Защо някои се сещат и за най-дребния детайл отпреди години, а други забравят на мига?
Легендите описват, че Александър Македонски и Наполеон знаели имената на всичките си бойци. А вие срещате прочут на улицата, само че не можете да се сетите по какъв начин се споделя, нито от кое място го познавате.
Някои хора, от дълго време приключили учебно заведение, помнят всички дати от уроците по история. Други не могат да запомнят даже рождените дни на най-близките си.
На какво изискуем това неравенство?
Известно е, че има разнообразни видове памет и единици са тези, при които те са еднообразно добре развити.
Работна
памет. Както компютрите, по този начин и човешкият мозък има оперативна памет, нужна за осъществяването на множеството задания – писане, четене, броене мислено. Учени от Университета на Уисконсин в Медисън и института „ Макс Планк ” в Лайпциг откриват изненадваща връзка сред потенциала на работната памет и наклонността да се разсейваме по време на рутинна задача.
Разсеяните
хора имат по-добра работна памет: когато са ангажирани с лесна задача, те употребяват „ непотребната ” част от потенциала й, с цел да мислят за странични неща, изяснява ръководителят на проучването Дейвид Левинсън. Понякога назоваваме работната памет „ краткосрочна ”, само че това отбелязва единствено един от аспектите й. Всеки, който си е повтарял телефонен номер, преди да го запише, го знае от опит. В краткосрочната памет информацията не се задържа повече от 20 секунди, в случай че не поставяме старания да я съхраним.
