Легенди за върколаци има във всички страни по света, в

Легенди за върколаци има във всички страни по света, в които вълците са представлявали действителна заплаха за хората. Макар че оформилия се през готиката облик върколакът е не друго, с изключение на небивалица на Инквизицията, пръв гръцкият историк Херодот загатва за хора с образа на вълци през V в.пр.Хр. В своята „ История “ той цитира античното индо-европейско племе неври и споделя за него:

Гърците и скитите, които живеят в Скития, настояват, че един път годишно всеки член на племето неври става вълк за няколко дни, а след това възстановява първичния си образ. Лично аз нямам доверие на това, само че те го приказват и макар неправдоподобността на такава една концепция, даже се кълнат, че споделят истината.

Всъщност членовете на това племе навличат вълчи кожи на своите свещени годишни празненства, само че концепцията, по изложби от Херодот метод, е задоволително привлекателна, с цел да откри място в митологията на гърци и римляни, като най-значимо е описанието на явлението човек-вълк в „ Метаморфозите “ на Овидий. В „ Сътворение “ той споделя за Ликаон, царя на Аркадия, поднесъл на Юпитер, /който не яде месо/, месно ястие и тъй като посочил неуважение към бога, бил трансфорат във вълк:

Сбира в устата беса си и прежния жад за убийства.

Спрямо стадата обръща, към момента се радва на кърви.

Стават ръцете крайници, облеклото му четина става.

Вече е вълк, само че резервира следи от предходния облик.

Същата отново сивина, и в чертите му същата безочливост,

Същият пламък в очите, в лицето му същата дивост.

Всъщност вълкът е доста интелигенто и обществено животно, сходно на хората включено в общностна среда. Това е повода редките случаи на човеци, разграничили се от общоприетите правила на държание, да бъдат наричани „ вълци-единаци “.

Инквизицията, кардинално зле настроена против еретиците, съумява да включи най-разнообразни групи и фракции в тази всеобхватна категория. Еретик е всеки, изправил се против господството на Рим, а самата дума „ разкол “ се дефинира като „ поверие или процедура, противоречаща на ортодоксалната теория “. Широко поле се отваря, когато в уравнението е включено и вещерството. Тогава към този момент всеки би могъл да бъде упрекнат в разкол. В това отношение акушерките са желан обект на прицел, тъй като за Църквата раждането на дете осквернява и майката, и детето. Дева Мария е комфортно изключение, тъй като нейното зачатие е божествено и тя явно не е направила смъртен грях. А на дамите, умрели по време на раждане, Църквата отхвърля християнско заравяне, тъй като са нечисти. Постановено е, че акушерките безспорно са вещици, тъй като подкрепят едно греховно действие, в допълнение, че прибавят и билкови отвари, с цел да облекчат родилните страдания и даже демонстрират дързостта да опонират на духовенството със препоръки по отношение на контрола върху раждаемостта.

Циганите са друга група, несъзнателно оплетена в мрежата на вещерството. Всеки човек без непрекъснато местожителство дава мотив за съмнение, тъй като води живот в пътешествие, а това се възприема като опит да се изплъзне от престижа на Църквата. Циганите живеят отвън градовете и селата и са обхванати в загадъчност. Много от тях краткотрайно са наемани като дървари и дружно с амбулантните търговци, търговците на коне и дресьорите на животни са отхвърляни от Църквата. Едновременно с това се постановат един вид поучителни детски приказки като „ Червената шапчица “ и „ Хензел и Гретел “, които би трябвало да накарат децата да се опасяват да останат в гората. Там могат да се натъкнат на страшни вълци или вещици.

На обичая ромите да носят халки на ушите се е гледало като на мерзко провинение. То е категоричен белег на албигойската разкол, в която е упрекната и Жана Д’Арк, тъй като имала вълшебен пръстени. Циганите, съгласно инквизицията, съхраняват вълшебства в тези свои пръстени, а това, че даже домовете им са на колела, към този момент е неприкрит белег на дявола. Онези, които ловко употребяват билкови медикаменти, са набедени в черна магия и изработка на вещерски отвари, а вентрилоквистите несъмнено поддържат връзка със демонски сили! През 17 век Анри Боге, общоизвестен гонител на вещици в Бургундия написа: „ Добре сторихме, че подложихме на гонения нашите комедианти и менестрели, като имаме поради, че множеството от тях са вещери и магьосници “. Записките му недвусмислено приказват, че когато става дума за върколаци не може да се прави разлика сред мъже и дами. Не било нужно даже осъществяването на закононарушение, с цел да се предизвика неговото възмездие. Едно злочесто момиче е изгорено живо на клада от Боге единствено поради обвиняването, че се е преобразило във вълк, до момента в който се криело зад някакъв шубрак! Обичайната заповед, давана в братството на ловците на вещици, е „ Убивай всички. Бог ще познае своите “.

След 1525 година в продължение на 100 години, са извършени към 30 000 процеса против върколаци във Франция и значително те са или против роми, или против сиромаси от земеделските райони. Приемало се за естествено, че за хора с прекомерно груби нрави като тях, които скитат из гори и диви местности, е напълно естествено да тръгнат по пътищата на злото. Основната асоциация, която Инквизицията прави сред ромите и върколаците, е връзката им с луната и със среброто – този лунен метал. За него споделят, че крие смъртна заплаха за върколака, който до момента в който е в облика на вълк, може да бъде погубен само със сребърен нож или патрон. За да бъде извоювано доверието и избегнато проклятието на някой ром или евентуален вампир, човек трябвало да даде сребро в символ на послушание.

От изключително значение за връзката на вълка с нощта е сходството сред нея и подсъзнанието и сенките. Нощно време зрението отслабва, даже познатите предмети са едвам доловими и всичко е обхванато в неустановеност. В резултат на това тъмнината се асоциира със скритото, окултното. В християнската традиция всичко прикрито е тайнствено, а тайнственото е зло, тъй като е предизвикателство към безспорната власт на Църквата. Тъмнината също става зло и се свързва с изрази като „ тъмна страна “, що се отнася до някакъв отрицателен аспект или прокоба.

В последна сметка върколакът се трансформира в знак на човек, който съгласно църковното обучение се е изгубил в нощта, овладян от тъмни сили. В очите на Инквизицията тези тъмни сили са злата магия на вещиците и ромите от гората – хората, неподвластни на законите на епископите, и заради това – избивани с хиляди.

Източник: Laurence Gardner: Realm of the ring lords
Изображения: deviantart.com