаки, които стесняват кръвоносните съдове. Освен това хората с наднормени равнища на LDL постоянно имат високо кръвно, диабет или затлъстяване, които сами по себе си са улесняващи фактори за деменция.
Сред хората със болестта има огромен % пациенти с висок неприятен холестерол.
Към тези данни се прибавят нови смущаващи данни за връзка на холестерола с струпване на двата “алцхаймерови ” протеина, наречени амилоид и тау.
Изследователи от Кралския лицей в Лондон пък са открили 10 молекули,
които наподобяват в понижени количества при хора с алцхаймер. От тях 6 са странични артикули или метаболити от разграждането на холестерола в тялото.
Новият отчет припомня и към този момент съобщаваните 12 фактора за деменция и алцхаймер,
върху които човек може да въздейства с държанието си. Всичките 14 риска евентуално може да се избегнат и заплахата да се понижи с 45 %.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ